Пациенти: Болните с лимфедем се прикачат към несъществуващи диагнози, за да получат помощ
Пациентите с лимфедем се сблъскват с многочислени проблеми от всевъзможен темперамент, един от които е, че „ се прикачат “ към несъществуващи диагнози, с цел да получат някаква форма на терапия и помощ. За това сигнализира пред БНР Петя Стойчева от Българската асоциация „ Лимфедем “. В същото време положителната профилактиката може да понижи случаите на второстепенен лимфедем с над 70%, изрази мнение тя.
По думите й в доста случаи рехабилитацията се организира от екипи без подготовка по лимфология, а с цел да се понижи отокът, са нужни профилирани знания.
„ Няма експерти, които познават казуса в дълбочина “, сподели Стойчева.
Тя съобщи, че пациентите имат потребност от многослойна компресивна превръзка и характерен ръчен дренаж, както и от дълготраен надзор за следене на положението. Засега обаче клинична пътека няма.
Според Петя Стойчева последното решение на Касата да реимбурсира компресивен ръкав е дискриминационно, тъй като той би употребил единствено наранени от рак на гърдата и даже за тези пациенти е незадоволително решение.
„ Лимфедемът не се получава единствено след онкологично заболяване. Има и примитивен лимфедем, лимфедем при деца, както и венозен лимфедем. Няма лекуване, само че в дълготраен план отокът се лимитира и поддържа с компресивно облекло “, разясни тя.
Цветелина Милославова, ръководител на Управителния съвет на пациентската организация „ Лимфедем “, също е на мнение, че реимбурсирането единствено на компресионен ръкав е дискриминационно, тъй като другите пациенти имат разнообразни потребности съгласно локализацията на лимфедема – да вземем за пример от компресионен чорап или чорапогащник, а не от ръкав.
Темата разяснява и Диляна Желева, физиотерапевт.
„ Следва да има взаимна работа в екип от медицински експерти – хирург, съдов хирург, доктор по физикална медицина, кинезитерапевт. Такава организация все още в България липсва “, уточни тя.
По думите на Желева физиотерапевтите са сложени на последно място, макар че могат да оказват помощ доста.
„ Овладяването на това заболяване изисква цялостна грижа и екипна работа “, заключи Диляна Желева.
По думите й в доста случаи рехабилитацията се организира от екипи без подготовка по лимфология, а с цел да се понижи отокът, са нужни профилирани знания.
„ Няма експерти, които познават казуса в дълбочина “, сподели Стойчева.
Тя съобщи, че пациентите имат потребност от многослойна компресивна превръзка и характерен ръчен дренаж, както и от дълготраен надзор за следене на положението. Засега обаче клинична пътека няма.
Според Петя Стойчева последното решение на Касата да реимбурсира компресивен ръкав е дискриминационно, тъй като той би употребил единствено наранени от рак на гърдата и даже за тези пациенти е незадоволително решение.
„ Лимфедемът не се получава единствено след онкологично заболяване. Има и примитивен лимфедем, лимфедем при деца, както и венозен лимфедем. Няма лекуване, само че в дълготраен план отокът се лимитира и поддържа с компресивно облекло “, разясни тя.
Цветелина Милославова, ръководител на Управителния съвет на пациентската организация „ Лимфедем “, също е на мнение, че реимбурсирането единствено на компресионен ръкав е дискриминационно, тъй като другите пациенти имат разнообразни потребности съгласно локализацията на лимфедема – да вземем за пример от компресионен чорап или чорапогащник, а не от ръкав.
Темата разяснява и Диляна Желева, физиотерапевт.
„ Следва да има взаимна работа в екип от медицински експерти – хирург, съдов хирург, доктор по физикална медицина, кинезитерапевт. Такава организация все още в България липсва “, уточни тя.
По думите на Желева физиотерапевтите са сложени на последно място, макар че могат да оказват помощ доста.
„ Овладяването на това заболяване изисква цялостна грижа и екипна работа “, заключи Диляна Желева.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ