Становище ИПБ решение на проблеми с щети АПИ и общини
Пътната инфраструктура в България е продължителен и мъчителен проблем за всички участници в придвижването. Дупки, пропадания, необезопасени шахти и неприятна поддръжка са не просто стеснение, а директна опасност за имуществото и здравето на жителите. Когато тази опасност се осъществя и аргументи вреда - от спукана гума до тежък пътен случай - потърпевшият се сблъсква с втори, още по-голям проблем: на практика неработеща система за приемане на заслужено обезщетение.
Въпреки че законът официално планува право на такова, актуалната уредба е дотам неефективна, че трансформира търсенето на права в изгубена идея. Именно заради тази систематична празнота в правораздаването, основаването на профилиран, наличен и бърз обезщетителен фонд е не просто добра концепция, а неотложна социална нужда.
I. Защо актуалната система е фундаментално сбъркана?
Нуждата от нов механизъм произтича директно от очевидните недостатъци на настоящия модел, които могат да бъдат систематизирани в три съществени посоки:
1. Фрагментирана и объркваща отговорност. Първото затруднение пред всеки потърпевш е да откри кого би трябвало да държи виновен. Поддръжката на пътната мрежа е разграничена сред Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ) за републиканските пътища и стотиците общини за уличната и общинската мрежа. Границите сред тях постоянно са неразбираеми, а обществен и леснодостъпен указател липсва. Това принуждава жителя да влиза в ролята на проверяващ, като рискът от неточност, която би провалила целия развой, е голям.
2. Неработещи правосъдни процедури. Дори и отговорникът да бъде открит, правосъдният път е муден, безценен и съкрушен с непостижима тежест на доказване. Гражданинът би трябвало да потвърди освен съществуването на вреда, само че и че съответната дупка е единствената, директна и непосредствена причина за нея. На процедура това е извънредно мъчно, изключително когато органите на Министерство на вътрешните работи постоянно отхвърлят да сформират протокол за ПТП при по-леки произшествия, лишавайки потърпевшия от основно доказателство. Системата е основана по този начин, че облагодетелства администрацията, а не жителя.
3. Несправедливост, основана на застраховки. Днес единственият ефикасен метод за приемане на обезщетение е посредством доброволната застраховка " Каско ". Застрахователят изплаща вредата, след което употребява своите запаси, с цел да съди виновния орган. Това основава надълбоко несправедлива система на две скорости: тези, които могат да си разрешат скъпата застраховка, получават отбрана, до момента в който всички останали - водачи единствено със наложителна " Гражданска отговорност ", както и най-уязвимите участници в придвижването като пешеходци и велосипедисти - са оставени без действителен механизъм за отбрана. Правото на обезщетение не може и не би трябвало да зависи от финансовите благоприятни условия на потърпевшия.
Тези систематични дефицити водят до един циничен кръг: институциите не са финансово глобени за своето безучастие, заради което нямат тласък да подобрят работата си, а жителите губят доверие в страната.
II. Решението: Централизиран обезщетителен фонд
Отговорът на този систематичен неуспех е основаването на единна, налична и бърза извънсъдебна процедура за обезщетяване, управлявана от централизиран обезщетителен фонд.
Най-логичното и стопански оправдано решение е този нов механизъм да бъде построен посредством разширение на функционалностите на съществуващия и потвърдено работещ Гаранционен фонд (ГФ). ГФ към този момент има нужната експертиза, административен потенциал и осведомителни системи за обработка на вреди.
Как би работил този фонд?
Единна входна точка: Всички искове, без значение дали се отнасят за общинска улица или републикански път, ще се подават на едно място - към новия фонд. Това отстранява изцяло бремето от жителя да търси виновната институция.
Опростена извънсъдебна процедура: Пострадалият ще подава стандартизирано електронно заявление, съпроводено със снимков материал и документи за вредите. Фондът ще прави инспекция в явен период (напр. 90 дни) и ще предлага обезщетение. Съдът ще остане последна мярка за надзор при противоречие, а не първа и единствена инстанция.
Справедливо финансиране: Фондът следва да се финансира по хибриден модел, който съчетава правилото на отговорността с този на солидарността:
Задължителни вноски от АПИ и общините, които носят директна отговорност за положението на пътищата.
Малка солидарна вноска, добавена към цената на наложителната застраховка " Гражданска отговорност ".
III. Очаквани изгоди и умозаключение
Създаването на подобен фонд ще донесе три основни изгоди за обществото:
Справедливост за жителите: Ще обезпечи бърз, наличен и еднакъв достъп до обезщетение за всички потърпевши, трансформирайки едно илюзорно право в действителност.
Стимул за по-добра поддръжка: Ще сътвори явен финансов напън върху АПИ и общините да поддържат пътната мрежа в положително положение, което ще докара до по-голяма сигурност и по-малко произшествия.
Ефективност за страната: Ще облекчи доста натовареността на правосъдната система и ще увеличи доверието на жителите в институциите.
В умозаключение, продължаващото неглижиране на казуса с компенсациите за вреди от неприятна инфраструктура подкопава съществени правила на правовата страна. Изграждането на наложителен, солидарно финансиран обезщетителен фонд не е просто административна смяна. То е стратегическа стъпка към по-безопасни пътища, по-справедливо отношение към жителите и по-отговорно ръководство.
Въпреки че законът официално планува право на такова, актуалната уредба е дотам неефективна, че трансформира търсенето на права в изгубена идея. Именно заради тази систематична празнота в правораздаването, основаването на профилиран, наличен и бърз обезщетителен фонд е не просто добра концепция, а неотложна социална нужда.
I. Защо актуалната система е фундаментално сбъркана?
Нуждата от нов механизъм произтича директно от очевидните недостатъци на настоящия модел, които могат да бъдат систематизирани в три съществени посоки:
1. Фрагментирана и объркваща отговорност. Първото затруднение пред всеки потърпевш е да откри кого би трябвало да държи виновен. Поддръжката на пътната мрежа е разграничена сред Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ) за републиканските пътища и стотиците общини за уличната и общинската мрежа. Границите сред тях постоянно са неразбираеми, а обществен и леснодостъпен указател липсва. Това принуждава жителя да влиза в ролята на проверяващ, като рискът от неточност, която би провалила целия развой, е голям.
2. Неработещи правосъдни процедури. Дори и отговорникът да бъде открит, правосъдният път е муден, безценен и съкрушен с непостижима тежест на доказване. Гражданинът би трябвало да потвърди освен съществуването на вреда, само че и че съответната дупка е единствената, директна и непосредствена причина за нея. На процедура това е извънредно мъчно, изключително когато органите на Министерство на вътрешните работи постоянно отхвърлят да сформират протокол за ПТП при по-леки произшествия, лишавайки потърпевшия от основно доказателство. Системата е основана по този начин, че облагодетелства администрацията, а не жителя.
3. Несправедливост, основана на застраховки. Днес единственият ефикасен метод за приемане на обезщетение е посредством доброволната застраховка " Каско ". Застрахователят изплаща вредата, след което употребява своите запаси, с цел да съди виновния орган. Това основава надълбоко несправедлива система на две скорости: тези, които могат да си разрешат скъпата застраховка, получават отбрана, до момента в който всички останали - водачи единствено със наложителна " Гражданска отговорност ", както и най-уязвимите участници в придвижването като пешеходци и велосипедисти - са оставени без действителен механизъм за отбрана. Правото на обезщетение не може и не би трябвало да зависи от финансовите благоприятни условия на потърпевшия.
Тези систематични дефицити водят до един циничен кръг: институциите не са финансово глобени за своето безучастие, заради което нямат тласък да подобрят работата си, а жителите губят доверие в страната.
II. Решението: Централизиран обезщетителен фонд
Отговорът на този систематичен неуспех е основаването на единна, налична и бърза извънсъдебна процедура за обезщетяване, управлявана от централизиран обезщетителен фонд.
Най-логичното и стопански оправдано решение е този нов механизъм да бъде построен посредством разширение на функционалностите на съществуващия и потвърдено работещ Гаранционен фонд (ГФ). ГФ към този момент има нужната експертиза, административен потенциал и осведомителни системи за обработка на вреди.
Как би работил този фонд?
Единна входна точка: Всички искове, без значение дали се отнасят за общинска улица или републикански път, ще се подават на едно място - към новия фонд. Това отстранява изцяло бремето от жителя да търси виновната институция.
Опростена извънсъдебна процедура: Пострадалият ще подава стандартизирано електронно заявление, съпроводено със снимков материал и документи за вредите. Фондът ще прави инспекция в явен период (напр. 90 дни) и ще предлага обезщетение. Съдът ще остане последна мярка за надзор при противоречие, а не първа и единствена инстанция.
Справедливо финансиране: Фондът следва да се финансира по хибриден модел, който съчетава правилото на отговорността с този на солидарността:
Задължителни вноски от АПИ и общините, които носят директна отговорност за положението на пътищата.
Малка солидарна вноска, добавена към цената на наложителната застраховка " Гражданска отговорност ".
III. Очаквани изгоди и умозаключение
Създаването на подобен фонд ще донесе три основни изгоди за обществото:
Справедливост за жителите: Ще обезпечи бърз, наличен и еднакъв достъп до обезщетение за всички потърпевши, трансформирайки едно илюзорно право в действителност.
Стимул за по-добра поддръжка: Ще сътвори явен финансов напън върху АПИ и общините да поддържат пътната мрежа в положително положение, което ще докара до по-голяма сигурност и по-малко произшествия.
Ефективност за страната: Ще облекчи доста натовареността на правосъдната система и ще увеличи доверието на жителите в институциите.
В умозаключение, продължаващото неглижиране на казуса с компенсациите за вреди от неприятна инфраструктура подкопава съществени правила на правовата страна. Изграждането на наложителен, солидарно финансиран обезщетителен фонд не е просто административна смяна. То е стратегическа стъпка към по-безопасни пътища, по-справедливо отношение към жителите и по-отговорно ръководство.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ