Как един румънски град изсели ромите на сметището
"Пата Рът " е най-голямото бунище в Румъния. Но тук има освен тонове отпадък. Край него живеят и хора: 1500 роми.
Около бараките с пъстри покриви непрекъснато обикалят боклукчийски камиони. И до момента в който от държавното сметоизвозване разтоварват отпадък, значително роми, трансформирали се в сметосъбирачи, щъкат по всички страни с каручките си.
Наоколо тичат босоноги деца, а върху купчините отпадък навсякъде са накацали гарги, които се оглеждат за храна, споделя Влад Одобеску за
"Пата Рът " е освен най-голямото бунище, само че и най-големият еко-грях на Румъния. Намира се край Клуж-Напока в Трансилвания.
В продължение на 70 години там се стоварваха необработени боклуци, а в почвата попиваха какви ли не химикали. През годините неведнъж избухваха и пожари, които постоянно взимаха жертви. На този терен с повърхност колкото 27 футболни стадиони са били изхвърлени общо 2,5 милиона тона боклук.
На фона на тези безобразия Европейски Съюз настоя за закриване на сметището. И ето, че през 2015 година стартира неговото почистване. А през 2019 локалните управляващи публично оповестиха "Пата Рът " за закрито.
Ромите останаха да живеят там. Но с тях остана и боклукът. Защото още през 2015 година край остарялото бунище бяха открити две нови "временни сметища ". Така и до през днешния ден там се натрупат от ден на ден боклуци.
Откога ромите живеят тук?
Първите роми се заселват край сметището към края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век. Бедността ги кара да отидат там: на сметището те сортират общинските боклуци и по този начин си изкарват препитанието. През първото десетилетие на това хилядолетие обаче до тях се заселват и доста други роми: управляващите на Клуж-Напока прогонват от центъра на града стотици хора от ромското малцинство и ги принуждават да се заселят на сметището. Причината: в 300-хилядния град имало голям строителен взрив. От този миг нататък за ромите просто нямало място.
Сред прогонените е и Линда Грета Зига. В едно студено декемврийско утро полицията и общинските чиновници вдигнали нея и фамилията ѝ от леглата. Булдозерите към този момент чакали на улицата. Само два дни по-рано 75 ромски фамилии от тяхната улица били получили предизвестие да опразнят своите жилища. Общината ги преселила в подготвени сглобяеми дребни къщички край бараките на другите роми в "Пата Рът ".
Линда споделя, че до тогава ромите на нейната улица били добре интегрирани. Там живеели към този момент няколко генерации, плащали си наема и тока. Сградите били благосъстоятелност на общината. Ромските деца ходели в локалното учебно заведение или в кварталната детска градина. После като гръм от ясно небе ги изхвърлили на сметището.
"За тях ние сме отпадъци, а не хора ", споделя Линда.
Расизмът в Румъния
И фактически: в Румъния предразсъдъците по отношение на ромите са големи. 70% от участниците в едно румънско допитване настояват, че не имат вяра на ромите. Между 20% и 30% считат, че ромите имат прекомерно доста права, че страната може да ползва мощ против ромското население, а дискриминирането и езикът на омразата против ромите не трябва да се санкционират. Но по този начин е освен в Румъния.
В цяла Европа против най-голямото континентално малцинство се шири расизъм, който приканва да им се лишават съществени права, да не биват допускани до държавна работа и даже да бъдат изселвани тук-там, където няма водоснабдяване, канализация и сметосъбиране.
В края на предходната година Европейската организация за околна среда разгласява проучване, в което се приказва за "еко-расизъм против ромски общности в Средна и Източна Европа ". Според създателите на проучването, ромите "биват подлагани на непропорционално висок риск, произлизащ от разрушаването на екосистеми, от замърсяването, от сметищата, от токсини в почвата и водите, от индустрията ".
Линда и фамилията ѝ били натикани в една-единствена стая в "Пата Рът " - става дума за 12 души! На тези 16 квадратни метра нямало място даже за дребното мебелировка, която съумели да спасят. Що се отнася до санитарните възли - фамилията било насила да дели една тоалетна и един душ със студена вода с жителите на три други, също препълнени стаи. Линда си спомня първото усещане от гледката през прозорчето: "Смет и нищо друго. Нито дървета, нито птички. А пък аз толкоз да обичам природата… "
Около бараките с пъстри покриви непрекъснато обикалят боклукчийски камиони. И до момента в който от държавното сметоизвозване разтоварват отпадък, значително роми, трансформирали се в сметосъбирачи, щъкат по всички страни с каручките си.
Наоколо тичат босоноги деца, а върху купчините отпадък навсякъде са накацали гарги, които се оглеждат за храна, споделя Влад Одобеску за
"Пата Рът " е освен най-голямото бунище, само че и най-големият еко-грях на Румъния. Намира се край Клуж-Напока в Трансилвания.
В продължение на 70 години там се стоварваха необработени боклуци, а в почвата попиваха какви ли не химикали. През годините неведнъж избухваха и пожари, които постоянно взимаха жертви. На този терен с повърхност колкото 27 футболни стадиони са били изхвърлени общо 2,5 милиона тона боклук.
На фона на тези безобразия Европейски Съюз настоя за закриване на сметището. И ето, че през 2015 година стартира неговото почистване. А през 2019 локалните управляващи публично оповестиха "Пата Рът " за закрито.
Ромите останаха да живеят там. Но с тях остана и боклукът. Защото още през 2015 година край остарялото бунище бяха открити две нови "временни сметища ". Така и до през днешния ден там се натрупат от ден на ден боклуци.
Откога ромите живеят тук?
Първите роми се заселват край сметището към края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век. Бедността ги кара да отидат там: на сметището те сортират общинските боклуци и по този начин си изкарват препитанието. През първото десетилетие на това хилядолетие обаче до тях се заселват и доста други роми: управляващите на Клуж-Напока прогонват от центъра на града стотици хора от ромското малцинство и ги принуждават да се заселят на сметището. Причината: в 300-хилядния град имало голям строителен взрив. От този миг нататък за ромите просто нямало място.
Сред прогонените е и Линда Грета Зига. В едно студено декемврийско утро полицията и общинските чиновници вдигнали нея и фамилията ѝ от леглата. Булдозерите към този момент чакали на улицата. Само два дни по-рано 75 ромски фамилии от тяхната улица били получили предизвестие да опразнят своите жилища. Общината ги преселила в подготвени сглобяеми дребни къщички край бараките на другите роми в "Пата Рът ".
Линда споделя, че до тогава ромите на нейната улица били добре интегрирани. Там живеели към този момент няколко генерации, плащали си наема и тока. Сградите били благосъстоятелност на общината. Ромските деца ходели в локалното учебно заведение или в кварталната детска градина. После като гръм от ясно небе ги изхвърлили на сметището.
"За тях ние сме отпадъци, а не хора ", споделя Линда.
Расизмът в Румъния
И фактически: в Румъния предразсъдъците по отношение на ромите са големи. 70% от участниците в едно румънско допитване настояват, че не имат вяра на ромите. Между 20% и 30% считат, че ромите имат прекомерно доста права, че страната може да ползва мощ против ромското население, а дискриминирането и езикът на омразата против ромите не трябва да се санкционират. Но по този начин е освен в Румъния.
В цяла Европа против най-голямото континентално малцинство се шири расизъм, който приканва да им се лишават съществени права, да не биват допускани до държавна работа и даже да бъдат изселвани тук-там, където няма водоснабдяване, канализация и сметосъбиране.
В края на предходната година Европейската организация за околна среда разгласява проучване, в което се приказва за "еко-расизъм против ромски общности в Средна и Източна Европа ". Според създателите на проучването, ромите "биват подлагани на непропорционално висок риск, произлизащ от разрушаването на екосистеми, от замърсяването, от сметищата, от токсини в почвата и водите, от индустрията ".
Линда и фамилията ѝ били натикани в една-единствена стая в "Пата Рът " - става дума за 12 души! На тези 16 квадратни метра нямало място даже за дребното мебелировка, която съумели да спасят. Що се отнася до санитарните възли - фамилията било насила да дели една тоалетна и един душ със студена вода с жителите на три други, също препълнени стаи. Линда си спомня първото усещане от гледката през прозорчето: "Смет и нищо друго. Нито дървета, нито птички. А пък аз толкоз да обичам природата… "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ