Сърдечната недостатъчност засяга все повече и все по-млади хора
Пациентите със сърдечна непълнота стават повече, само че достъпът до съответна грижа остава стеснен. Това излиза наяве от отчет на Асоциацията на пациентите, дейни в опазването на здравето (АПАЗ) и Дружеството на кардиолозите.
По данни на НЗОК през 2024 година над 62 800 души живеят с тази диагноза – с 2 600 повече по отношение на миналата година. Всеки четвърти от тях е в дейна възраст и губи продуктивност. В същото време с цел да потвърдят болестта или да проследят лекуването си, хората постоянно би трябвало да заплащат от джоба си скъпи проучвания. Цената е непостижима за мнозина и по тази причина част от пациентите отсрочват прегледи, до момента в който не стигнат до незабавното.
В България данните на НЗОК за интервала 2023–2024 година демонстрират изразителен растеж на случаите на сърдечна непълнота. Пациентите със сърдечна непълнота са 60 160 през 2023 година , като през 2024 година броят им доближава 62 818 души, или нарастване с 2 658 случая.
Регистрираните случаи (прегледи и хоспитализации) също нарастват – от 70 472 през 2023 година до 73 608 през 2024 година (+4,4%). Особено важен е растежът измежду хората в дейна възраст. Прегледаните пациенти сред 18 и 75 години се усилват от 46 785 през 2023 година до 52 969 през 2024 година, което е покачване с 6 184 души или близо 13%. При лицата над 75 години също се регистрира нарастване – от 28 886 през 2023 година до 32 451 през 2024 година (+3 565 души; +12%).
Наред с медицинските индикатори се открояват и социално-икономически измерения. Част от пациентите са принудени да доплащат за лекарства – да вземем за пример към 26 лева месечно за ARNI (сакубитрил/валсартан). Изследванията също постоянно се поемат от джоба на пациента – NT-proBNP коства сред 40 и 80 лева, а ехокардиографията е остойностена на едвам 20 лева от НЗОК, което е мощно подценено по отношение на действителните разноски на пациента.
Качествените данни от изявленията с пациенти демонстрират, че забележителна част от тях свързват утежняването на положението си с прекаран Covid-19. Масово се оповестяват съпътстващи болести като хипертония, диабет, бъбречни и съдови увреждания, а доста пациенти акцентират съществени ограничавания в работоспособността и ежедневните си действия след слагането на диагнозата.
Териториалните разлики също са усложнение за пациентите. За доста от тях пътят до диагнозата минава през пътешестване до регионален или академични център. Транспорт, престой, време и неявяване от работа – всичко това се заплаща от самите пациенти.
Социалният напън е голям. Пациенти с ниски приходи постоянно би трябвало да избират дали да си закупят медикаменти или да платят сметките си. Някои стопират лечения, други своеволно трансформират дозите. Резултатът е утежняване, повторни хоспитализации, още по-високи разноски за системата.
" Сърдечната непълнота се " подмладява ", от ден на ден пациенти са наранени от заболяването. Трябва да имаме проект за справяне с тази пандемия , която да включва налична диагностика, терапия и поддръжка. В противоположен случай ще продължим да лекуваме в болничното заведение това, което можем да предотвратим в амбулаторния кабинет ", разяснява Николай Недялков, откривател в АПАЗ.
Докладът показва и някои решения. Едно от тях е отпадането на доплащането за медикаменти и проучвания, основаване на амбулаторни кабинети особено за това заболяване, повече информация и поддръжка, с цел да се оправят с всекидневието.
По данни на НЗОК през 2024 година над 62 800 души живеят с тази диагноза – с 2 600 повече по отношение на миналата година. Всеки четвърти от тях е в дейна възраст и губи продуктивност. В същото време с цел да потвърдят болестта или да проследят лекуването си, хората постоянно би трябвало да заплащат от джоба си скъпи проучвания. Цената е непостижима за мнозина и по тази причина част от пациентите отсрочват прегледи, до момента в който не стигнат до незабавното.
В България данните на НЗОК за интервала 2023–2024 година демонстрират изразителен растеж на случаите на сърдечна непълнота. Пациентите със сърдечна непълнота са 60 160 през 2023 година , като през 2024 година броят им доближава 62 818 души, или нарастване с 2 658 случая.
Регистрираните случаи (прегледи и хоспитализации) също нарастват – от 70 472 през 2023 година до 73 608 през 2024 година (+4,4%). Особено важен е растежът измежду хората в дейна възраст. Прегледаните пациенти сред 18 и 75 години се усилват от 46 785 през 2023 година до 52 969 през 2024 година, което е покачване с 6 184 души или близо 13%. При лицата над 75 години също се регистрира нарастване – от 28 886 през 2023 година до 32 451 през 2024 година (+3 565 души; +12%).
Наред с медицинските индикатори се открояват и социално-икономически измерения. Част от пациентите са принудени да доплащат за лекарства – да вземем за пример към 26 лева месечно за ARNI (сакубитрил/валсартан). Изследванията също постоянно се поемат от джоба на пациента – NT-proBNP коства сред 40 и 80 лева, а ехокардиографията е остойностена на едвам 20 лева от НЗОК, което е мощно подценено по отношение на действителните разноски на пациента.
Качествените данни от изявленията с пациенти демонстрират, че забележителна част от тях свързват утежняването на положението си с прекаран Covid-19. Масово се оповестяват съпътстващи болести като хипертония, диабет, бъбречни и съдови увреждания, а доста пациенти акцентират съществени ограничавания в работоспособността и ежедневните си действия след слагането на диагнозата.
Териториалните разлики също са усложнение за пациентите. За доста от тях пътят до диагнозата минава през пътешестване до регионален или академични център. Транспорт, престой, време и неявяване от работа – всичко това се заплаща от самите пациенти.
Социалният напън е голям. Пациенти с ниски приходи постоянно би трябвало да избират дали да си закупят медикаменти или да платят сметките си. Някои стопират лечения, други своеволно трансформират дозите. Резултатът е утежняване, повторни хоспитализации, още по-високи разноски за системата.
" Сърдечната непълнота се " подмладява ", от ден на ден пациенти са наранени от заболяването. Трябва да имаме проект за справяне с тази пандемия , която да включва налична диагностика, терапия и поддръжка. В противоположен случай ще продължим да лекуваме в болничното заведение това, което можем да предотвратим в амбулаторния кабинет ", разяснява Николай Недялков, откривател в АПАЗ.
Докладът показва и някои решения. Едно от тях е отпадането на доплащането за медикаменти и проучвания, основаване на амбулаторни кабинети особено за това заболяване, повече информация и поддръжка, с цел да се оправят с всекидневието.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ