Излезна най-новата книга на Любов Миронова – „Пътеводител в света на приказките“
„ Пътеводител в света на приказките “ е неповторим по рода си справочник за родители и учители, който има за цел да спомогне приказките и книгите да поддържат по най-хубавия метод развиването на детето от раждането му до 12-годишна възраст.
Освен внасяне на изясненост за ролята на приказката в живота на детето, авторката на книгата Любов Миронова дава рекомендации за:
• правила и критерии за избор на приказки;
• типовете приказки и въздействието им върху децата;
• какви приказки се сервират в другите възрастови групи и защо;
• преимущества и дефекти на другите способи, по които приказките доближават до децата (четене, описване, спектакъл, филм…).
Авторката отделя внимание на това по какъв начин би трябвало да се приготви авансово текстът на приказката, с цел да се сервира на децата, по какъв начин да се сътвори възпитателна история с поука и по какъв начин тя да прерасне в детска книга.
Педагози и родители ще открият потребни препоръки за оформянето на текст, подкрепящ децата да се научат да четат с лекост. Включени са и препоръки за подходящо разработване на илюстрации към текстове за деца. Към книгата има богато приложение с съответни образци на подобаващи заглавия по възрастови групи и още доста други съкровища.
ОТКЪС
Всеки ден се издават нови и нови книги за деца. Излизат стотици заглавия детска литература – приказки на другите нации, обработки на типичен приказки, български и преводни литературни текстове. Това обърква възпитателите и родителите и ги изправя пред въпроса: кое, по кое време и какъв брой да поднесат на децата.
Някои родители в устрема си децата им да са умни и сполучливи от най-ранна възраст, стартират да им четат книги за по-късни възрастови групи и по този начин лишават на детето опцията да получи нужната поддръжка в най-подходящия за него миг.
Други родители постоянно в устрема си да им е елементарно пускат детски филми на децата си от най-ранна възраст и по този начин им пречат да развият лични вътрешни облици и въображението си.
Трети родители в устрема си да компенсират прочувствената си трепетност, се пробват да предпазят детето от всичко неприятно в приказкитe, четейки ги в „ хуманизиран “ вид. Илюстрация за „ хуманизация “ е да вземем за пример в края на приказката Вълкът и седемте козлета, козата да се скара на вълка, той да повърне козлетата и да обещае повече да не прави по този начин. Такива промени оставят у детето травматичност и комплицираност от поднесената му некомпенсираност, от основания дисбаланс на положително и зло.
Четвърти родители, вместо да подкрепят детето да навлиза гладко от духовния свят в света на възрастните, желаят час по-скоро то да стане дребен възрастен и по тази причина му описват единствено и само истории от действителността, т.е. за такова дете са неразрешени типичен и вълшебни приказки. В тази група са главно родители, последващи метода на доктор Мария Монтесори.
Възпитатели в детските градини в устрема си да се движат по спуснатата им стратегия, четат на децата приказки отвън душевността на групата и по този начин приказките, а и те самите като персони не резонират с децата.
Всички гореизброени благоприятни условия, както и доста други непремислено поднесени приказни текстове на деца, могат да оставят усещане, че детето не обича приказки, избира нещо друго или даже че приказките са отживялост. А от това криворазбрано да произтече, че детето би трябвало от най-ранна възраст да се срещне с същинския живот и практично-прагматично да му се „ пускат “ облици от действителността – да вземем за пример вести.
А приказките са главен инструмент за гладко втурване в действителността, за гладко уголемение на съзнанието на детето, за развиване на речта, преодоляване на езика и развиване на мисленето, за образуване на ценностна система, за свързване с архетипните облици, за съкровени мигове сред четящ и слушател. Или, казано по различен метод, както последователно пораства детето, по този начин последователно пораства и неговото схващане.
Заставайки измежду морето от заглавия, всеки педагог в детска градина и всеки родител се сблъсква с казуса кое да избере, уместно ли е за възрастовата група, поддържа ли развиването на детето в съответния стадий, да не е доста рано, да не е късно… Често те разчитат на съвет от търговците, а последните имат за цел да продават, а не да се грижат кое е най-хубаво за детето. В този смисъл може да се формулира съждението, че педагогика не се учи в книжарницата, от анонс на книга и по рекомендация на продавач.
Поднасянето на приказка е като даването на ДУШЕВНА ХРАНА на детето. И както при храненето има значение кой и по какъв начин е приготвил храната, какви са съставките, по какъв начин я сервира, по кое време я сервира, подходящо ли е подбрана по отношение на потребностите и подтекста, по този начин и при приказката важат същите нужни условия, с цел да има приятност.
За всеки родител и педагог в детска градина систематизирано поднесените педагогичен насоки по какъв начин да сортира и да приготвя приказки може да са от основна изгода при започване на пътя му. Постепенно, с натрупването на опит, с годините той развива вътрешното си чувство за асортимент, което да го води. Така че стъпете като основа на тази книга, опитвайте, наблюдавайте и след това с времето полетете със личните си крила.
_________Любов Миронова е измежду визионерите за смяна на просветителната система в България. Тя е магистър по предучилищна и начална педагогика, както и квалифициран преподавател по стопанска система. Завършила е курсове по Монтесори педагогика, Валдорфска педагогика и сугестопедия. Освен това е потвърдил се през годините бизнес треньор и посредник. Обучила хиляди учители, родители и деца, написала няколко книги, основала център за работа с деца и родители. Автор е на поредицата от 108 приказни истории за Бонбончо
Освен внасяне на изясненост за ролята на приказката в живота на детето, авторката на книгата Любов Миронова дава рекомендации за:
• правила и критерии за избор на приказки;
• типовете приказки и въздействието им върху децата;
• какви приказки се сервират в другите възрастови групи и защо;
• преимущества и дефекти на другите способи, по които приказките доближават до децата (четене, описване, спектакъл, филм…).
Авторката отделя внимание на това по какъв начин би трябвало да се приготви авансово текстът на приказката, с цел да се сервира на децата, по какъв начин да се сътвори възпитателна история с поука и по какъв начин тя да прерасне в детска книга.
Педагози и родители ще открият потребни препоръки за оформянето на текст, подкрепящ децата да се научат да четат с лекост. Включени са и препоръки за подходящо разработване на илюстрации към текстове за деца. Към книгата има богато приложение с съответни образци на подобаващи заглавия по възрастови групи и още доста други съкровища.
ОТКЪС
Всеки ден се издават нови и нови книги за деца. Излизат стотици заглавия детска литература – приказки на другите нации, обработки на типичен приказки, български и преводни литературни текстове. Това обърква възпитателите и родителите и ги изправя пред въпроса: кое, по кое време и какъв брой да поднесат на децата.
Някои родители в устрема си децата им да са умни и сполучливи от най-ранна възраст, стартират да им четат книги за по-късни възрастови групи и по този начин лишават на детето опцията да получи нужната поддръжка в най-подходящия за него миг.
Други родители постоянно в устрема си да им е елементарно пускат детски филми на децата си от най-ранна възраст и по този начин им пречат да развият лични вътрешни облици и въображението си.
Трети родители в устрема си да компенсират прочувствената си трепетност, се пробват да предпазят детето от всичко неприятно в приказкитe, четейки ги в „ хуманизиран “ вид. Илюстрация за „ хуманизация “ е да вземем за пример в края на приказката Вълкът и седемте козлета, козата да се скара на вълка, той да повърне козлетата и да обещае повече да не прави по този начин. Такива промени оставят у детето травматичност и комплицираност от поднесената му некомпенсираност, от основания дисбаланс на положително и зло.
Четвърти родители, вместо да подкрепят детето да навлиза гладко от духовния свят в света на възрастните, желаят час по-скоро то да стане дребен възрастен и по тази причина му описват единствено и само истории от действителността, т.е. за такова дете са неразрешени типичен и вълшебни приказки. В тази група са главно родители, последващи метода на доктор Мария Монтесори.
Възпитатели в детските градини в устрема си да се движат по спуснатата им стратегия, четат на децата приказки отвън душевността на групата и по този начин приказките, а и те самите като персони не резонират с децата.
Всички гореизброени благоприятни условия, както и доста други непремислено поднесени приказни текстове на деца, могат да оставят усещане, че детето не обича приказки, избира нещо друго или даже че приказките са отживялост. А от това криворазбрано да произтече, че детето би трябвало от най-ранна възраст да се срещне с същинския живот и практично-прагматично да му се „ пускат “ облици от действителността – да вземем за пример вести.
А приказките са главен инструмент за гладко втурване в действителността, за гладко уголемение на съзнанието на детето, за развиване на речта, преодоляване на езика и развиване на мисленето, за образуване на ценностна система, за свързване с архетипните облици, за съкровени мигове сред четящ и слушател. Или, казано по различен метод, както последователно пораства детето, по този начин последователно пораства и неговото схващане.
Заставайки измежду морето от заглавия, всеки педагог в детска градина и всеки родител се сблъсква с казуса кое да избере, уместно ли е за възрастовата група, поддържа ли развиването на детето в съответния стадий, да не е доста рано, да не е късно… Често те разчитат на съвет от търговците, а последните имат за цел да продават, а не да се грижат кое е най-хубаво за детето. В този смисъл може да се формулира съждението, че педагогика не се учи в книжарницата, от анонс на книга и по рекомендация на продавач.
Поднасянето на приказка е като даването на ДУШЕВНА ХРАНА на детето. И както при храненето има значение кой и по какъв начин е приготвил храната, какви са съставките, по какъв начин я сервира, по кое време я сервира, подходящо ли е подбрана по отношение на потребностите и подтекста, по този начин и при приказката важат същите нужни условия, с цел да има приятност.
За всеки родител и педагог в детска градина систематизирано поднесените педагогичен насоки по какъв начин да сортира и да приготвя приказки може да са от основна изгода при започване на пътя му. Постепенно, с натрупването на опит, с годините той развива вътрешното си чувство за асортимент, което да го води. Така че стъпете като основа на тази книга, опитвайте, наблюдавайте и след това с времето полетете със личните си крила.
_________Любов Миронова е измежду визионерите за смяна на просветителната система в България. Тя е магистър по предучилищна и начална педагогика, както и квалифициран преподавател по стопанска система. Завършила е курсове по Монтесори педагогика, Валдорфска педагогика и сугестопедия. Освен това е потвърдил се през годините бизнес треньор и посредник. Обучила хиляди учители, родители и деца, написала няколко книги, основала център за работа с деца и родители. Автор е на поредицата от 108 приказни истории за Бонбончо
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ




