Патрик Бюканън: Владимир Путин направи точно това, което ни предупреди, че ще направи
Патрик Бюканън,
The American Conservative*
Когато Владимир Путин изиска Съединените щати да изключат Украйна като предстоящ член на НАТО, Съединените щати лукаво дадоха отговор: НАТО има политика на отворени порти. Всяка нация, в това число украинската, може да кандидатства за участие и да бъде призната. Ние няма да променим това.
В Букурещката декларация от 2008 година НАТО сложи Украйна и Грузия, допустимо най-източната точка на Кавказ, на пътя за участие в НАТО, обещаващо им покритие от член 5 на контракта, съгласно който офанзива към който и да е член е офанзива против всички.
След като не съумя да получи приемлив отговор на настояването си, Путин нахлу и реши въпроса. Нито Украйна, нито Грузия ще станат членки на НАТО. Русия твърдо реши, че ще тръгне на война, с цел да не разреши това да се случи, както и направи в четвъртък.
Путин направи тъкмо това, което ни предизвести, че ще направи.
Незвисимо какъв е обликът на съветския президент, толкоз разпалено дискутиран тези дни в Съединени американски щати, той удостовери своята надеждност. Когато Путин предизвести, че ще направи нещо, той го прави.
В дните на тази Руско-Украинска война, може би най-лошата от 1945-а насам, би трябвало да се отговори на два въпроса: Как стигнахме дотук? И накъде отиваме?
Как стигнахме до едно място, в което Русия – вярваща, че гърбът й е опрян до стената от Съединените щати, които преместваха НАТО по-близо от всеки път до нейните граници – стигна до там, че да избере война с Украйна, вместо да одобри участта и бъдещето, което смяташе, че Западът е приготвил на Майка Русия?
Нека имаме поради: сред 1989-а и 1991-а Михаил Горбачов остави Берлинската стена да падне, Германия да се сплоти, а всички „ пленени нации “ на Източна Европа да се освободят.
Сривайки Съветската империя, Горбачов остави Съветският съюз да се разтвори в 15 самостоятелни нации. Комунизмът беше оставен да завърши като ръководеща идеология в Русия – страната, в която ленинизмът и болшевизмът първо се зародиха в 1917 година.
Горбачов приключи Студената война в Европа, отстранявайки всичките аргументи от страна на Москва за това историческо разделяне.
Путин, някогашен полковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), пристигна на власт през 1999 – след пагубното десетгодишно ръководство на Борис Елцин, който докара Русия на дъното.
В тази година – 1999 – Путин гледаше по какъв начин Америка извърши 78-дневна бомбардировка над Сърбия, балкански народ, който исторически е бил протекторат на Майка Русия.
Същата година три някогашни страни-членки на Варшавския контракт – Чехия, Унгария и Полша – бяха признати в НАТО.
Въпросът беше вярно заложен: От кого ще пазят тези страни силите на Съединените щати и НАТО?
На въпроса наподобява беше отговорено изчерпателно през 2004 година, когато Словения, Словакия, Литва, Латвия и Естония, Румъния и България бяха признати в НАТО, общ брой от страни, включваш три някогашни републики на Съюз на съветските социалистически републики, както и още три страни от Варшавския контракт.
След това, в 2008 година пристигна Букурещката декларация, която поставии Украйна и Грузия, и двете граничещи с Русия, на пътя към участие в НАТО. Грузия, в същата година, атакува отделилата се провинция Южна Осетия, където съветските войски имаха мироопазваща роля, убивайки прочут брой от тях.
Това провокира контраудар от Путин през Рокския тунел в Северна Осетия, като освободи Южна Осетия и извървя целия път до Гори в Грузия – родното място на Сталин. Джордж У. Буш, който призоваваше да „ спре тиранията в нашия свят “, не направи нищо. След като бързо окупираха част от Грузия, руснаците си потеглиха, само че оставиха бранители на Южна Осетия.
Властите в Съединените щати оповестиха, че това е съветска военна експанзия, само че следствие на Европейския съюз упрекна грузинския президент Михаил Саакашвили за започването й.
През 2014 година демократично определеният про-руски президент на Украйна Виктор Янукович беше свален от власт в Киев и сменен от про-западен режим. За да не загуби Севастопол, историческа морска база на Русия, Путин завзе полуострова и разгласи Крим за съветска територия.
Теди Рузвелт открадна Панама със също толкоз скрупули.
Което ни води до днешния ден. Каквото и да мислим за Путин, той не е Сталин. Той не е умъртвил милиони, нито е основал архипелаг Гулаг. Нито пък е „ несъизмерим “, както настояват някои специалисти. Той не желае война с нас, която би била повече от унищожителна и за двете страни.
Путин е съветски националист, родолюбец, традиционалист и студен и праволинеен реалист, стремящ се да резервира Русия като великата и уважавана мощ, каквато в миналото беше, каквато той има вяра, че може да бъде още веднъж. Но тя не може да бъде, в случай че експанзията на НАТО не спре или в случай че нейната посестрима Украйна стане част от боен съюз, чието най-голямо достижение е спечелването на Студената война против страната, на която Путин е служил през целия си живот.
Президентът Джо Байдън дава обещание съвсем ежечасно, че „ ние няма да водиме война в Украйна “. Защо тогава не спре участието на Украйна в НАТО – което, в случай че би се случило, би наложило ние да създадем нещо, което самият Байдън споделя, че американците, поради личното си оцеляване, не би трябвало в никакъв случай да вършат: да тръгнат на война с Русия?
* Патрик Дж. Бюканън е създател на „ Nixon’s White House Wars: The Battles That Made and Broke a President and Divided America Forever”. Той е и редактор-основател на American Conservative.
Източник: Putin Warned Us - The American Conservative
Превод за glasove.com: Екатерина Грънчарова
The American Conservative*
Когато Владимир Путин изиска Съединените щати да изключат Украйна като предстоящ член на НАТО, Съединените щати лукаво дадоха отговор: НАТО има политика на отворени порти. Всяка нация, в това число украинската, може да кандидатства за участие и да бъде призната. Ние няма да променим това.
В Букурещката декларация от 2008 година НАТО сложи Украйна и Грузия, допустимо най-източната точка на Кавказ, на пътя за участие в НАТО, обещаващо им покритие от член 5 на контракта, съгласно който офанзива към който и да е член е офанзива против всички.
След като не съумя да получи приемлив отговор на настояването си, Путин нахлу и реши въпроса. Нито Украйна, нито Грузия ще станат членки на НАТО. Русия твърдо реши, че ще тръгне на война, с цел да не разреши това да се случи, както и направи в четвъртък.
Путин направи тъкмо това, което ни предизвести, че ще направи.
Незвисимо какъв е обликът на съветския президент, толкоз разпалено дискутиран тези дни в Съединени американски щати, той удостовери своята надеждност. Когато Путин предизвести, че ще направи нещо, той го прави.
В дните на тази Руско-Украинска война, може би най-лошата от 1945-а насам, би трябвало да се отговори на два въпроса: Как стигнахме дотук? И накъде отиваме?
Как стигнахме до едно място, в което Русия – вярваща, че гърбът й е опрян до стената от Съединените щати, които преместваха НАТО по-близо от всеки път до нейните граници – стигна до там, че да избере война с Украйна, вместо да одобри участта и бъдещето, което смяташе, че Западът е приготвил на Майка Русия?
Нека имаме поради: сред 1989-а и 1991-а Михаил Горбачов остави Берлинската стена да падне, Германия да се сплоти, а всички „ пленени нации “ на Източна Европа да се освободят.
Сривайки Съветската империя, Горбачов остави Съветският съюз да се разтвори в 15 самостоятелни нации. Комунизмът беше оставен да завърши като ръководеща идеология в Русия – страната, в която ленинизмът и болшевизмът първо се зародиха в 1917 година.
Горбачов приключи Студената война в Европа, отстранявайки всичките аргументи от страна на Москва за това историческо разделяне.
Путин, някогашен полковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), пристигна на власт през 1999 – след пагубното десетгодишно ръководство на Борис Елцин, който докара Русия на дъното.
В тази година – 1999 – Путин гледаше по какъв начин Америка извърши 78-дневна бомбардировка над Сърбия, балкански народ, който исторически е бил протекторат на Майка Русия.
Същата година три някогашни страни-членки на Варшавския контракт – Чехия, Унгария и Полша – бяха признати в НАТО.
Въпросът беше вярно заложен: От кого ще пазят тези страни силите на Съединените щати и НАТО?
На въпроса наподобява беше отговорено изчерпателно през 2004 година, когато Словения, Словакия, Литва, Латвия и Естония, Румъния и България бяха признати в НАТО, общ брой от страни, включваш три някогашни републики на Съюз на съветските социалистически републики, както и още три страни от Варшавския контракт.
След това, в 2008 година пристигна Букурещката декларация, която поставии Украйна и Грузия, и двете граничещи с Русия, на пътя към участие в НАТО. Грузия, в същата година, атакува отделилата се провинция Южна Осетия, където съветските войски имаха мироопазваща роля, убивайки прочут брой от тях.
Това провокира контраудар от Путин през Рокския тунел в Северна Осетия, като освободи Южна Осетия и извървя целия път до Гори в Грузия – родното място на Сталин. Джордж У. Буш, който призоваваше да „ спре тиранията в нашия свят “, не направи нищо. След като бързо окупираха част от Грузия, руснаците си потеглиха, само че оставиха бранители на Южна Осетия.
Властите в Съединените щати оповестиха, че това е съветска военна експанзия, само че следствие на Европейския съюз упрекна грузинския президент Михаил Саакашвили за започването й.
През 2014 година демократично определеният про-руски президент на Украйна Виктор Янукович беше свален от власт в Киев и сменен от про-западен режим. За да не загуби Севастопол, историческа морска база на Русия, Путин завзе полуострова и разгласи Крим за съветска територия.
Теди Рузвелт открадна Панама със също толкоз скрупули.
Което ни води до днешния ден. Каквото и да мислим за Путин, той не е Сталин. Той не е умъртвил милиони, нито е основал архипелаг Гулаг. Нито пък е „ несъизмерим “, както настояват някои специалисти. Той не желае война с нас, която би била повече от унищожителна и за двете страни.
Путин е съветски националист, родолюбец, традиционалист и студен и праволинеен реалист, стремящ се да резервира Русия като великата и уважавана мощ, каквато в миналото беше, каквато той има вяра, че може да бъде още веднъж. Но тя не може да бъде, в случай че експанзията на НАТО не спре или в случай че нейната посестрима Украйна стане част от боен съюз, чието най-голямо достижение е спечелването на Студената война против страната, на която Путин е служил през целия си живот.
Президентът Джо Байдън дава обещание съвсем ежечасно, че „ ние няма да водиме война в Украйна “. Защо тогава не спре участието на Украйна в НАТО – което, в случай че би се случило, би наложило ние да създадем нещо, което самият Байдън споделя, че американците, поради личното си оцеляване, не би трябвало в никакъв случай да вършат: да тръгнат на война с Русия?
* Патрик Дж. Бюканън е създател на „ Nixon’s White House Wars: The Battles That Made and Broke a President and Divided America Forever”. Той е и редактор-основател на American Conservative.
Източник: Putin Warned Us - The American Conservative
Превод за glasove.com: Екатерина Грънчарова
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ