Сатирите на Борисов и краят на вакханалията
Патология е да твърдиш, че ще подаряваш ваксини и ще ваксинираш „ нашите братя “ в Северна Македония и Западните околности, когато Сърбия прави това от месеци, а и по имунизирането ни води доста. Но Борисов лъже, с цел да наподобява готин, а край него тела с маски кимат рабски. Пред тях е изплашен за властта си и чекмеджетата човек, решен на всичко, в това число да ги употребява, както му е преференциално. Наистина ли не го осъзнават?
Борисов е като ранено животно, притиснато в ъгъла. Ще употребява всичко: неистини, операции, завист, подлости, корупционни техники… И до кръв може да се стигне, повярвайте. Награбени са милиарди и грабителите са подготвени да минат през трупове, с цел да ги запазят.
Солженицин написа че диктатурата се крепи на репресии, боязън и неистини и се опасява най-вече от сатирата, смеха и възмездието. Възмездието посредством закона.
Борисов стана за смях и с това самичък беляза края на мита за неговото ръководство. Джипката, Мата Хари, „ ебал съм ги с 200 “, „ елементарна кърджалийска п..ка “, седнал край пътя на някакъв дънер, монолози край дувара и сценки с болен десен крайник и патерица в лявата ръка… Мълчанието на психиатрите към този момент не му оказва помощ, вреди и на обществото.
Борисов се опасява. Знае защо може да му се търси сметка и това го вади от обувките. Нужен му е хор от сатири, които да възпяват бога в негово лице. Всичко това се разиграва в рустикална конюнктура и носи оптимистична атмосфера, назад на действителността, сходно на модерна трагикомедия.
Така си отиват диктаторите. Но сатирите – те с какви безредици и очаквания играят тази роля?
Ще напомня: през 186 г п.н.е. сенатът в Рим не разрешава станалата фешън тракийска традиция да се чества в чест на Дионисий (Бакхус). Причината е в прекаляването от веднъж в годината празнествата да стигнат до пет пъти в месец и превръщането им в разгулен сборища, всеобщи оргии и други перверзии, считани за аморални в Рим, също и в антична Гърция. По името на Бог Вакх празненствата са наричани вакханалия. Стига се обаче до ужасни нещастия, жертви и погроми.
Това ли желаят сатирите на Борисов?
Д-р Димитър Попкутуев
Борисов е като ранено животно, притиснато в ъгъла. Ще употребява всичко: неистини, операции, завист, подлости, корупционни техники… И до кръв може да се стигне, повярвайте. Награбени са милиарди и грабителите са подготвени да минат през трупове, с цел да ги запазят.
Солженицин написа че диктатурата се крепи на репресии, боязън и неистини и се опасява най-вече от сатирата, смеха и възмездието. Възмездието посредством закона.
Борисов стана за смях и с това самичък беляза края на мита за неговото ръководство. Джипката, Мата Хари, „ ебал съм ги с 200 “, „ елементарна кърджалийска п..ка “, седнал край пътя на някакъв дънер, монолози край дувара и сценки с болен десен крайник и патерица в лявата ръка… Мълчанието на психиатрите към този момент не му оказва помощ, вреди и на обществото.
Борисов се опасява. Знае защо може да му се търси сметка и това го вади от обувките. Нужен му е хор от сатири, които да възпяват бога в негово лице. Всичко това се разиграва в рустикална конюнктура и носи оптимистична атмосфера, назад на действителността, сходно на модерна трагикомедия.
Така си отиват диктаторите. Но сатирите – те с какви безредици и очаквания играят тази роля?
Ще напомня: през 186 г п.н.е. сенатът в Рим не разрешава станалата фешън тракийска традиция да се чества в чест на Дионисий (Бакхус). Причината е в прекаляването от веднъж в годината празнествата да стигнат до пет пъти в месец и превръщането им в разгулен сборища, всеобщи оргии и други перверзии, считани за аморални в Рим, също и в антична Гърция. По името на Бог Вакх празненствата са наричани вакханалия. Стига се обаче до ужасни нещастия, жертви и погроми.
Това ли желаят сатирите на Борисов?
Д-р Димитър Попкутуев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ