За Салейха, Шааб и други истории от центъра в Харманли
Път Е85 влиза в Харманли и първото нещо, което се вижда е бетонна ограда. Част нея е изрисувана с графити на мрачно наследник декор. На тях се вижда бухал, събрани на едно място хора в типични за професионалните графити актьори причудливи форми. От другата страна на оградата има напълно разнообразни рисунки. На тях се виждат динозавър, наследник кит, слон, жираф и други животни и сюжети, нарисувани от детски ръце. За да се види тази " противоположна " страна на оградата би трябвало да се влезе вътре - в регистрационно приемателния център.
© Николай Дойчинов
Най-големият център за бежанци в страната е безлюден, хора не се разхождат из уличките на някогашната казарма, макар че времето е прелестно. Тревните площи са обрасли заради неподдържане.
Вътре въпреки всичко си личат напъните за възстановяване на мястото. За това оказват помощ главно неправителствените организации. Всички те към този момент имат свои пространства в центъра. Нуждаещите се от помощ в този момент са малко - под 300 индивида, при над 5 хиляди през минали интервали.
© Николай Дойчинов
Недокрай потребления потенциал в центъра си проличава и на лятната сцена, на която военнослужещите са се наслаждавали на културни занимания. На стената зад нея могат да се прожектират и филми. Сега обаче тя е рискова, тъй като се разрушава.
© Николай Дойчинов
Шааб Абумиляд излиза от един от многото фургони в двора на лагера. Той държи и демонстрира една катеричка, за която твърди, че я е взел със себе си от Сирия. " Джони е името ѝ ", споделя той на арабски. Мъжът я милва и с искрящи от наслада очи я демонстрира на всеки, който мине около фургона му. Разрешава и на другите да я помилват. След това се прибира назад във фургона, където живеят с Джони, до момента в който Абумиляд чака края на процедурата си по издаване или отвод от статут.
© Николай Дойчинов
Центърът е цялостен с другите истории на хората, които са минали през него или още са там. Някой от тях остават и се препредавата. Като тази за сириец, търсещ леговище, който се е усмихвал на раздиращите въздуха гръмотевици. След въпроса за какво се усмихва, той дава отговор, че шумът му припомня на Сирия. Дори е изискал да приклекне. Тъй като даже неприятните чувства връщат спомените за напуснатата татковина с трогване.
Или за детето аутист запомнило дистанцията от Сирия до България посредством пътните знаци. При среща с психолог, който е изискал да нарисува нещо от напредването си до страната, детето е изобразило всички пътни знаци поред.
© Николай Дойчинов
Силна миризма на застоял въздух и на стол за храна по едно и също време посреща при влизането в постройката на Афганистанското учебно заведение. Намира се в не добре поддържаната част на центъра. Коридорът, който води до класната стая, е тъмен. Стените ѝ са изписани на арабски с химикал или маркер, има дупки по тях, от които се вижда изолационен материал.
При влизане в класната стая през сетивата минават тотално противоположни чувства. Стаята е светла и приветлива. Цари успокоение. Салейха, учителката, която поддържа учебното заведение, се усмихва необятно
От едната страна са рисунки на животни, имената на които са изписани изпод на няколко езика, на другата са ситуирани шевните машини, до които има платове във всевъзможни цветове, от третата страна е писмеността на български, както и дъска за писане, а на четвъртата е детския ъгъл с играчки.
Двама възпитаници шият безшумно.
Детето на Салейха също е тук - младо момиче, което се тормози даже, че подвига звук, тъй като изтърва нещо на пода.
Салейха и щерка ѝ идват от Кабул, Афганистан. Макар България да дава доста рядко статут на афганистанци, Салейха към този момент е получила подобен за 5 години. В родината си тя също е преподавала. Освен това е била шеф на учебно заведение.
Тя е с едвам наметната на главата кърпа, усмихва се непрекъснато, и макар цялото успокоение, което излъчва, въодушевлението ѝ се усеща във всяка една дума, с която разказва работата си в учебното заведение. Благият ѝ взор подготвя и учениците, които идват да се учат, както на науки, по този начин и на други занимания. Преподават им се разнообразни предмети като математика, български и британски езици. Училището се посещава, както от 10/11-годишни, по този начин и към 5/6-годишни. Идват и по-възрастни.
© Николай Дойчинов
От 10.30 до 13 часа е времето на тинейджърите сред 10 и 15 години. Тези към 5 години идват по обяд - сред 12 и 13.30 часа, с цел да се учат на базисни неща. За възрастните има образование по български език от 14 до 17 часа Отново следобяд идват децата, които вървят в локалните учебни заведения в Харманли, с цел да се упражняват и да си пишат домашните работи.
© Николай Дойчинов
Отделени са класовете по български език за младите девойки и дамите. По-късно следобяд пък има клас по британски език на главно равнище, който е сред 17.30 и 18.30 часа. Веднага след него е и класът за идващото равнище по британски език.
" Ние имаме миксирани класове от иранци, афганистанци и сирийци ", споделя Салейха. Училището е основано благодарение на " Каритас " и Международната организация по миграция.
Салейха желае да остане в България. " Ще оказвам помощ с каквото мога на учебното заведение. Трябва да мисля обаче и за щерка ми. Тя скоро ще би трябвало да стартира образование в университет и тогава желая да се преместим в София. Ще ѝ давам уроци, тя желае да учи. Сигурно и аз ще се отида там, с цел да имам опция да ѝ оказвам помощ.
© Николай Дойчинов
Иначе ще се опитам да взема, колкото може по-бързо документите си, откакто ми дадоха статут, с цел да мога да пътувам и да посетя фамилията си за малко. Майка ми е болна, липсва ми. Ще потегли за месец, само че ще се върна. Следващата година учебното заведение ще продължи с моята инерция и аз ще оказвам помощ ", приключи Салейха.
Сред другите начинания в центъра се подрежда и треньорът по футбол, който оказва помощ на дребни и огромни. " Каритас " пък са организирали екскурзии до Стара Загора, както и до Батак на настанените в центъра. За първи март децата са били научени по какъв начин се създават мартеници. Същото се прави и за техните религиозни празненства.
© Николай Дойчинов, Днвеник
В центъра има представители на всички неправителствени организации в помощ на бежанците като се изключи " Съветът на дамите бежанки ". Социалните служащи от БЧК да вземем за пример се занимават с превод от арабски език при лекарски прегледи най-много, както и със обществени действия и филантропична помощ като доставка на памперси и медикаменти.
© Николай Дойчинов
" Лекари на света " пък работят с непридружените деца, които сега са 18. Процедурите при тях зависят от самостоятелния случай. В едни случаи се търсят приемни фамилии отвън центъра в други случаи им се назначават попечители измежду настанените в центъра. Най-често децата избират втората опция, с цел да изчакат процедурите си по издаване на статут, тъй като нормално имат родственици в чужбина и желаят да отидат при тях.
© Николай Дойчинов
Близо до шарената ограда от външната страна на лагера има черен микробус. От него няклко души раздаваха детски обувки на деца, обезпечени от евангелистката черква.
© Николай Дойчинов
Глъчката към автомобила беше огромна и на няколко пъти децата и родителите им бяха призовавани за ред и самообладание. Обувки имаше за всички.
© Николай Дойчинов
Две деца, които чакаха дружно с татко след 10 минути се появиха с два чифта нови обувки. Върху един разфасофан кашон едно момиче получи чисто нови бели обувчици, при типа на които се зарадва толкоз, че незабавно ги обу и стартира да скача наляво и надясно. Брат му след през днешния ден щеше да бъде с нови маратонки.
© Николай Дойчинов
Най-големият център за бежанци в страната е безлюден, хора не се разхождат из уличките на някогашната казарма, макар че времето е прелестно. Тревните площи са обрасли заради неподдържане.
Вътре въпреки всичко си личат напъните за възстановяване на мястото. За това оказват помощ главно неправителствените организации. Всички те към този момент имат свои пространства в центъра. Нуждаещите се от помощ в този момент са малко - под 300 индивида, при над 5 хиляди през минали интервали.
© Николай Дойчинов
Недокрай потребления потенциал в центъра си проличава и на лятната сцена, на която военнослужещите са се наслаждавали на културни занимания. На стената зад нея могат да се прожектират и филми. Сега обаче тя е рискова, тъй като се разрушава.
© Николай Дойчинов
Шааб Абумиляд излиза от един от многото фургони в двора на лагера. Той държи и демонстрира една катеричка, за която твърди, че я е взел със себе си от Сирия. " Джони е името ѝ ", споделя той на арабски. Мъжът я милва и с искрящи от наслада очи я демонстрира на всеки, който мине около фургона му. Разрешава и на другите да я помилват. След това се прибира назад във фургона, където живеят с Джони, до момента в който Абумиляд чака края на процедурата си по издаване или отвод от статут.
© Николай Дойчинов
Центърът е цялостен с другите истории на хората, които са минали през него или още са там. Някой от тях остават и се препредавата. Като тази за сириец, търсещ леговище, който се е усмихвал на раздиращите въздуха гръмотевици. След въпроса за какво се усмихва, той дава отговор, че шумът му припомня на Сирия. Дори е изискал да приклекне. Тъй като даже неприятните чувства връщат спомените за напуснатата татковина с трогване.
Или за детето аутист запомнило дистанцията от Сирия до България посредством пътните знаци. При среща с психолог, който е изискал да нарисува нещо от напредването си до страната, детето е изобразило всички пътни знаци поред.
© Николай Дойчинов
Силна миризма на застоял въздух и на стол за храна по едно и също време посреща при влизането в постройката на Афганистанското учебно заведение. Намира се в не добре поддържаната част на центъра. Коридорът, който води до класната стая, е тъмен. Стените ѝ са изписани на арабски с химикал или маркер, има дупки по тях, от които се вижда изолационен материал.
При влизане в класната стая през сетивата минават тотално противоположни чувства. Стаята е светла и приветлива. Цари успокоение. Салейха, учителката, която поддържа учебното заведение, се усмихва необятно
От едната страна са рисунки на животни, имената на които са изписани изпод на няколко езика, на другата са ситуирани шевните машини, до които има платове във всевъзможни цветове, от третата страна е писмеността на български, както и дъска за писане, а на четвъртата е детския ъгъл с играчки.
Двама възпитаници шият безшумно.
Детето на Салейха също е тук - младо момиче, което се тормози даже, че подвига звук, тъй като изтърва нещо на пода.
Салейха и щерка ѝ идват от Кабул, Афганистан. Макар България да дава доста рядко статут на афганистанци, Салейха към този момент е получила подобен за 5 години. В родината си тя също е преподавала. Освен това е била шеф на учебно заведение.
Тя е с едвам наметната на главата кърпа, усмихва се непрекъснато, и макар цялото успокоение, което излъчва, въодушевлението ѝ се усеща във всяка една дума, с която разказва работата си в учебното заведение. Благият ѝ взор подготвя и учениците, които идват да се учат, както на науки, по този начин и на други занимания. Преподават им се разнообразни предмети като математика, български и британски езици. Училището се посещава, както от 10/11-годишни, по този начин и към 5/6-годишни. Идват и по-възрастни.
© Николай Дойчинов
От 10.30 до 13 часа е времето на тинейджърите сред 10 и 15 години. Тези към 5 години идват по обяд - сред 12 и 13.30 часа, с цел да се учат на базисни неща. За възрастните има образование по български език от 14 до 17 часа Отново следобяд идват децата, които вървят в локалните учебни заведения в Харманли, с цел да се упражняват и да си пишат домашните работи.
© Николай Дойчинов
Отделени са класовете по български език за младите девойки и дамите. По-късно следобяд пък има клас по британски език на главно равнище, който е сред 17.30 и 18.30 часа. Веднага след него е и класът за идващото равнище по британски език.
" Ние имаме миксирани класове от иранци, афганистанци и сирийци ", споделя Салейха. Училището е основано благодарение на " Каритас " и Международната организация по миграция.
Салейха желае да остане в България. " Ще оказвам помощ с каквото мога на учебното заведение. Трябва да мисля обаче и за щерка ми. Тя скоро ще би трябвало да стартира образование в университет и тогава желая да се преместим в София. Ще ѝ давам уроци, тя желае да учи. Сигурно и аз ще се отида там, с цел да имам опция да ѝ оказвам помощ.
© Николай Дойчинов
Иначе ще се опитам да взема, колкото може по-бързо документите си, откакто ми дадоха статут, с цел да мога да пътувам и да посетя фамилията си за малко. Майка ми е болна, липсва ми. Ще потегли за месец, само че ще се върна. Следващата година учебното заведение ще продължи с моята инерция и аз ще оказвам помощ ", приключи Салейха.
Сред другите начинания в центъра се подрежда и треньорът по футбол, който оказва помощ на дребни и огромни. " Каритас " пък са организирали екскурзии до Стара Загора, както и до Батак на настанените в центъра. За първи март децата са били научени по какъв начин се създават мартеници. Същото се прави и за техните религиозни празненства.
© Николай Дойчинов, Днвеник
В центъра има представители на всички неправителствени организации в помощ на бежанците като се изключи " Съветът на дамите бежанки ". Социалните служащи от БЧК да вземем за пример се занимават с превод от арабски език при лекарски прегледи най-много, както и със обществени действия и филантропична помощ като доставка на памперси и медикаменти.
© Николай Дойчинов
" Лекари на света " пък работят с непридружените деца, които сега са 18. Процедурите при тях зависят от самостоятелния случай. В едни случаи се търсят приемни фамилии отвън центъра в други случаи им се назначават попечители измежду настанените в центъра. Най-често децата избират втората опция, с цел да изчакат процедурите си по издаване на статут, тъй като нормално имат родственици в чужбина и желаят да отидат при тях.
© Николай Дойчинов
Близо до шарената ограда от външната страна на лагера има черен микробус. От него няклко души раздаваха детски обувки на деца, обезпечени от евангелистката черква.
© Николай Дойчинов
Глъчката към автомобила беше огромна и на няколко пъти децата и родителите им бяха призовавани за ред и самообладание. Обувки имаше за всички.
© Николай Дойчинов
Две деца, които чакаха дружно с татко след 10 минути се появиха с два чифта нови обувки. Върху един разфасофан кашон едно момиче получи чисто нови бели обувчици, при типа на които се зарадва толкоз, че незабавно ги обу и стартира да скача наляво и надясно. Брат му след през днешния ден щеше да бъде с нови маратонки.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ