Спомен за Паша Христова, родена на 16 юли 1946 г. и остава завинаги на 25 години
Паша Христова умира когато е единствено на 25 години. Тя е родена на 16 юли 1946 година в София, като рожденото й име е Парашкева Христова Стефанова.
„ Една българска роза “ на Паша Христова е оповестена за ария на столетието
На 21 декември 1971 година малко преди среднощ при самолетна злополука умира любимката на българската сцена Паша Христова.
При политане самолетът прогресивно се накланя наляво, лявото полукрило удря пистата, самолетът завива наляво и рухва на земята. От удара единият мотор се откъсва и машината избухва в пламъци.
От 73 души на борда умират 32, като измежду тях е 6-членният екипаж. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета – Борис Годжунов е със счупени крака, а Янка Рупкина получава с леки изгаряния. Сред оживелите са командирът и механикът на аварийния екипаж, който би трябвало да върне самолета.
След довеждане докрай на гимназия става чертожничка в цех за електрокари.
Завършва Школата за естрадни артисти и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Нейният първи триумф е на Фестивала на занимателната ария в Сочи, Русия, през 1967 година, където е удостоена със златен орден и първа премия.
През 1968 година дружно с Борис Гуджунов тя пее като солистка в „ Оркестър София “ – тогава един от най-популярните сформира в българската музика, като двамата дружно пеят по концерти и гастроли в Съветския съюз, Чехословакия, Унгария, Югославия, Германия.
Репертоарът на Паша Христова е цветен – балади, известни песни, версии на фолклорни песни, джаз пиеси, политически песни
За своите пет креативен години Паша Христова записва към 60 песни за фонда на Радиото, Телевизията и Балкантон. Печели интернационална популярност и доста награди от състезания, сред които премия на фестивала „ Златният елен “ в Брашов, (Румъния), първа премия за осъществяване дружно с Мария Нейкова и Мими Иванова в „ Яворова пролет “ на радиоконкурса „ Пролет “. През 1970 година се показва на фестивала „ Златният Орфей ” и получава огромната премия за песента „ Повей, ветре “ и първата премия за „ Една българска роза “. През 1971 година получава Голямата премия за реализатори на Международния фестивал в Сопот (Полша) за песента „ Ах, този дивен свят “. Това е едно от най-големите интернационалните самопризнания за български поп артист.
Паша Христова и нейните песни не са забравени и до през днешния ден.
Паша Христова посмъртно е удостоена със званието „ заслужил актьор “, а през 2000 година песента ѝ „ Една българска роза “ е оповестена за ария на столетието
Инфо:
