Храната в болниците – под всякаква критика
Пациентите в редица лечебни заведения у нас ядат самун и кренвирши.
Това сигнализират читатели на. Според формалните данни на Националния център по публично здраве и разбори през миналата година лечебните заведения са плащали приблизително по 3,23 лева за един храноден.
Това включва закуска, обяд и вечеря. „ За тази цена няма по какъв начин да чакаме в лечебни заведения да има качествена храна. Кренвиршите може да са с положително качество, само че може и да не са. Един кренвирш, който е по стандарт, коства към 1,40 лева Същото е с салама, може да е шунка или филе, само че може и да е фалшив колбас. Т
ова зависи от цената, а когато критерият за избор е най-ниската цена, всичко се опорочава “, разяснява специалистът по хранене и диететика проф. Донка Байкова. По думите й би следвало в другите отделения да има друго меню. „ Диетичният режим да вземем за пример на пациенти със стомашно-чревни заболявания, жлъчно-чернодробни и панкреасни не може да бъде същият като при пациенти от другите хирургични отделения, родилни поделение и така нататък “, споделя проф. Байкова.
„ Изкарах пет дни в огромна столична болница. Ежедневно получавах филия самун и парче сирене, което несъмнено беше имитиращ артикул, или филия самун и парче колбас. Варени картофи, които бяха недоварени, зеле, което плуваше в олио.
Храната в действителност беше под всякаква рецензия “, споделя пък Петя Иванова.
Според данните за предходната година най-вече пари за храна отделят профилираните лечебни заведения за интензивно лекуване (СБАЛ) на пневмо-фтизиатрични болести – 4,29 лева дневно.
Най-малко пък заплащат профилираните лечебни заведения за интензивно лекуване на АГ заболявания – 2,01 лева дневно. Друга информация демонстрира, че в университетските многопрофилни лечебни заведения за интервал от 10 години сумата за хранене на пациентите е повишена с едвам 63 стотинки.
Така, в случай че през 2010 година междинният разход за един храноден е бил 2,70 лева, то през 2020 година той към този момент е 3,33 лева Сходна е обстановката в регионалните и общинските МБАЛ, които обаче заплащат под 2,50 лв. дневно. В някои лечебни заведения пък даже е регистриран спад.
Така да вземем за пример в профилираните АГ лечебни заведения през 2010 година са плащали приблизително 2,08 лева за храноден, а през 2020 година цената е била 1,93 лева
Най-драстично е в профилираните лечебни заведения за интензивно лекуване, които от 2,49 лева през 2010 са стигнали до приблизително 0,91 стотинки през 2020 година Най-голямо пък е нарастването в профилирани лечебни заведения по рехабилитация, които са почнали да отделят по 5,17 лева дневно.
Проблемът е, че множеството лечебни заведения пускат публични поръчки за избор на компания, която да доставя храната, и договорът се подписва за период от няколко години. В доста от тях е посочено, че цената е закрепена и не може да бъде променяна.
Така поради инфлацията предстоящо е качеството на храната да падне, защото сумата, която се заплаща за нея, остава същата, само че продуктите са по-скъпи. Част от лечебните заведения са пуснали нови публични поръчки, само че други към момента работят по старите (виж карето).
От здравното министерство обясниха пред „ Телеграф “, че шефът на болничното заведение е този, който дава отговор и възнамерява активността по храненето на пациентите.
„ То може да се обезпечава посредством външен снабдител на услугата или от структурно звено към самото лечебно заведение.
И в двата случая управителният орган на съответното лечебно заведение е възложител на публичната поръчка.
Като подобен той дефинира критериите за избор на доставчика на външна услуга или на първични материали за кухненския блок, провежда провеждането на поръчката, избора на подобаващ реализатор и сключването на контракт “, изясняват от ведомството. В реалност обаче главен аршин в избора на снабдител е най-ниската цена.
В публичните поръчки на лечебните заведения се показва, че съответната компания е длъжна да доставя храна според „ Сборник предписания за диетични ястия за заведенията за публично хранене и лечебно-профилактичните заведения ”.
Въпросният алманах е публикуван през 1984 година „ Разбира се, че не е редно да се работи по него, само че няма кой да напише нов “, споделя проф. Донка Байкова.
Храната наложително идва в еднократни кутии, като в някои от публичните поръчки се показва, че това е за сметка на компанията. Прибори обаче не се включват. Такива би трябвало да си носи всеки пациент.
Болниците, които пускат нови публични поръчки за доставка на храна, отделят повече пари. Така да вземем за пример сега е дейна социална поръчка за „ Приготвяне и доставка на закуска, обяд и вечеря за пациентите в стационара на „ Специализирана болница за интензивно лекуване на пневмо-фтизиатрични болести – Бургас ”, с оповестена цена от 100 000 лева за към 17 000 хранодни, включващи закуска, обяд и вечеря.
Това значи, че цената за един ден ще бъде 5,88 лева, което е два пъти повече от междинната цена на предходната година.
Друга болница – „ Проф. доктор К. Чилов “ в гр. Мадан, също е оповестила социална поръчка за период от две години за доставка на храна. Като цената е 240 000 лева В същото време публичната поръчка на УМБАЛ „ Александровска “ за подготвяне и доставка на подготвена храна за приетите в болница пациенти е за 199 999 лева и е за период до подписване на контракт с определен реализатор по обжалваните процедури със същия предмет, само че не по-дълъг от 6 месеца.
Това сигнализират читатели на. Според формалните данни на Националния център по публично здраве и разбори през миналата година лечебните заведения са плащали приблизително по 3,23 лева за един храноден.
Това включва закуска, обяд и вечеря. „ За тази цена няма по какъв начин да чакаме в лечебни заведения да има качествена храна. Кренвиршите може да са с положително качество, само че може и да не са. Един кренвирш, който е по стандарт, коства към 1,40 лева Същото е с салама, може да е шунка или филе, само че може и да е фалшив колбас. Т
ова зависи от цената, а когато критерият за избор е най-ниската цена, всичко се опорочава “, разяснява специалистът по хранене и диететика проф. Донка Байкова. По думите й би следвало в другите отделения да има друго меню. „ Диетичният режим да вземем за пример на пациенти със стомашно-чревни заболявания, жлъчно-чернодробни и панкреасни не може да бъде същият като при пациенти от другите хирургични отделения, родилни поделение и така нататък “, споделя проф. Байкова.
„ Изкарах пет дни в огромна столична болница. Ежедневно получавах филия самун и парче сирене, което несъмнено беше имитиращ артикул, или филия самун и парче колбас. Варени картофи, които бяха недоварени, зеле, което плуваше в олио.
Храната в действителност беше под всякаква рецензия “, споделя пък Петя Иванова.
Според данните за предходната година най-вече пари за храна отделят профилираните лечебни заведения за интензивно лекуване (СБАЛ) на пневмо-фтизиатрични болести – 4,29 лева дневно.
Най-малко пък заплащат профилираните лечебни заведения за интензивно лекуване на АГ заболявания – 2,01 лева дневно. Друга информация демонстрира, че в университетските многопрофилни лечебни заведения за интервал от 10 години сумата за хранене на пациентите е повишена с едвам 63 стотинки.
Така, в случай че през 2010 година междинният разход за един храноден е бил 2,70 лева, то през 2020 година той към този момент е 3,33 лева Сходна е обстановката в регионалните и общинските МБАЛ, които обаче заплащат под 2,50 лв. дневно. В някои лечебни заведения пък даже е регистриран спад.
Така да вземем за пример в профилираните АГ лечебни заведения през 2010 година са плащали приблизително 2,08 лева за храноден, а през 2020 година цената е била 1,93 лева
Най-драстично е в профилираните лечебни заведения за интензивно лекуване, които от 2,49 лева през 2010 са стигнали до приблизително 0,91 стотинки през 2020 година Най-голямо пък е нарастването в профилирани лечебни заведения по рехабилитация, които са почнали да отделят по 5,17 лева дневно.
Проблемът е, че множеството лечебни заведения пускат публични поръчки за избор на компания, която да доставя храната, и договорът се подписва за период от няколко години. В доста от тях е посочено, че цената е закрепена и не може да бъде променяна.
Така поради инфлацията предстоящо е качеството на храната да падне, защото сумата, която се заплаща за нея, остава същата, само че продуктите са по-скъпи. Част от лечебните заведения са пуснали нови публични поръчки, само че други към момента работят по старите (виж карето).
От здравното министерство обясниха пред „ Телеграф “, че шефът на болничното заведение е този, който дава отговор и възнамерява активността по храненето на пациентите.
„ То може да се обезпечава посредством външен снабдител на услугата или от структурно звено към самото лечебно заведение.
И в двата случая управителният орган на съответното лечебно заведение е възложител на публичната поръчка.
Като подобен той дефинира критериите за избор на доставчика на външна услуга или на първични материали за кухненския блок, провежда провеждането на поръчката, избора на подобаващ реализатор и сключването на контракт “, изясняват от ведомството. В реалност обаче главен аршин в избора на снабдител е най-ниската цена.
В публичните поръчки на лечебните заведения се показва, че съответната компания е длъжна да доставя храна според „ Сборник предписания за диетични ястия за заведенията за публично хранене и лечебно-профилактичните заведения ”.
Въпросният алманах е публикуван през 1984 година „ Разбира се, че не е редно да се работи по него, само че няма кой да напише нов “, споделя проф. Донка Байкова.
Храната наложително идва в еднократни кутии, като в някои от публичните поръчки се показва, че това е за сметка на компанията. Прибори обаче не се включват. Такива би трябвало да си носи всеки пациент.
Болниците, които пускат нови публични поръчки за доставка на храна, отделят повече пари. Така да вземем за пример сега е дейна социална поръчка за „ Приготвяне и доставка на закуска, обяд и вечеря за пациентите в стационара на „ Специализирана болница за интензивно лекуване на пневмо-фтизиатрични болести – Бургас ”, с оповестена цена от 100 000 лева за към 17 000 хранодни, включващи закуска, обяд и вечеря.
Това значи, че цената за един ден ще бъде 5,88 лева, което е два пъти повече от междинната цена на предходната година.
Друга болница – „ Проф. доктор К. Чилов “ в гр. Мадан, също е оповестила социална поръчка за период от две години за доставка на храна. Като цената е 240 000 лева В същото време публичната поръчка на УМБАЛ „ Александровска “ за подготвяне и доставка на подготвена храна за приетите в болница пациенти е за 199 999 лева и е за период до подписване на контракт с определен реализатор по обжалваните процедури със същия предмет, само че не по-дълъг от 6 месеца.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ