Пасивните деца стават агенти срещу насилницитеВ сгради за 300 души

Пасивните деца стават сътрудници против насилниците

В здания за 300 души учат 1300, означи психологът Иван Игов пред „ Телеграф “
П асивните деца в учебно заведение, които не взимат отношение, само че са очевидци на тормоз, да бъдат обучавани за сътрудници против насилието. Това е една от ограниченията за битка с издевателството в учебните заведения, разгласи Иван Игов, някогашен учебен психолог, сега на свободна процедура, пред „ Телеграф “. Той изясни, че в случай че в един клас има насилници и техни жертви, останалите възпитаници са пасивни очевидци на издевателството. Именно с последните би трябвало да се работи, уточни Игов.Последният случай, в който ученичка постанова с плесници дете със СОП и го снима с камера, е образец за неналичието на ограничения.  Вероятно и тя е жертва на принуждение или от родители, или от друго място. Една трета от българските фамилии се оправят принудително с проблемите. Карат се, викат и даже протягат ръка един на различен. Когато детето израсне в такава среда, стартира да счита, че оправянето с проблемите става по този метод.

Основният модел за работа на тези стратегии е обвързван с по този начин нареченото безмълвно болшинство. При работа с тях те схващат какво усещат останалите и даже се разплакват. Това тотално трансформира картината, тъй като те стартират да се грижат за по-слабите и тези, които са насилници, схващат, че това не е готино. Никого не радва, а в противен случай огромната маса от хора са обърнати против тях. Тормозът в учебно заведение не може да бъде преодолян единствено с диалози. Той е доста античен проблем и единствено с диалози явно не се взема решение.

Друг огромен проблем е, че учебните заведения в България са пренаселени и са събрани деца от разнообразни възрастови групи, от 6- до 19-годишни. Училищните здания, които са строени преди години за 300 деца, сега побират 1300 и учат на смени. В София не е издигнато нито едно ново учебно заведение през последните 30 години, а градът се разрасна 3 пъти. Дори в по-елитните учебни заведения се следят случаи на тормоз.

Първо да бъде усъвършенствана системата на образованието, да се понижи броят на учениците и да се разделят на начални, съществени и гимназии. Такова нещо има в гр. Омуртаг и там са се правили проучвания и резултатите са, че има най-ниско равнище на принуждение без специфични стратегии.

Второто е въвеждането на такива стратегии и модели против издевателството и насилието, с които обществото да бъде осведомено. Третото е да не сме безразлични към децата и това, което те вършат на открито.