Уязвимите възрастни в САЩ често не получават нужното им лечение с антитела
Пациентите над 65-годишна възраст с COVID-19 в Съединени американски щати са изправени пред някои от най-високите опасности за тежко протичане на инфекцията, само че постоянно е малко евентуално да получат по този начин нужното им високоефективно лекуване с моноклонални антитела, съобщи Ройтерс, базирайки се на данни от огромно национално изследване.
Изследователите са анализирали данните на повече от 1,9 млн. бенефициенти на програмата Medicare, диагностицирани с COVID-19 в интервала сред ноември 2020 година и август 2021 година, които не са били приети в болница и са претърпели най-малко седмица след слагането на диагнозата.
Едва 7,2% от тях са били лекувани с моноклонални антитела като препаратите на Regeneron или Eli Lilly, с цел да се предотврати утежняване на положението им заради инфекцията, оповестиха от екипа на изследването, който е разгласил резултатите в авторитетното издание JAMA.
Парадоксално обаче е, че по-здрави възрастни хора са били с по-голям късмет да получат от тези медикаменти. Приблизително 23% от теза пациенти, при които не са били налице съпътстващи хронични болести, са получили терапия с антитела, спрямо 6,3%, 6,0% и 4,7% от пациентите, които са имали респективно от 1 до 3 хронични болести, сред 4 и 5 такива и 6 или повече хронични болести.
Неравенство е било записано и във връзка с расовата принадлежност – 6,2% от чернокожите американци са получили нужната им терапия с моноклонални антитела, до момента в който делът на белите американци, лекувани с такива препарати, е бил 7,4%.
Пациентите с по-висок риск може да са имали усложнения да се ориентират в множеството стъпки, нужни за приемане на медикаментите, да не са били задоволително добре осведомени за тях в лечебните заведения или инфузионните центрове, да са се объркали по целия път от приемането на навременна диагноза до насочването и насрочването на инфузия в границите на 10 дни, считат от изследователския екип.
„ Тези медикаменти би трябвало първо да отидат при пациенти с най-голям риск от гибел от COVID-19, само че се случи противоположното – най-здравите пациенти най-често да получавали такова лекуване “, разяснява ръководителят на изследването Майкъл Барнет от Харвардското учебно заведение по публично здраве.
„ За страдание, нашата федерална и щатска система за разпространяване на тези медикаменти не съумяха да обезпечат тези медикаменти на най-уязвимите ни пациенти “, добави той.
Изследователите са анализирали данните на повече от 1,9 млн. бенефициенти на програмата Medicare, диагностицирани с COVID-19 в интервала сред ноември 2020 година и август 2021 година, които не са били приети в болница и са претърпели най-малко седмица след слагането на диагнозата.
Едва 7,2% от тях са били лекувани с моноклонални антитела като препаратите на Regeneron или Eli Lilly, с цел да се предотврати утежняване на положението им заради инфекцията, оповестиха от екипа на изследването, който е разгласил резултатите в авторитетното издание JAMA.
Парадоксално обаче е, че по-здрави възрастни хора са били с по-голям късмет да получат от тези медикаменти. Приблизително 23% от теза пациенти, при които не са били налице съпътстващи хронични болести, са получили терапия с антитела, спрямо 6,3%, 6,0% и 4,7% от пациентите, които са имали респективно от 1 до 3 хронични болести, сред 4 и 5 такива и 6 или повече хронични болести.
Неравенство е било записано и във връзка с расовата принадлежност – 6,2% от чернокожите американци са получили нужната им терапия с моноклонални антитела, до момента в който делът на белите американци, лекувани с такива препарати, е бил 7,4%.
Пациентите с по-висок риск може да са имали усложнения да се ориентират в множеството стъпки, нужни за приемане на медикаментите, да не са били задоволително добре осведомени за тях в лечебните заведения или инфузионните центрове, да са се объркали по целия път от приемането на навременна диагноза до насочването и насрочването на инфузия в границите на 10 дни, считат от изследователския екип.
„ Тези медикаменти би трябвало първо да отидат при пациенти с най-голям риск от гибел от COVID-19, само че се случи противоположното – най-здравите пациенти най-често да получавали такова лекуване “, разяснява ръководителят на изследването Майкъл Барнет от Харвардското учебно заведение по публично здраве.
„ За страдание, нашата федерална и щатска система за разпространяване на тези медикаменти не съумяха да обезпечат тези медикаменти на най-уязвимите ни пациенти “, добави той.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ