Летището, на което едва 50-ина души в света умеят да кацат
Пътниците не липсват
Едно летище в Бутан е толкоз рисково, че единствено 50 души в света могат да кацнат на него, написа CNN. Летище Паро се оказва едно от най-големите провокации и всеки пасажер прекарва последните няколко минути по време на полет в безспорен смут. Това е естественият работен ден за Международно летище Паро, което е известно с особени условия и механически умения, които могат да изпотят и най-опитния водач. Разполагайки с къса писта и два върха наоколо, постоянно отхвърля водачите, макар по-доброто възнаграждение.
Международното летище не може да обслужва най-големите пътнически самолети. Въпреки тези дефекти, Паро е място за същинските авио почитатели.
Капитан Чими Доржи признава, че летището има своите условия, само че никога не би трябвало да се преглежда като рисково, в случай че е било рисково, то най-вероятно нямаше да съществува. Капитанът има към 25 години стаж, само че на държавното летище Друк, което е в напълно друга категория.
Паро е летище, символизиращо цялостен Бутан. Позиционира се в категория С и изисква от всеки водач да премине спомагателна подготовка, с цел да може да каца. Тук няма радар, няма уреди и спомагателна помощ от компютрите. Всеки водач би трябвало да одобри, че лети със личните си ръце и е длъжен да пресмята всички опасности.
Доржи припомня на всички водачи, че районът би трябвало да се знае наизуст. Една неточност е задоволителна, с цел да може самолетът да се озове на нечий покрив. Бутан се намира сред Индия и Китай и 97% от неговата територия е планинска. Столицата Тхимпху се намира на надморска височина от 2350 метра. Паро е малко по-ниско, почти 2000 метра. Колкото по-високо лети един аероплан, толкоз по-разреден става въздуха. Пилотът би трябвало да лети бързо, а когато стартира да се снишава, изненадващо би трябвало да усили скоростта, с цел да може самолетът да стигне до пистата и да не падне преди нея. Летище Паро не води черна статистика по отношение на позволените неточности.
Другото огромно тестване е времето, тъй като следобяд има съществени ветрове. Полетите се вършат единствено до обяд. При незабавни случаи, когато аероплан в действителност би трябвало да падне, водачът би трябвало да бъде подготвен да се бори с всички вероятни ветрове. Вечерните полети са изцяло неразрешени. Тук не учат водачите по какъв начин да летят, най-често ги учат и по какъв начин да не летят, когато захождат към Паро. Въпреки всички тествания, доста посетители избират това летище, тъй като претърпяват една особена акробатика и адреналин, което нито едно друго летище не може да предложи.
Едно летище в Бутан е толкоз рисково, че единствено 50 души в света могат да кацнат на него, написа CNN. Летище Паро се оказва едно от най-големите провокации и всеки пасажер прекарва последните няколко минути по време на полет в безспорен смут. Това е естественият работен ден за Международно летище Паро, което е известно с особени условия и механически умения, които могат да изпотят и най-опитния водач. Разполагайки с къса писта и два върха наоколо, постоянно отхвърля водачите, макар по-доброто възнаграждение.
Международното летище не може да обслужва най-големите пътнически самолети. Въпреки тези дефекти, Паро е място за същинските авио почитатели.
Капитан Чими Доржи признава, че летището има своите условия, само че никога не би трябвало да се преглежда като рисково, в случай че е било рисково, то най-вероятно нямаше да съществува. Капитанът има към 25 години стаж, само че на държавното летище Друк, което е в напълно друга категория.
Паро е летище, символизиращо цялостен Бутан. Позиционира се в категория С и изисква от всеки водач да премине спомагателна подготовка, с цел да може да каца. Тук няма радар, няма уреди и спомагателна помощ от компютрите. Всеки водач би трябвало да одобри, че лети със личните си ръце и е длъжен да пресмята всички опасности.
Доржи припомня на всички водачи, че районът би трябвало да се знае наизуст. Една неточност е задоволителна, с цел да може самолетът да се озове на нечий покрив. Бутан се намира сред Индия и Китай и 97% от неговата територия е планинска. Столицата Тхимпху се намира на надморска височина от 2350 метра. Паро е малко по-ниско, почти 2000 метра. Колкото по-високо лети един аероплан, толкоз по-разреден става въздуха. Пилотът би трябвало да лети бързо, а когато стартира да се снишава, изненадващо би трябвало да усили скоростта, с цел да може самолетът да стигне до пистата и да не падне преди нея. Летище Паро не води черна статистика по отношение на позволените неточности.
Другото огромно тестване е времето, тъй като следобяд има съществени ветрове. Полетите се вършат единствено до обяд. При незабавни случаи, когато аероплан в действителност би трябвало да падне, водачът би трябвало да бъде подготвен да се бори с всички вероятни ветрове. Вечерните полети са изцяло неразрешени. Тук не учат водачите по какъв начин да летят, най-често ги учат и по какъв начин да не летят, когато захождат към Паро. Въпреки всички тествания, доста посетители избират това летище, тъй като претърпяват една особена акробатика и адреналин, което нито едно друго летище не може да предложи.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ