Пътищата на Харитон Ст. Халачев започват от малък дюкян в

Пътищата на Харитон Ст. Халачев стартират от дребен дюкян в Габрово, където момчето чиракува, създава чехли. Но занаятът не му е по сърце, желал да учи. Без да се обади на родителите си избягал от родния си град. 

Озовал се пред портите на Преображенския манастир и го посрещнал остарял духовник. Момчето обяснило, че има предпочитание да стане послушник и да се учи на четмо и писмо. Духовникът го приел в светата обител. Постепенно изучил всички черковни книги и с красивия си почерк почнал да преписва молебствия и жития за други черкви и манастири. Пеел и в дребната черквица. 

Сам Търновският епископ отишъл в Преображенския манастир и му дал същото духовно име, което носел по рождение – Харитон. Обяснил, че няма по-хубаво кръстно име от неговото. На гръцки език значи наслада, благосклонност, обич. Подарил му божигробски кръст и евангелие убеден, че момчето ще води преклонен християнски живот и няма да промени на Бога. 

Думите на гръцкия епископ не се сбъдват – килията притиска душата на младия мъж. Стават другари с Матей Преображенски (Миткалото), непосредствен на В. Левски още от легията на Раковски в Белград. В горите към манастира двамата мъже четат и пеят бунтовни песни, вървят с коне на лов. Мечтаят свободата на България.

Докато един ден игуменът на манастира изгонил Харитон с думите: „ От теб калугер не става. Махай се! Заради теб турците живи ще ни изгорят! “ Харитон още същият ден напуснал и тръгнал да дири заслон в Соколския манастир. Игуменът там не го приел: „ Ако си бил кяр, нямаше да те изгонят от Преображенския манастир “, споделил той и хлопнал вратата.

Тогава Харитон минал пеш планината и се озовал в Мъглижкия манастир. Игуменът Иларион се смилил над него. Вярвал, че „ кающите плебеи божи “ стават по-добри от „ гълъби небесни “ и го приел.

В Мъглижкия манастир поп Харитон остава няколко години. Докато един ден се скарва с Осман ага от село Яйканлии, през днешния ден Дъбово. Турчинът му рекъл: „ Хей кешни гяур, какво си яхнал тоя чер ат като паша и си препасал под расо черногорски пищови като комита. Гледай си кръста и евангелието, гледай си папазлъка, а не комитаджилъка, тъй като ще ти блестя без време маслото “. Поп Харитон нищо не му дал отговор, само че вътрешно му кипнало, шибнал черния си кон и отминал. На другата нощ причакал Осман ага, взел му оръжието и хубавия кон и забягнал към Добруджа. Подарил му живота с изискване на никого да не споделя за случилото се. 

Установил се като духовник в село Долно Чамурлии и се отдал на революционни каузи – основавал комитети за избавление. Издаден е и заловен от турската власт през лятото на 1875 година и като „ дели папаз “ (луд поп) го изпратили с въоръжена защита на изгнание в Мъглижкия манастир. 

Харитон вървял с вързани ръце, само че пред село Баба даг чул църковните камбани. Спрял пред чешма и помолил заптието да го отвърже, с цел да се измие и помоли на Бог. „ Днес е неделя – празник, така е угодно и на нашия и на вашия Алах “. Турчинът се съгласил.

Отишъл поп Харитон до чешмата да се измие и се качил по-нависоко в гората да се помоли. Когато заптието се навело да шие скъсаното стреме на седлото, Харитон скочил и хукнал да бяга. Заптието стреляло по него – на вятъра. Харитон потопен в гъстите гори.

През лятото на 1875 година той предвожда дребна чета в Тулчанско. След неуспеха на Старозагорското въстание у нас през есента се трансферира в Румъния. Превръща се в един от известните дейци на Гюргевския революционен комитет, готви се ново общо въстание. Заедно със своята тайфа скрито минава Дунав при Свищов на 28 март 1876 година и се насочва по секрети пътища към окръжния център. 

Месец по-късно той отива в село Мусина, където има 192 въстаника. Те желаят да бъде провъзгласен за челник Петър Пармаков от село Градец, само че Бачо Киро се намесил: „ Поп Харитон е по-кайфетлия за челник “ и му окачил сабя. 

Белочерковската чета отпред с поп Харитон потегля през Балкана и Дряново, с цел да се причисли към габровската чета на войводата Цанко Дюстабанов. Но в Дряновския манастир са обсадени от топовете на Фазлъ паша и башибозук, където девет дни водят борби. 

Манастирът  е високомерен от Фазлъ паша на 8 май 1876 година към 4 часа сутринта. Само за една нощ от въстаниците, тръгнали да пробиват обкръжението, умират повече от 70 души. Не дребна част от тях съумяват да се спасят – 20 души минават турските вериги, а други 36 се укриват в покрайнините на манастира, където остават през целия ден, до момента в който турската армия и башибозукът се изтеглят.

За спасяването на четниците оказва помощ и неприятното време. През нощта на 7 против 8 май станало доста студено, завалял сняг. Той затрупал дървета и шубраци, скрил свилите се под тях четници. След разгрома на манастира, студът попречил турците да претърсят деликатно покрайнината и потеглят за Дряново. Четниците дочакали вечерта, един по един и на дребни групички се измъкнали от скривалищата си – 36 избавили се въстаници.

Твърди се, че в последния ден от борбата, ослепял при трагичен случай с барут при правене на фишеци,  поп Харитон се прости с четниците, и им споделя: „ Юнаци мои! Не като баби, само че като лъвове се изринете от тая пещ, и който остане жив, да спомня! А мене заведете при входа и аз тамо ще умра, както си мога! “. Въстаниците се дали прошка с него, завели го до входа на манастира и тръгнали да се избавят. Приема се, че войводата е умрял там с оръжие в ръка, намушкан от турски щикове.

Но съществуват и други сведения, че поп Харитон не е умрял в Дряновския манастир. В книгата „ Света гора. Зограф в предишното и през днешния ден “ (1943) създателят Димитър Болутов-Зографски написа: „ Според намиращите се в Зограф съществени следи, поп Харитон е пристигнал в манастира и като изживява тук умерено старините си, умира в 1904 година Във второто издание на книгата му през 1961 година със заглавие „ Български исторически монументи на Атон “ той продължава проучването си. Поради атентата през 1903 година българската гимназия в Солун е затворена. Болутов отива краткотрайно да преживее с приятели в Зографския манастир.

„ Между монасите старци имаше един, който ни правеше най-силно усещане – мастита фигура, дълга и необятна бяла брада, гръмовит глас, чист български език, привлекателен взор. Въпреки любознанието ни да узнаем от кое място е този дъртак и какво е предишното му, ние нищо не можехме да узнаем нито от него, нито от другите монаси “. Името на този духовник, умрял на 78-80 години, било Харитон.

При визитите си в Зограф Димитър Болутов научава, че Харитон е отишъл в манастира през 1879 година след Кресненското въстание. Той не разказвал за своето минало. Някои от монасите въпреки всичко поназнайвали нещо за него.

Веднъж при някаква препирня монахът Генадий от Търновско споделил на Харитон: „ Ти се благодари, че съумяха да те турят в бъчва и да те пуснат в реката, та се избави “. Разправията станала в наличието на ученика на Харитон – Владимир, който по-късно става свещеник на Зограф. Пак пред Владимир млади монаси запитали отец Харитон: „ Духовниче, ти доста знаеш, хубаво четеш и пееш в църква, къде си учил? “ А той дал отговор: „ В Самоводските градини “.

Архимандрит Владимир е уверен, че неговият преподавател и ментор е войводата поп Харитон. В едно свое писмо от 26 декември 1956 година той написа до Болутов: „ Поп Харитон, дряновския челник от Търново, избягал от България, се прибира в Света гора, тихото прикритие на бунтовниците през време на турския режим. Белези от опърлено от барут имаше по лицето, само че повече по двете му ръце, които постоянно чешеше “. Къде е бил поп Харитон през тези три години след Дряновската епопея до 1879 г, когато постъпва в Зографския манастир не е известно.

Според някои създатели това е невероятно – поп Харитон умира на Дряновския манастир. Но безспорни свидетелства, които да удостоверяват това, не оставят и оживелите след въстанието участници в него. 

Техните сведения за вечерта на 7 май 1876 година са неразбираеми. Петко Франгов споделя, че преди да създадат опит за пробив на турския обръч, въстаниците попитали поп Харитон ще може ли да ги следва. Лишен от зрение, той отказал да тръгне с тях. „ Вие вървете напред, ние ще останем тук с другаря си поп Гаврил “. После изправен до огромната манастирска врата, край него минали всички, с цел да му целунат ръка. За подобен миг в описа си не загатва Христо Караминков – Бунито, един от ръководителите на въстаниците, изгорил знамето на четата, преди опита ù за излизане от манастира. За поп Харитон през довечера не се загатва и в записките на Бачо Киро, писани няколко дни след опожаряването на манастира. Както е известно, дружно с шест други момчета той напуща манастира финален. В записките си загатва, че откакто излезли, там останали единствено „ една манастрска старица “ (майката на игумена Пахомий) и трима ранени четници – Кръстю от Бяла църква, един от село Михалци и Михалевото Тодорче. Последният е същият оня въстаник, чиято цигара провокира гърмежа, а той е опърлен измежду тримата потърпевши.

Това, че Бачо Киро не загатва за оставане в манастира на поп Харитон и поп Гаврил, е съображение за съмнение, че те напущат манастира преди него. Има сведения, съгласно Петко Франгов, че поп Гаврил намира гибелта си на кръстопът отвън манастира, дружно със собствен приятел.

За това, че поп Харитон е останал в Дряновския манастир не загатва и Христо Караминков. За такова оставане не написа и Петко Франгов в книгата „ Приключението на Дряновския монастир на 1876 година “ отпечатана в Търново през 1880 година Името на поп Харитон е упоменато в листата на починалите в манастира, само че в издадените му приживе мемоари Пахомий Стоянов на никое място не написа за различаване натрупа на поп Харитон. 

Всъщност няма очевидци, които да удостоверяват гибелта на войводата в манастира. Как се е избавил? Къде се е укривал? Как е отпътувал за Зограф? Наистина ли е ослепял след гърмежа или краткотрайно не е можел да вижда - въпроси, които чакат отговори. Каквато и да е истината неговата персона остава една от светлите в българската история.