Общинският съвет на Стара Загора смени турско-арабските имена на 838 местности
Патриотите в Стара Загора реализираха огромен триумф. Дългогодишната им борба за преименуването на местности в Старозагорско, които носят турско-арабски имена, завърши.
На днешното си съвещание Общинският съвет в Стара Загора одобри за бъдат преименувани 838 местности, които в този момент носят турско-арабски имена. Решението бе признато с 39 гласа „ за “, 2 – „ срещу “, 4 – „ въздържал се “. Срещу решението гласоподаваха само представителите на Движение за права и свободи в съвета.
Припомняме, че през 2014 година по предложение на общинските съветници от Вътрешна македонска революционна организация и АТАКА Общинският съвет в Стара Загора взе решение за преименуването на всички местности в 51 обитаеми места на територията на общината. През 2017 година краткотрайна комисия, включваща представители на ГЕРБ, НФСБ, АТАКА, Вътрешна македонска революционна организация и Реформаторски блок, стартира своята работа.
С днешното решение на Общинския съвет в Стара Загора бе приключен един развой, почнал още през далечната 1878 година от нашите предшественици. Основна заслуга за това нещо имат общинските съветници Антон Андонов от Вътрешна македонска революционна организация и Михаил Михайлов от АТАКА.
В хода на работата си членовете на комисията са се натъкнали на голям брой неразбираеми за съвременниците наименования, част от тях се оказали комбинация от турско-арабски и остарели български думи. Сред тях да вземем за пример е словосъчетанието „ съборената кюприя “, което в дословен превод значи „ събореният мост “. Запазени са топонимите с корен от езика на далечните предшественици траките, измежду тях е и аязмо (лечебен извор). При правенето на описите, които към този момент са предоставени на селските кметове, е употребена експертизата на дългогодишни академични експерти – османисти. Част от старите имена са преведени безусловно, други са по прилика, трети са напълно нови. От комисията упорстват, че притежателите на парцели в местностите с изменени имена няма да заплащат такси при вадене на документи. От там напомнят, че по подобен метод е било процедирано през 30-те години на предишния ХХ в, когато са заменени старите турско-арабски имена на стотици селища с български. Справка демонстрира, че единствено от август до декември 1934 година с девет заповеди на тогавашния министър на вътрешните работи и националното здраве Петър Мидилев са изменени имената на 1875 обитаеми места, измежду които и на 14 града.
От тогава датират наименованията на Смолян, Асеновград, Несебър, Златоград, Девин и други Подготовката за този развой обаче датира още от 1925 година при ръководството на Народния сговор с министър председател проф. Александър Цанков. През 1906 година пък единствено в сегашната Старозагорска област са изменени имената на 347 села.
На днешното си съвещание Общинският съвет в Стара Загора одобри за бъдат преименувани 838 местности, които в този момент носят турско-арабски имена. Решението бе признато с 39 гласа „ за “, 2 – „ срещу “, 4 – „ въздържал се “. Срещу решението гласоподаваха само представителите на Движение за права и свободи в съвета.
Припомняме, че през 2014 година по предложение на общинските съветници от Вътрешна македонска революционна организация и АТАКА Общинският съвет в Стара Загора взе решение за преименуването на всички местности в 51 обитаеми места на територията на общината. През 2017 година краткотрайна комисия, включваща представители на ГЕРБ, НФСБ, АТАКА, Вътрешна македонска революционна организация и Реформаторски блок, стартира своята работа.
С днешното решение на Общинския съвет в Стара Загора бе приключен един развой, почнал още през далечната 1878 година от нашите предшественици. Основна заслуга за това нещо имат общинските съветници Антон Андонов от Вътрешна македонска революционна организация и Михаил Михайлов от АТАКА.
В хода на работата си членовете на комисията са се натъкнали на голям брой неразбираеми за съвременниците наименования, част от тях се оказали комбинация от турско-арабски и остарели български думи. Сред тях да вземем за пример е словосъчетанието „ съборената кюприя “, което в дословен превод значи „ събореният мост “. Запазени са топонимите с корен от езика на далечните предшественици траките, измежду тях е и аязмо (лечебен извор). При правенето на описите, които към този момент са предоставени на селските кметове, е употребена експертизата на дългогодишни академични експерти – османисти. Част от старите имена са преведени безусловно, други са по прилика, трети са напълно нови. От комисията упорстват, че притежателите на парцели в местностите с изменени имена няма да заплащат такси при вадене на документи. От там напомнят, че по подобен метод е било процедирано през 30-те години на предишния ХХ в, когато са заменени старите турско-арабски имена на стотици селища с български. Справка демонстрира, че единствено от август до декември 1934 година с девет заповеди на тогавашния министър на вътрешните работи и националното здраве Петър Мидилев са изменени имената на 1875 обитаеми места, измежду които и на 14 града.
От тогава датират наименованията на Смолян, Асеновград, Несебър, Златоград, Девин и други Подготовката за този развой обаче датира още от 1925 година при ръководството на Народния сговор с министър председател проф. Александър Цанков. През 1906 година пък единствено в сегашната Старозагорска област са изменени имената на 347 села.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ