Патриарх Кирил може да говори както си иска. А освен

Патриарх Кирил може да приказва както си желае. А също така говореше правилни неща. Да обидиш главата на църквата, значи да обидиш Бог. Защитавам Русия, само че днешна Русия. Това са думи на "българския " "патриот " Волен Сидеров, който с изключение на, че се кичи с сходни фриволно подбрани избрания, е и сегашен участник във властта, бидейки съдружен сътрудник на ГЕРБ. След бурния си интервал на най-известния "златен пръст " в историята, крепящ скандалния кабинет "Орешарски ", уличните му пререкания с протестиращи отдолу под масата, засилките да прави цивилен арести на който му скимне и своеволните нахлувания в всякакви образователни институции, пристигна разумният ден на възмездието. Волен Сидеров беше набит. Публично, в ефир. И това имаше извънредно пречистващ резултат - и върху него, и върху целия народ, на който му беше пристигнало до гуша от неговите нелепости.

В продължение на един забележителен интервал от време Сидеров се кротна. Ожени се, снимаше за партийни календари Волен-младши и не се обаждаше за нищо друго, с изключение на за следващото изявление от света на фамилното благополучие. Уви обаче, всичко беше прекомерно хубаво, с цел да е истина. Дойдоха изборите, всички "патриоти " плеснаха и се прегърнаха и групово си направиха сефтето във властта. И като отвързани, на всеки му избиха чивиите съгласно опциите. На Каракачанов - на към връщане на казармата, на Симеонов - на към нощни заведения и лифтове, а на Сидеров - към Русия. Защото се знае от епохи, че там, дето е текло, отново ще тече. Посещението на съветския патриарх Кирил стана следващия мотив да лъсне лицето на въпросния "патриотизъм ". Да приравняваш един елементарен водач на поместна черква с Бог е повече от нелепост. Да защитаваш непозната страна за сметка на своята е повече от чуждопоклонничество. И да считаш, че някой е прав да дефинира границите и разпоредбите на личната ти признателност и благодарност е повече от раболепство.

Предаването на националните ползи от дълго време е запазена марка на родния политически "патриотизъм ". Някои хора обаче имат последна потребност да си признаят, в случай че са сбъркали родината, и просто да отидат там, накъдето ги влече сърцето и джоба. Само че дали в случай че идат, ще има толкоз сърце в джоба?