Изостава догонването на богатите страни
Пациентите заплащат от джоба си, с цел да бъдат лекувани, макар че са обезпечени
Европейската комисия (ЕК) неотдавна разгласява годишния си отчет за България за 2018 година, в който се прави изчерпателен обзор по отношение на предотвратяването и коригирането на макроикономическите несъответствия. Всъщност това е повсеместен разбор на общественото и икономическо положение на страната. Много от посочените проблеми са явни, само че задачата на отчета е те да се слагат във фокуса на ръководещите с цел да се вземат ограничения за разрешаването им.
Икономическият напредък на България остава постоянен, само че догонването на останалата част от Европейски Съюз е постепенно, написа в отчета на Европейската комисия. За 2017 година растежът на Брутният вътрешен продукт е 3,8%, само че е малко по-слаб, в сравнение с през 2016 година, когато беше 3,9%. Главният мотор на растежа се е изместил от външния бранш към локалното търсене, защото частното ползване се е нараснало, а растежът на вложенията демонстрира позитивна стойност. През 2018 година и 2019 година растежът на Брутният вътрешен продукт се чака да се забави в известна степен, само че да остане мощен, задвижван към момента основно от вътрешното търсене.
Независимо от позитивните стопански вероятности, доближаването на приходите в България със междинните за страните от Европейски Съюз още веднъж се забави през 2017 година, показва Европейска комисия. Това ясно демонстрира, че приходите ни догонват междинните в Европейски Съюз, само че през последните години това става с все по-бавни темпове. А това значи, че моментът, когато ще получаваме заплати като естествените европейци от ден на ден се отдалечава във времето. Процесът по догонване на приходите е стеснен от умереното нарастване на капитала и труда, установи Европейска комисия. По-нататъшното повишение на общата продуктивност – главният мотор на растежа на Брутният вътрешен продукт от 2015 година насам, би могло да бъде лимитирано от относително ниските равнища на вложенията в страната.
Условията на трудовия пазар се усъвършенстваха в последно време. Равнищата на претовареност и трудова интензивност са се повишили, до момента в който безработицата е намаляла доста – до 6,3 % през 2017 година Възнаграждението на заетите лица през 2016 година беше доста ниско в съпоставяне със междинното за Европейски Съюз, отбелязва Европейска комисия. Силният напредък на заплатите през 2017 година ще увеличи тяхното ниво, само че в случай че тази наклонност се резервира, без да е съпроводена от сходни промени в продуктивността, това може да докара до загуба на конкурентоспособност. Ниските просветителни резултати и неравенствата, свързани със социално-икономическо състояние, съставляват съществени спънки пред усъвършенстването на човешкия капитал с евентуални последствия върху равнището на уменията и капацитета за напредък на стопанската система.
Европейската комисия дава отлична оценка на държавния бюджет, което съгласно отчета основава благоприятни условия за превъзмогване на икономическите и обществените провокации. Държавният бюджет през 2017 година е уравновесен, а общественият дълг е намалял. Фискалните вероятности остават позитивни в средносрочен проект с дребен остатък, очакван за 2019 година, и биха могли да се подсилят още повече от усъвършенстваното събиране на налози, както е планувано от държавните органи. По отношение на държавните разноски обаче, има опция да бъдат усъвършенствани ефикасността и контролът, показва Европейска комисия.
По отношение на банки оценките на Европейска комисия също са доста положителни. Стабилността на финансовия бранш продължи да се усъвършенства макар оставащите недостатъци, написа в отчета. Равнищата на капитал и ликвидност на банките се покачиха, а качеството на активите се усъвършенства. Рентабилността на банките остана забележителна. Домакинствата са измежду най-слабо задлъжнелите в Европейски Съюз, само че дългът на предприятията и необслужваните заеми не престават да са по-големи спрямо други сходни страни, въпреки и да понижават.
България реализира прочут прогрес в осъществяването на характерните за страната рекомендации за 2017 година, отбелязва Европейска комисия. Известен прогрес бе реализиран при събирането на налози и подобряването на данъчната дисциплинираност, усилването на ограниченията по правоприлагане, предопределени за понижаване на неофициалната стопанска система и недекларирания труд, предприемането на следващи ограничения след прегледите на финансовия бранш и за укрепването на банковия и небанковия контрол, по-лесното понижаване на необслужваните заеми, както и по-доброто ориентиране на дейните политики по заетостта. Ограничен прогрес обаче е реализиран при увеличението на предлагането на качествено обучение, по-специално за ромите, увеличението на обсега на здравното обезпечаване, намаляването на директните заплащания от страна на пациентите и оправянето с дефицита на здравни експерти.
В предходния отчет на Европейска комисия беше посочено, че покритието на болесттите от здравната осигуровка е едва, а достъпът до опазване на здравето е в допълнение възпрепятстван от това, че пациентите заплащат напряко от джоба си. В новия отчет на Европейска комисия се установи, че за миналата една година е направено прекомерно малко за това да се лимитират заплащанията на самите пациенти, които имат осигуровка. Достъпът до опазване на здравето е стеснен и от ниското ниво и неравномерното систематизиране на ресурсите, написа в отчета на Европейска комисия. Публичните разноски за опазване на здравето са доста дребни, което води до висок % на невъзстановени медицински разноски. Броят на лекарите е релативно огромен и емиграцията им е намаляла. Въпреки това, разликите на регионално ниво в разпределението на лекарите и слабият брой медицински сестри не престават да съставляват проблем. Въпреки подобрението през последните години, броят на българите, съобщаващи за проблеми с достъпа до здравни грижи, е доста по-голям от междинния за Европейски Съюз, отбелязва Европейската комисия.
Въпреки че мощният стопански напредък се изрази в по-добри резултати във връзка с заетостта, нивата на беднотия и неравенството в приходите не престават да са доста високи, а дейните политики по заетостта не са задоволително развити. В България нивата на беднотия и неравноправие на приходите са едни от най-високите в Европейски Съюз, написа в отчета. Като по разлика сред приходите на най-богатите и най-бедните страната ни се подрежда преди всичко в Европейски Съюз. Почти една четвърт от популацията разполага с приход под нивото, несъмнено като „ риск от беднотия “. Крайната беднотия, измерена посредством индикатори като извънредно неприятни жилищни условия за фамилии с деца, понижава, само че продължава да е измежду най-големите в Европейски Съюз. Като доста от хората, които работят и получават заплата (11,4%), също са в „ риск от беднотия “, което се дължи на ниските заплати в страната, сочат данни на Националната статистика.
Образователната система не обезпечава изцяло на учащите се нужните им умения, а достъпът до качествено обучение остава неравностоен, написа в отчета на Европейска комисия. Освен това българските жители изпитват компликации при достъпа до опазване на здравето и жилищно настаняване.
Независимо че процентът на младежите, които не вземат участие в никаква форма на претовареност, обучение или образование, спадна леко до 18,2% през 2016 година, той към момента е измежду най-високите в Европейски Съюз и е доста над междинното ниво за Европейски Съюз от 11,6%. Над половината от хората, които не вземат участие в никаква форма на претовареност, обучение или образование, са нискоквалифицирани, а процентът на младите роми, които декларират, че не работят и не учат, продължава да бъде доста висок (65%), изключително за девойките.
Европейска комисия отбелязва и позитивните промени в страната, като да вземем за пример, че се поставят старания за възстановяване на бизнес средата. Предприятията обаче не престават да показват угриженост по отношение на корупцията, институционални дефекти и липса на работна мощ, написа в отчета на Европейска комисия. Бариерите пред вложенията бяха понижени, само че темповете на осъществяване на промените са незадоволителни за догонването на сходни страни, обобщава Европейска комисия.
Европейската комисия (ЕК) неотдавна разгласява годишния си отчет за България за 2018 година, в който се прави изчерпателен обзор по отношение на предотвратяването и коригирането на макроикономическите несъответствия. Всъщност това е повсеместен разбор на общественото и икономическо положение на страната. Много от посочените проблеми са явни, само че задачата на отчета е те да се слагат във фокуса на ръководещите с цел да се вземат ограничения за разрешаването им.
Икономическият напредък на България остава постоянен, само че догонването на останалата част от Европейски Съюз е постепенно, написа в отчета на Европейската комисия. За 2017 година растежът на Брутният вътрешен продукт е 3,8%, само че е малко по-слаб, в сравнение с през 2016 година, когато беше 3,9%. Главният мотор на растежа се е изместил от външния бранш към локалното търсене, защото частното ползване се е нараснало, а растежът на вложенията демонстрира позитивна стойност. През 2018 година и 2019 година растежът на Брутният вътрешен продукт се чака да се забави в известна степен, само че да остане мощен, задвижван към момента основно от вътрешното търсене.
Независимо от позитивните стопански вероятности, доближаването на приходите в България със междинните за страните от Европейски Съюз още веднъж се забави през 2017 година, показва Европейска комисия. Това ясно демонстрира, че приходите ни догонват междинните в Европейски Съюз, само че през последните години това става с все по-бавни темпове. А това значи, че моментът, когато ще получаваме заплати като естествените европейци от ден на ден се отдалечава във времето. Процесът по догонване на приходите е стеснен от умереното нарастване на капитала и труда, установи Европейска комисия. По-нататъшното повишение на общата продуктивност – главният мотор на растежа на Брутният вътрешен продукт от 2015 година насам, би могло да бъде лимитирано от относително ниските равнища на вложенията в страната.
Условията на трудовия пазар се усъвършенстваха в последно време. Равнищата на претовареност и трудова интензивност са се повишили, до момента в който безработицата е намаляла доста – до 6,3 % през 2017 година Възнаграждението на заетите лица през 2016 година беше доста ниско в съпоставяне със междинното за Европейски Съюз, отбелязва Европейска комисия. Силният напредък на заплатите през 2017 година ще увеличи тяхното ниво, само че в случай че тази наклонност се резервира, без да е съпроводена от сходни промени в продуктивността, това може да докара до загуба на конкурентоспособност. Ниските просветителни резултати и неравенствата, свързани със социално-икономическо състояние, съставляват съществени спънки пред усъвършенстването на човешкия капитал с евентуални последствия върху равнището на уменията и капацитета за напредък на стопанската система.
Европейската комисия дава отлична оценка на държавния бюджет, което съгласно отчета основава благоприятни условия за превъзмогване на икономическите и обществените провокации. Държавният бюджет през 2017 година е уравновесен, а общественият дълг е намалял. Фискалните вероятности остават позитивни в средносрочен проект с дребен остатък, очакван за 2019 година, и биха могли да се подсилят още повече от усъвършенстваното събиране на налози, както е планувано от държавните органи. По отношение на държавните разноски обаче, има опция да бъдат усъвършенствани ефикасността и контролът, показва Европейска комисия.
По отношение на банки оценките на Европейска комисия също са доста положителни. Стабилността на финансовия бранш продължи да се усъвършенства макар оставащите недостатъци, написа в отчета. Равнищата на капитал и ликвидност на банките се покачиха, а качеството на активите се усъвършенства. Рентабилността на банките остана забележителна. Домакинствата са измежду най-слабо задлъжнелите в Европейски Съюз, само че дългът на предприятията и необслужваните заеми не престават да са по-големи спрямо други сходни страни, въпреки и да понижават.
България реализира прочут прогрес в осъществяването на характерните за страната рекомендации за 2017 година, отбелязва Европейска комисия. Известен прогрес бе реализиран при събирането на налози и подобряването на данъчната дисциплинираност, усилването на ограниченията по правоприлагане, предопределени за понижаване на неофициалната стопанска система и недекларирания труд, предприемането на следващи ограничения след прегледите на финансовия бранш и за укрепването на банковия и небанковия контрол, по-лесното понижаване на необслужваните заеми, както и по-доброто ориентиране на дейните политики по заетостта. Ограничен прогрес обаче е реализиран при увеличението на предлагането на качествено обучение, по-специално за ромите, увеличението на обсега на здравното обезпечаване, намаляването на директните заплащания от страна на пациентите и оправянето с дефицита на здравни експерти.
В предходния отчет на Европейска комисия беше посочено, че покритието на болесттите от здравната осигуровка е едва, а достъпът до опазване на здравето е в допълнение възпрепятстван от това, че пациентите заплащат напряко от джоба си. В новия отчет на Европейска комисия се установи, че за миналата една година е направено прекомерно малко за това да се лимитират заплащанията на самите пациенти, които имат осигуровка. Достъпът до опазване на здравето е стеснен и от ниското ниво и неравномерното систематизиране на ресурсите, написа в отчета на Европейска комисия. Публичните разноски за опазване на здравето са доста дребни, което води до висок % на невъзстановени медицински разноски. Броят на лекарите е релативно огромен и емиграцията им е намаляла. Въпреки това, разликите на регионално ниво в разпределението на лекарите и слабият брой медицински сестри не престават да съставляват проблем. Въпреки подобрението през последните години, броят на българите, съобщаващи за проблеми с достъпа до здравни грижи, е доста по-голям от междинния за Европейски Съюз, отбелязва Европейската комисия.
Въпреки че мощният стопански напредък се изрази в по-добри резултати във връзка с заетостта, нивата на беднотия и неравенството в приходите не престават да са доста високи, а дейните политики по заетостта не са задоволително развити. В България нивата на беднотия и неравноправие на приходите са едни от най-високите в Европейски Съюз, написа в отчета. Като по разлика сред приходите на най-богатите и най-бедните страната ни се подрежда преди всичко в Европейски Съюз. Почти една четвърт от популацията разполага с приход под нивото, несъмнено като „ риск от беднотия “. Крайната беднотия, измерена посредством индикатори като извънредно неприятни жилищни условия за фамилии с деца, понижава, само че продължава да е измежду най-големите в Европейски Съюз. Като доста от хората, които работят и получават заплата (11,4%), също са в „ риск от беднотия “, което се дължи на ниските заплати в страната, сочат данни на Националната статистика.
Образователната система не обезпечава изцяло на учащите се нужните им умения, а достъпът до качествено обучение остава неравностоен, написа в отчета на Европейска комисия. Освен това българските жители изпитват компликации при достъпа до опазване на здравето и жилищно настаняване.
Независимо че процентът на младежите, които не вземат участие в никаква форма на претовареност, обучение или образование, спадна леко до 18,2% през 2016 година, той към момента е измежду най-високите в Европейски Съюз и е доста над междинното ниво за Европейски Съюз от 11,6%. Над половината от хората, които не вземат участие в никаква форма на претовареност, обучение или образование, са нискоквалифицирани, а процентът на младите роми, които декларират, че не работят и не учат, продължава да бъде доста висок (65%), изключително за девойките.
Европейска комисия отбелязва и позитивните промени в страната, като да вземем за пример, че се поставят старания за възстановяване на бизнес средата. Предприятията обаче не престават да показват угриженост по отношение на корупцията, институционални дефекти и липса на работна мощ, написа в отчета на Европейска комисия. Бариерите пред вложенията бяха понижени, само че темповете на осъществяване на промените са незадоволителни за догонването на сходни страни, обобщава Европейска комисия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ