Специалисти алармират: Нямаме национален план за борба с рака
Пациенти се лекуват в чужбина поради неналичието на строен ред у нас, заплащат и за помощ от клиничен психолог
България е измежду дребното страни в Европа без Национален проект за битка с рака. Документът би трябвало да бъде признат до края на ноември, само че политическата рецесия го бави. Без него няма да имаме достъп до утвърдени от Европейски Съюз 3 милиарда евро за възстановяване на онкологичната помощ до 2030 година За това сигнализираха експерти от Съвместната онкологична национална мрежа СОНМ на национална конференция на Златни пясъци.
Проект има, само че в него липсват разбор на резултатите от лекуването, цели и финансова рамка, съобщи ръководителят на УС на СОНМ доцент Димитър Калев. „ Организацията на онкологичната помощ у нас е пагубна. Болните не са повече, в сравнение с в други евродържави, само че смъртността е по-висока. Имаме експерти и инсталация, само че няма явен логаритъм и пациентът се губи в дебрите на здравната система. Затова доста българи търсят помощ в Турция, Австрия и Германия “, сподели той.
Сред пропуските сътрудниците му показаха съвсем цялостната липса на стратегии за скрининг и отсъствието на всеобхватни онкоцентрове, които да поемат целия цикъл от процедури – диагностика, лекуване, следене и преодоляване на затруднения. Те би трябвало да са сертифицирани и да подлежат на периодическа оценка, уточни доцент Ася Консулова, член на УС на СОНМ. Според проф. Никола Владов от ВМА диспансерите също не покриват актуалните критерии за мултидисциплинарен метод.
В писмо до служебния кабинет СОНМ упорства за проверка на проектоплана и подготвеност да сътрудничи за това. Първа стъпка е цифрова платформа, в която са качени 20 управления за диагностика и лекуване на разнообразни типове рак, готови от експертни бордове в границите на националните конференции МОРЕ. Тя ще е налична за лекарите и болничните управления, а информацията ще се осъвременява. Институциите би трябвало да създадат наложителни включените в платформата правила, акцентира доцент Калев.
Медиците желаят и въвеждане на клинична пътека, която да разреши пациентите в онкоклиниките да се съветват с клиничен психолог. Сега грижата за менталното им здраве е платена, което утежнява качеството им на живот, изясни Екатерина Виткова от Българската асоциация по психоонкология.
България е измежду дребното страни в Европа без Национален проект за битка с рака. Документът би трябвало да бъде признат до края на ноември, само че политическата рецесия го бави. Без него няма да имаме достъп до утвърдени от Европейски Съюз 3 милиарда евро за възстановяване на онкологичната помощ до 2030 година За това сигнализираха експерти от Съвместната онкологична национална мрежа СОНМ на национална конференция на Златни пясъци.
Проект има, само че в него липсват разбор на резултатите от лекуването, цели и финансова рамка, съобщи ръководителят на УС на СОНМ доцент Димитър Калев. „ Организацията на онкологичната помощ у нас е пагубна. Болните не са повече, в сравнение с в други евродържави, само че смъртността е по-висока. Имаме експерти и инсталация, само че няма явен логаритъм и пациентът се губи в дебрите на здравната система. Затова доста българи търсят помощ в Турция, Австрия и Германия “, сподели той.
Сред пропуските сътрудниците му показаха съвсем цялостната липса на стратегии за скрининг и отсъствието на всеобхватни онкоцентрове, които да поемат целия цикъл от процедури – диагностика, лекуване, следене и преодоляване на затруднения. Те би трябвало да са сертифицирани и да подлежат на периодическа оценка, уточни доцент Ася Консулова, член на УС на СОНМ. Според проф. Никола Владов от ВМА диспансерите също не покриват актуалните критерии за мултидисциплинарен метод.
В писмо до служебния кабинет СОНМ упорства за проверка на проектоплана и подготвеност да сътрудничи за това. Първа стъпка е цифрова платформа, в която са качени 20 управления за диагностика и лекуване на разнообразни типове рак, готови от експертни бордове в границите на националните конференции МОРЕ. Тя ще е налична за лекарите и болничните управления, а информацията ще се осъвременява. Институциите би трябвало да създадат наложителни включените в платформата правила, акцентира доцент Калев.
Медиците желаят и въвеждане на клинична пътека, която да разреши пациентите в онкоклиниките да се съветват с клиничен психолог. Сега грижата за менталното им здраве е платена, което утежнява качеството им на живот, изясни Екатерина Виткова от Българската асоциация по психоонкология.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ