Жена, изгубила детето си със синдром на Даун, осъди Майчин дом
Пациентка е спечелила дело против болница " Майчин дом " /Национална генетична лаборатория, заведено поради извършени неправилни генетични проучвания, в резултат на които дамата е родила дете със синдром на Даун. Лечебното заведение би трябвало да заплати 30 000 лева обезщетение за нанесени неимуществени вреди на потърпевшата за жена, плюс лихви.
За случая и окончателното решение на Върховния касационен съд заяви доктор Мария Петрова, юрист по здравно право, в обява във Фейсбук. Решението по делото е дефинитивно.
" Болницата е наказана не тъй като ищцата е родила дете със синдром на Даун, а тъй като екипът ѝ е нарушил правото на избор на бременната, като два пъти е давал неверни резултати и тълкования на генетично проучване и я е уверявал, че детето е крепко. Имаме стандарт по здравна генетика, който е нарушен! Положена изискуем грижа - липсва! ", изяснява адвокатката, която е съставлява ищцата на три инстанции.
От обявата излиза наяве, че бременната жена е посещавала постоянно прегледи (средно през 20 дни, с три направени фетални морфологии, два биохимични скрининга, две генетични проучвания и голям брой ехографии) и ясно е декларирала, че желае да направи аборт, в случай че детето има генетичен проблем/увреждане.
Била е уверена от лекарите, че подобен няма, а плодът ѝ е здрав.
Оказва се, че не е по този начин.
" За медицински необразованите да поясня, че синдром на Даун не е козметичен недостатък, той може да включва в себе си голям брой и тежки в увреждания (в проблема детето е родено с такива от страна на сърдечно-съдовата система, станали причина за ранната му гибел.) ", изяснява адвокатката.
Д-р Мария Петрова прибавя коментар, тъй като от съответния случай има какво да се научи от развиването на делото. Според нея изводите са три:
1. Правото на осведомен избор би трябвало да се зачита! Всяка една жена има право да бъде осведомена и да избере дали да роди или не дете с увреждания, в случай че те могат да бъдат пренатално диагностицирани! Ако могат да бъдат лекувани, тя би трябвало да знае това, включително рационалните други възможности и рисковете.
2. Липсата на стандарт по фетална медицина поражда редица проблеми, измежду които това, че се позволява всевъзможни експерти да се “упражняват ” и заради “недоглеждане ” да има дете родено без два бъбрека, друго родено без корем, трето с тежки лицево-челюстни малформации, още и още неща, които един добър експерт може относително рано да диагностицира, изключително в случай че има стандарт и надзор (какъвто липсва в България). Имаме и такива каузи, по които занапред чакаме развиване. Иначе това да не “познаят ” пола на бебето даже не го одобряваме като значителен пропуск.
3. Много лекари са си свършили работата през просото доверявайки се на едни погрешни проучвания, като за миг не са сложили под подозрение протичащото се. Изненадващо за мен беше да схвана, че първоинстанционният съд очакваше такава сдържаност от бременната, само че не и от лекарите и. Искрено се надявам да върнем клиничното мислене и да реализираме рационална доза подозрение, което постоянно е водело медицината, науката напред!
Може да прочетете цялото решение на съда.
Адвокат Мария Петрова е създател на първата в България профилирана адвокатска фирма по здравно право LexMedicaBG. Тя е измежду малцината експерти в Европа, притежаващи магистърска степен по хуманна медицина (завършила е Хуманна медицина в Медицински университет-София и е лекар), а след това и право в Юридическия факултет на СУ, където се дипломира като правист.
Адв. Петрова е приключила Здравен мениджмънт и публично здраве в Медицински университет – София, Факултет по Обществено здраве – София Специализирала е в Англия, Германия, Австрия и Франция в области като „ Медицинско право ", " Европейско здравно право ", " Здравна медиация и разрешаване на спорове в опазването на здравето ", " Правни аспекти на медицинските/лекарските неточности ".
За случая и окончателното решение на Върховния касационен съд заяви доктор Мария Петрова, юрист по здравно право, в обява във Фейсбук. Решението по делото е дефинитивно.
" Болницата е наказана не тъй като ищцата е родила дете със синдром на Даун, а тъй като екипът ѝ е нарушил правото на избор на бременната, като два пъти е давал неверни резултати и тълкования на генетично проучване и я е уверявал, че детето е крепко. Имаме стандарт по здравна генетика, който е нарушен! Положена изискуем грижа - липсва! ", изяснява адвокатката, която е съставлява ищцата на три инстанции.
От обявата излиза наяве, че бременната жена е посещавала постоянно прегледи (средно през 20 дни, с три направени фетални морфологии, два биохимични скрининга, две генетични проучвания и голям брой ехографии) и ясно е декларирала, че желае да направи аборт, в случай че детето има генетичен проблем/увреждане.
Била е уверена от лекарите, че подобен няма, а плодът ѝ е здрав.
Оказва се, че не е по този начин.
" За медицински необразованите да поясня, че синдром на Даун не е козметичен недостатък, той може да включва в себе си голям брой и тежки в увреждания (в проблема детето е родено с такива от страна на сърдечно-съдовата система, станали причина за ранната му гибел.) ", изяснява адвокатката.
Д-р Мария Петрова прибавя коментар, тъй като от съответния случай има какво да се научи от развиването на делото. Според нея изводите са три:
1. Правото на осведомен избор би трябвало да се зачита! Всяка една жена има право да бъде осведомена и да избере дали да роди или не дете с увреждания, в случай че те могат да бъдат пренатално диагностицирани! Ако могат да бъдат лекувани, тя би трябвало да знае това, включително рационалните други възможности и рисковете.
2. Липсата на стандарт по фетална медицина поражда редица проблеми, измежду които това, че се позволява всевъзможни експерти да се “упражняват ” и заради “недоглеждане ” да има дете родено без два бъбрека, друго родено без корем, трето с тежки лицево-челюстни малформации, още и още неща, които един добър експерт може относително рано да диагностицира, изключително в случай че има стандарт и надзор (какъвто липсва в България). Имаме и такива каузи, по които занапред чакаме развиване. Иначе това да не “познаят ” пола на бебето даже не го одобряваме като значителен пропуск.
3. Много лекари са си свършили работата през просото доверявайки се на едни погрешни проучвания, като за миг не са сложили под подозрение протичащото се. Изненадващо за мен беше да схвана, че първоинстанционният съд очакваше такава сдържаност от бременната, само че не и от лекарите и. Искрено се надявам да върнем клиничното мислене и да реализираме рационална доза подозрение, което постоянно е водело медицината, науката напред!
Може да прочетете цялото решение на съда.
Адвокат Мария Петрова е създател на първата в България профилирана адвокатска фирма по здравно право LexMedicaBG. Тя е измежду малцината експерти в Европа, притежаващи магистърска степен по хуманна медицина (завършила е Хуманна медицина в Медицински университет-София и е лекар), а след това и право в Юридическия факултет на СУ, където се дипломира като правист.
Адв. Петрова е приключила Здравен мениджмънт и публично здраве в Медицински университет – София, Факултет по Обществено здраве – София Специализирала е в Англия, Германия, Австрия и Франция в области като „ Медицинско право ", " Европейско здравно право ", " Здравна медиация и разрешаване на спорове в опазването на здравето ", " Правни аспекти на медицинските/лекарските неточности ".
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ