Паспорт на Лили Иванова, в който естрадната прима е по-млада

Паспорт на Лили Иванова, в който естрадната прима е по-млада с 3 година, е бил публикуван, с цел да може да взе участие на конкурс в Чили. Това разкрива музикантът Здравко Радоев точно на 85-годишния си празник.

Той е индивидът, който пръв стартира да работи с бъдещата звезда още преди да стане известна и е виждал първите й персонални документи. Затова маестрото постави завършек на мистерията, която не дава мира на меломаните към този момент три десетилетия – каква е същинската възраст на Вечната Амбър на родната сцена.

" Аз съм роден 38-а година, а Лили е по-млада от мен единствено с пет месеца, т.е. следващата година през април тя ще направи 85 ", безапелационен е Радоев пред " Телеграф ".

Преди години третият брачен партньор на примата – Янчо Таков, разкри, че персонално той й е вадил паспорт поради фестивала в Чили, в който е имало изискване участниците да са на възраст до 30 година

Тъй като музикалната ни горделивост към този момент ги е била трансферирала, се наложило да я подмладят в документите. От там потегля легендата, която в този момент Здравко Радоев разруши на пух и прахуляк:

„ В задграничните паспорти, които ни издаваха, сами попълвахме данните си, без да се ревизират дали са същински или не, тъй като те нямаха нищо общо с българските.

Те важеха за дадения ангажимент и имаха период на валидност 1 или 2 години и прецизираха къде можеш да вървиш - примерно общоприетите бяха за Европа, Азия и Близкия изток, не можеше да отидеш в Америка.

Съответно с тия паспорти се вадеха и визи - с цел да влезеш в Италия, Гърция или Германия, трябваше да ти сложат виза. Навремето и Леа имаше подобен паспорт – и тя си пишеше по-късна дата, с цел да излезе по-млада.

Тия паспорти важат еднократно, не са формален документ. Официално си имахме български паспорти. Те по името те проучваха дали да те пуснат или не, никой не гледа къде и по кое време си роден. Гледаха какво има в архивите на Министерство на вътрешните работи, дали си многообещаващ, дали няма да избягаш “.

Здравко Радоев разкри, че Леа Иванова е имала интернационален паспорт, годен за целия свят, и точно с него тя е избавила негов концерт в Канада. „ Имахме покана за Монреал, за Експото, тогава бяхме женени с Богдана Карадочева.

Там приказват френски, Богдана имаше доста френски песни. Издадоха ни паспорти за Канада, само че Богдана сподели: Аз не мога да пътувам, тъй като ме е боязън, през океана не мога да хвърча “. Може би имаше друга причина, само че това не е чак толкоз значимо.

Точно тогава се сетих, че паспорт „ Тулемонд “ за целия свят има Леа. Звъннах й по телефона, питах я дали й важи паспортът за Канада, тя пита - по кое време тръгваме. Така направихме няколко подготовки и заминахме с нея вместо Богдана “, споделя маестрото.

По времето, когато вадят паспорта на Лили за Чили, той не е работил с Лили, а композиторът Иван Пеев. „ Тогава песента печели премията, както „ Златният Орфей “ е конкурс за ария.

Лили е отпътувала с ария на Ангел Заберски-баща, само че Ванко се е писал за композитор. Та това е гафът, за който до последно Забето се ядосваше и на мен ми се караше. Викам - аз не съм отговорен.

Не искаше да приказва изобщо с Лили. До края не можа да елементарни тая неточност. Много грозно. Ванко е взел премията и парите и би трябвало по някакъв метод да почерпи и Забето “, споделя маестрото.

Здравко Радоев и до през днешния ден си поддържа връзка с Лили Иванова. „ Редовно ми се обажда. Естествено и в този момент за юбилея ми звънна. Каза съответните пожелания “, показа рожденикът. На 85 той се усеща обикновено и на тази възраст чества в домашна конюнктура.

За младежкия си дух споделя, че нищо не прави. „ Сигурно е даденост, само че няма по какъв начин – всички остаряваме “, счита именитият музикант. Въпреки достолепната си възраст, той е измежду най-активните консуматори на обществената мрежа Facebook и всеки ден в профила си отбелязва празниците на наши и международни звезди.

„ Мисля, че е належащо да се оповестява за тези неща, да не забравяме хората от изкуството “, прибавя той и признава, че от дълго време не си прави равносметка. „ Това се прави нормално на 50 година или на 60 година, като се пенсионираш.

Аз съм към този момент на напреднала възраст. Доволен съм от живота си, в хубави времена живях. Роден съм в царство България и съм участвал на раждането на цар Симеон II, и при Борис III съм живял, и при социализма, и в този момент в " демокрацията ".

Ако имах опция да предпочитам, бих желал да пребивавам в царството. Тогава бях дете и детските мемоари са най-свидни “, споделя маестрото.

Той произлиза от известната музикална фамилия Радоеви – татко му и чичо му са известни композитори и напълно разумно и него са го карали от дребен да върви на уроци по пиано.

„ Въпреки че ми беше напълно неприятно. Другите връстници си играеха на топчета на открито по дворовете и улиците. Така зарязах пианото. А като приключих главно обучение и трябваше да отида в гимназията, се възпламених по физически феномени.

Записах в техникума по електротехника „ Киров “, след това от казармата аплайвах във Физико-математическия институт и ме одобриха. Никога не съм работил по специалността си, обаче доста ми е помогнало в музикалната специалност. Бях фанатик на първокласен тон и това е обвързвано със комплицирани физически феномени.

При дневен концерт и грее слънце на летен спектакъл, въздухът придвижва звука по един метод. При вечерния концерт въздухът става мокър, тогава звукът става различен “, споделя Здравко.

Първите звезди, с които се срещна на сцената, са Лени Вълкова и Тодор Панков. „ Още като възпитаник започнах да пътувам с разнообразни оркестри. Концертите бяха съвсем на частна основа, беше позволено тогава, само че уредникът продаваше билети за баня, с цел да се регистрира на хазната.

Транспортът пък беше от ТКЗС-тата. Нямаше хотели и като свърши концертът, конферансието споделя на публиката - в този момент, който обича, да одобри артистите на посетители. Бяхме с Николай Арабаджиев-Фучо, тогава свиреше на саксофон, не беше пианист, след това стана диригент на оркестър „ София “ и почина с Паша Христова в самолетната злополука.

Оркестрите бяха вид биг бенд, не като сегашните - китара, бас, клавир и барабани, и най-вече един или два духови инструмента. Първите следвоенни години 45-а до 50 и някоя година се свиреше американска музика, прожектираха се американски филми.

Няма да не помни огромните оркестри на Джаз Овчаров в цирковете, където пееха Лиана Антонова и Снежка Добрева “, връща лентата обратно мелодикът.

С Леа Иванова в Румъния и локалният държавен цирк прави най-дългото си турне – цяла година. Ето и спомените му от него: „ Еди беше измислил шоуто с неколкократни излизания, с изключение на съпровод на песните на Леа, имахме и лична изява.

Имахме номер с устни хармоники, танцувахме казачок, бяха заели Квартет „ Алегро “ с латиноамерикански песни, които по-късно с цивилни костюми вършат беквокали на Леа. Във всеки град седяхме по 10 дни.

Тогава разбрах какво съставлява Леа като благоприятни условия, гений и качества да владее публиката. Като излезе на първата ария, никой не й обръща внимание. На последните песни обаче всичките на крайници ставаха и не я пускаха да слезе от сцената.

Румъния е на региони, където приказват разнообразни езици - маджарски, немски, съветски. Там научих румънски и вървях да виждам американски филми с румънски надписи. В Тимишоара влизам в киното, надписите - на маджарски.

Отивам да си купя цигари от будката, споделям на румънски, продавачката - унгарка и не ме схваща. Леа обичаше да споделя вицове, в които тя е негативен воин. Предразполагаше хората да поддържат връзка с нея като с непосредствен другар.

С Парцалев и Стоянка Мутафова бяха като брат и сестри. Не се славеше с кой знае какъв глас, само че имаше ужасно лъчение и усет. Нейната съществена стратегия беше песни от целия свят - " Калинка Малинка ", " Дилмано, Дилберо ", " Виена ", немски песни, френски, британски.

След Румъния имаше ангажимент за вариететния спектакъл Фридрихщатпалас, там направи огромния си триумф и потегли нагоре. Тогава не пътувах с нея, тъй като бях с Лили в България.

От заведенията, където взе участие с италианци, шведи и други, тя ги пращаше посредством Концертна дирекция да вършат турнета в България. Аз пътувах с " Петимата от Венеция ", те имитираха Бийтълс, по-късно " Северните тигри " с Джеймс Сверт.

Тогава с Лили се върнахме от Румъния и никой не я знаеше в България. Последните концерти бяха в зала " Универсиада ".

Бяхме първа част с Лили, само че имаше доста огромен триумф, че като свършиха Тигрите, цялата зала скандираше " Лили, Лили ". За една вечер стана суперзвезда. Тогава всички композитори почнаха да ми звънят да й оферират песни “.

А по какъв начин се среща и стават гаджета с примата: " Като се върнах с Леа от Румъния, ми дадоха да направя оркестър и репертоар с Грета Ганчева и Лили Иванова - две млади певици, които не знаех изобщо.

В зала " България "  има студио " Музика "  с един роял горе на балкона - там ги извиках да ги чуя и да им направя аранжименти за оркестър. Тогава се появи Лили и изпя " Камино ", щях да падна по какъв начин я пее.

Заради нея взех решение да не вървя във Фридрихщатпалас с Леа, а да вършим кариера на Лили. По време на турнето станахме и гаджета. Лили нямаше разбиране по какъв начин да се държи на сцената, по какъв начин да прави изречения, да не приказваме за репертоар.

Аз й дадох ленти със записи от Елла Фицджералд до Тони Далара и Рита Павоне - от джаз, до поп и рок, да откри себе си в другите стилове, което й липсва и да я обогати. Тя нямаше възприятие за суинг и темп, по тази причина й постановявах да пее песните на Рита Павоне, която накъсваше гласните, с цел да сътвори темп посредством синкоп.

Направих й контракт за ресторанта на хотел " Амбасадор "  в Букурещ. Там всеки ден правехме нови песни. До такава степен направи възторг в Румъния, че имаше опашка пред ресторанта на основната улица.

Срещу нашия хотел беше Лидо, келнерите седяха начело, че им беше празно заведението и се чудеха какво става. Директорът на хотела толкоз ни се радваше, че ни даде всеки да спи в независима стая, да се храним в ресторанта по меню, кой каквото желае, когато и да е, без да дава никакви пари.

По цяла нощ си мислехме какво по-скъпо да си поръчаме за ястие, какви ли не изгъзици. Разчу се из цялостен Букурещ, пристигнаха да ни канят в малкия екран, от техния музикален спектакъл Константин Танасев и от Електрекорд - тяхната грамофонна фабрика, където направихме първата плоча на Лили.

Като се върнахме в България, записите от тоя албум на 38 см. лента ги занесох в " Балкантон "  на Йосиф Цанков, който тогава беше шеф. Йожи не ги хареса, вика - какви са тия италиански песни.

Ние бяхме записали и българска ария " Влюбеният джаз ", която Лиана Антонова я беше записала в България. Той не я хареса и нея и по този начин увисна “.

Инфо: blitz.bg

 

Тагове: Лили Иванова прима естрада певица Вечната Амбър години Здравко Радоев