Проф. Стаевска: Биологичните терапии за тежка астма са достъпни у нас, но пациентите не знаят за това
„ Пациентите с тежка астма в България имат достъп до модерни, биологични лечения, само че за жалост доста от тях не са наясно с това. Биологичното лекуване при тежка астма, включено в точния момент, може да усъвършенства контрола на болестта, да ограничи използването на кортикостероиди и да усъвършенства качеството на живот на пациентите “. Това съобщи ръководителят на Българското сдружение по алергология проф. Мария Стаевска по време на VI Национален конгрес на Българския лекарски съюз.
Рискът от развиване на нежелани реакции при потреблението на кортикостероиди - инжекционни или на таблетки, се усилва при периодическата им приложимост, която надвишава 4 или повече от 4 назначени курса на година, изясни специалистката Тя бе безапелационна, че не би трябвало да се подценява този риск, като в интернационалните управления за лекуване на астмата към този момент се предлага използването на кортикостероиди да е последна опция при пациентите с тежка астма.
Проф. Стаевска уточни още, че съгласно изследванията 3,7% от всички астматици са с тежка астма, като положението се дефинира ретроспективно на база на лечението, нужна за реализиране на надзор на болестта.
„ До 80% от тях имат две или повече съпътстващи болести, като пациентите с тежка астма влизат два пъти по-често в болница от останалите астматици. Според статистиката 14% от страдащите от тежка астма са със 100% неработоспособност, а 38% не могат да извършват пълноценно трудовите си отговорности заради положението си “, сподели алергологът.
Едни от най-големите провокации при лекуването на тежка астма са, че тя е неразпозната и погрешно диагностицирана, уточни тя.
Според проф. Стаевска, експертите се сблъскват и с недокументираната приложимост на систематични кортикостероиди, което затруднява оценката на тежестта на болестта, както и неосъзнаване на страничните резултати на систематичните кортикостероиди от страна на пациентите.
Астмата е заболяване, при което е налице хронично инфектиране на дихателните пътища, което се изявява с кашлица, стягане в гърдите, зной и затруднено дишане. По-вероятно е пациентът да бъде диагностициран с тежка астма, в случай че е претърпял две или повече утежнявания на болестта през последната година, има персистираща симптоматика и лимитирана физическа интензивност макар оптималната инхалаторна терапия, изясни проф. Стаевска.
Рискът от развиване на нежелани реакции при потреблението на кортикостероиди - инжекционни или на таблетки, се усилва при периодическата им приложимост, която надвишава 4 или повече от 4 назначени курса на година, изясни специалистката Тя бе безапелационна, че не би трябвало да се подценява този риск, като в интернационалните управления за лекуване на астмата към този момент се предлага използването на кортикостероиди да е последна опция при пациентите с тежка астма.
Проф. Стаевска уточни още, че съгласно изследванията 3,7% от всички астматици са с тежка астма, като положението се дефинира ретроспективно на база на лечението, нужна за реализиране на надзор на болестта.
„ До 80% от тях имат две или повече съпътстващи болести, като пациентите с тежка астма влизат два пъти по-често в болница от останалите астматици. Според статистиката 14% от страдащите от тежка астма са със 100% неработоспособност, а 38% не могат да извършват пълноценно трудовите си отговорности заради положението си “, сподели алергологът.
Едни от най-големите провокации при лекуването на тежка астма са, че тя е неразпозната и погрешно диагностицирана, уточни тя.
Според проф. Стаевска, експертите се сблъскват и с недокументираната приложимост на систематични кортикостероиди, което затруднява оценката на тежестта на болестта, както и неосъзнаване на страничните резултати на систематичните кортикостероиди от страна на пациентите.
Астмата е заболяване, при което е налице хронично инфектиране на дихателните пътища, което се изявява с кашлица, стягане в гърдите, зной и затруднено дишане. По-вероятно е пациентът да бъде диагностициран с тежка астма, в случай че е претърпял две или повече утежнявания на болестта през последната година, има персистираща симптоматика и лимитирана физическа интензивност макар оптималната инхалаторна терапия, изясни проф. Стаевска.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ