Български патриотизъм от Русия
Патриарх Кирил може да приказва както си желае. А също така говореше правилни неща. Да обидиш главата на църквата, значи да обидиш Бог. Защитавам Русия, само че днешна Русия.
Това са думи на " българския " " родолюбец " Волен Сидеров , който с изключение на, че се кичи с сходни фриволно подбрани избрания, е и сегашен участник във властта, бидейки съдружен сътрудник на ГЕРБ.
След бурния си интервал на най-известния " златен пръст " в историята, крепящ скандалния кабинет " Орешарски ", уличните му пререкания с протестиращи отдолу под масата, засилките да прави цивилен арести на който му скимне и своеволните нахлувания в всякакви институции, пристигна разумният ден на възмездието. Волен Сидеров беше набит. Публично, в ефир. И това имаше извънредно пречистващ резултат - и върху него, и върху целия народ, на който му беше пристигнало до гуша от неговите нелепости.
В продължение на един забележителен интервал от време Сидеров се кротна. Ожени се, снимаше за партийни календари Волен-младши и не се обаждаше за нищо друго, с изключение на за следващото изявление от света на фамилното благополучие.
Уви обаче, всичко беше прекомерно хубаво, с цел да е истина. Дойдоха изборите, всички " патриоти " плеснаха и се прегърнаха и групово си направиха сефтето във властта.
И като отвързани, на всеки му избиха чивиите съгласно опциите. На Каракачанов - на към връщане на казармата, на Симеонов - на към нощни заведения и лифтове, а на Сидеров - към Русия. Защото се знае от епохи, че там, дето е текло, отново ще тече.
Посещението на съветския патриарх Кирил стана следващия мотив да лъсне лицето на въпросния " национализъм ". Да приравняваш един елементарен водач на поместна черква с Бог, е повече от нелепост. Да защитаваш непозната страна за сметка на своята е повече от чуждопоклонничество. И да считаш, че някой е прав да дефинира границите и разпоредбите на личната ти признателност и благодарност е повече от раболепство.
Предаването на националните ползи от дълго време е запазена марка на родния политически " национализъм ". Някои хора обаче имат последна потребност да си признаят, в случай че са сбъркали родината, и просто да отидат там, накъдето ги влече сърцето и джоба.
Автор: Десислава Любомирова
Това са думи на " българския " " родолюбец " Волен Сидеров , който с изключение на, че се кичи с сходни фриволно подбрани избрания, е и сегашен участник във властта, бидейки съдружен сътрудник на ГЕРБ.
След бурния си интервал на най-известния " златен пръст " в историята, крепящ скандалния кабинет " Орешарски ", уличните му пререкания с протестиращи отдолу под масата, засилките да прави цивилен арести на който му скимне и своеволните нахлувания в всякакви институции, пристигна разумният ден на възмездието. Волен Сидеров беше набит. Публично, в ефир. И това имаше извънредно пречистващ резултат - и върху него, и върху целия народ, на който му беше пристигнало до гуша от неговите нелепости.
В продължение на един забележителен интервал от време Сидеров се кротна. Ожени се, снимаше за партийни календари Волен-младши и не се обаждаше за нищо друго, с изключение на за следващото изявление от света на фамилното благополучие.
Уви обаче, всичко беше прекомерно хубаво, с цел да е истина. Дойдоха изборите, всички " патриоти " плеснаха и се прегърнаха и групово си направиха сефтето във властта.
И като отвързани, на всеки му избиха чивиите съгласно опциите. На Каракачанов - на към връщане на казармата, на Симеонов - на към нощни заведения и лифтове, а на Сидеров - към Русия. Защото се знае от епохи, че там, дето е текло, отново ще тече.
Посещението на съветския патриарх Кирил стана следващия мотив да лъсне лицето на въпросния " национализъм ". Да приравняваш един елементарен водач на поместна черква с Бог, е повече от нелепост. Да защитаваш непозната страна за сметка на своята е повече от чуждопоклонничество. И да считаш, че някой е прав да дефинира границите и разпоредбите на личната ти признателност и благодарност е повече от раболепство.
Предаването на националните ползи от дълго време е запазена марка на родния политически " национализъм ". Някои хора обаче имат последна потребност да си признаят, в случай че са сбъркали родината, и просто да отидат там, накъдето ги влече сърцето и джоба.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ