Пет звезди за Пати Смит, Съмърсет Хаус — хипнотизиращ декор гори с тъмен, радостен пламък
Пати Смит един път дефинира своето неповторимо изкуство като „ три акомпанимента и силата на думата “. Жената, благоговейно наричана „ висшата жрица на пънка “, разгласи, че креативната й задача е да свърже ненаситния си, лиричен лиризъм с интуитивните рокендрол акомпанименти. Петдесет години по-късно тя към момента прави тъкмо това.
Подкрепена от обикновена група от трима души, в това число нейния наследник Джаксън на китара, Смит излезе на сцената в тази последна вечер от лятната серия шоута на Somerset House, изглеждаща, както постоянно, като свирепо надъхан библиотекар. Стилна в черен блейзър, тя изряза удивително млада фигура под протест от сиви кичури.
Нюйоркският пънк в никакъв случай не е бил извънредно книжно придвижване, само че Смит незабавно закупи статут на емблематичен с появяването на дебютния си албум от 1975 година, Коне, образован шедьовър, който е толкоз длъжен на Рембо, колкото и The Ramones. За страдание, тя извади единствено една ария от него тук, разпръсквайки внезапното бяло реге на „ Redondo Beach “ при започване на сет...
Прочетете целия текст »
