Цели ли се Румен Радев в местната власт? Президентът май не иска избори 2 в 1
Първото съвещание на 49-ото Народно заседание бе оповестено за 12 април, два дни преди Великденските празници. С указа си президентът Румен Радев изненада мнозина, които чакаха, че новият парламент ще заседава за първи път след четирите празнични дни.
Прочетете още
По Конституция президентът има период от 1 месец да насрочи първото съвещание. След изборите Радев съобщи, че ще свика депутатите оптимално бързо, тъй като България има потребност от работещ парламент. Датата 12 април обаче прави съвсем невероятно опцията избори 2 в 1 през октомври, в случай че 49-ият парламент не образува постоянно държавно управление.
На предходните парламентарни избори Румен Радев изчака 45 дни до връчването на първия мандат, с презумпцията партиите да имат време да приказват за сформирането на кабинет. След съвещанието на 21 октомври, когато бе определен Вежди Рашидов за ръководител, мандатът на ГЕРБ – Съюз на демократичните сили бе връчен на 5 декември. Месец по-късно и „ Продължаваме промяната ” върна мандата, а на 16 януари това стори и Българска социалистическа партия. Така 48-ото Народно заседание бе необуздано на 3 февруари.
При поръчките на Политическа партия – Демократична България, че няма да вземат участие или поддържат държавно управление с ГЕРБ, възможностите за съставяне на постоянен кабинет фрапантно понижават. Съставянето на държавно управление на една от двете партии без другата, минава със наложителното присъединяване и на Движение за права и свободи, и на Българска социалистическа партия. Предвид обстоятелството, че нито една от обединенията не би преговаряла с „ Възраждане ”, а само с депутатите на Има Такъв Народ не доближават.
Към днешна дата вероятността за нови избори е доста по-голяма, в сравнение с да се образува държавно управление.
Рулетката на мандатите
Основният въпрос е какъв брой време ще забави първия мандат президентът. Със сигурност има фокус, върху който депутатите да заседават най-малко с месец напред. Това е държавният бюджет, който по този начин и не бе признат в 48-ото Народно заседание. Въпреки че би трябвало редът да е противоположен – т.е. да се създадат опити да се образува болшинство и то да предложи свои политики, чрез бюджета, прекомерно евентуално е да се одобри финансовата рамка на служебния кабинет с леки разбърквания.
Мотивът е, че страната не може да стои без бюджет, като няма партия, която да се опълчи на това. Това е и превъзходен вид за президента и служебното държавно управление, тъй като в по-голямата си част бюджетът ще бъде техен при небосвод, при който ще продължат да ръководят.
Дори до края на месец май Народното събрание да има главен фокус бюджета, то първият мандат може да бъде връчен не по-късно от началото на юни. Оттам законовият период е, че първите две обединения, би трябвало да го държат най-много по седмица, а паузите сред мандатите зависят от президента. Така цялата рулетка не може да продължи повече от два месеца – до края на юли. С други думи – даже най-забавените периоди при връчването на мандатите – животът на този парламент без кабинет, не може да е по-дълъг от края на юли. Това значи, че президентът ще има период до два месеца да насрочи новите предварителни избори за Народно заседание - най- рано през юли и най-късно в края на септември.
Единственото незнайно при този сюжет е мандатът в третата партия. Тя няма избран период, при който да го държи. Ако той отиде в някоя от партиите, които избират избори 2 в 1, даже и да има отвращение от страна на президента, то сметките му може да се провалят.
Защо обаче Румен Радев не желае избори 2 в 1?
С приключването на изборната нощ на 2 април редица ангажирани с изборния развой предизвестиха за същински безпорядък, в случай че наесен има избори 2 в 1. Още повече, че не е изключено да бъдат и 3 в 1, в случай че бъде плануван референдум на „ Възраждане ” за еврото. Освен проблемите с протоколите и отчитането на гласовете, под въпрос стоят и по какъв начин ще действат и РИК и ОИК, които са два самостоятелни органи, само че постоянно с еднакъв състав.
Това обаче би бил лайт претекстът на Румен Радев да не насрочи локални и парламентарни избори в едно. Все повече се приказва, че президентът се е прицелил в локалната власт. На процедура в него е съсредоточена цялата изпълнителна власт в страната, без последното парче – кметовете.
През последните 5 години непрекъснато излизат клюки, че Радев ще прави личен политически план, като всякога той и неговите доближени изрично го отхвърлят. Из политическите централи обаче върви сериозна мълва, че този път президентът е избрал друга тактика – да влезе в националната политика през локалната власт.
Това може да се случи, като издигне кметове през инициативни комитети в огромните градове, които недвусмислено да демонстрират, че това са негови кандидатури. За Пловдив най-сериозното име, което се спряга е вътрешният министър Иван Демерджиев. Пловдивчанинът демонстрира, че в изпълнителната власт му е комфортно, а кметското място сигурно е нещо, което не би отказал, в случай че може да го завоюва.
Предвид вътрешнопартийните войни под тепетата и неналичието на изразени любимци за кметския стол, то шансът човек на Радев да седне на него наподобява максимален, спрямо другите градове.
Именно това е една от водещите аргументи президентът да не желае избори 2 в 1. Ако парламентарният и локалният избор съвпаднат, то държанието на гласоподавателите е мощно обвързвано с гласуването на национално равнище.
За последно кметските избори са били 2:1 през 2011 година, когато бяха дружно с президентските. Тогава вълната ГЕРБ и кандидатурата на Росен Плевнелиев съумяха да извоюват стотици кметски столове на групировката на Бойко Борисов.
Това е до болежка познато и на дясната ръка на президента Николай Копринков. Последният през 2011 година завоюва на косъм кметските избори в село Труд, а неговият съпартиец и апетитен за любимец за община „ Марица ” – дългогодишният кмет Запрян Дачев, бе победен от Димитър Иванов от коалиция ГЕРБ – Обединени земеделци. Четири години по-късно пък самият Копринков даже не съумя да стигне до балотаж в община „ Марица ” против Иванов.
Всичко това приказва, че Румен Радев се надява на две неща от 49-ото Народно заседание – да гласоподават бюджета и допустимо по-бързо да не се схванат за постоянно държавно управление, а на есен да чакаме два вота през месец.
Прочетете още
По Конституция президентът има период от 1 месец да насрочи първото съвещание. След изборите Радев съобщи, че ще свика депутатите оптимално бързо, тъй като България има потребност от работещ парламент. Датата 12 април обаче прави съвсем невероятно опцията избори 2 в 1 през октомври, в случай че 49-ият парламент не образува постоянно държавно управление.
На предходните парламентарни избори Румен Радев изчака 45 дни до връчването на първия мандат, с презумпцията партиите да имат време да приказват за сформирането на кабинет. След съвещанието на 21 октомври, когато бе определен Вежди Рашидов за ръководител, мандатът на ГЕРБ – Съюз на демократичните сили бе връчен на 5 декември. Месец по-късно и „ Продължаваме промяната ” върна мандата, а на 16 януари това стори и Българска социалистическа партия. Така 48-ото Народно заседание бе необуздано на 3 февруари.
При поръчките на Политическа партия – Демократична България, че няма да вземат участие или поддържат държавно управление с ГЕРБ, възможностите за съставяне на постоянен кабинет фрапантно понижават. Съставянето на държавно управление на една от двете партии без другата, минава със наложителното присъединяване и на Движение за права и свободи, и на Българска социалистическа партия. Предвид обстоятелството, че нито една от обединенията не би преговаряла с „ Възраждане ”, а само с депутатите на Има Такъв Народ не доближават.
Към днешна дата вероятността за нови избори е доста по-голяма, в сравнение с да се образува държавно управление.
Рулетката на мандатите
Основният въпрос е какъв брой време ще забави първия мандат президентът. Със сигурност има фокус, върху който депутатите да заседават най-малко с месец напред. Това е държавният бюджет, който по този начин и не бе признат в 48-ото Народно заседание. Въпреки че би трябвало редът да е противоположен – т.е. да се създадат опити да се образува болшинство и то да предложи свои политики, чрез бюджета, прекомерно евентуално е да се одобри финансовата рамка на служебния кабинет с леки разбърквания.
Мотивът е, че страната не може да стои без бюджет, като няма партия, която да се опълчи на това. Това е и превъзходен вид за президента и служебното държавно управление, тъй като в по-голямата си част бюджетът ще бъде техен при небосвод, при който ще продължат да ръководят.
Дори до края на месец май Народното събрание да има главен фокус бюджета, то първият мандат може да бъде връчен не по-късно от началото на юни. Оттам законовият период е, че първите две обединения, би трябвало да го държат най-много по седмица, а паузите сред мандатите зависят от президента. Така цялата рулетка не може да продължи повече от два месеца – до края на юли. С други думи – даже най-забавените периоди при връчването на мандатите – животът на този парламент без кабинет, не може да е по-дълъг от края на юли. Това значи, че президентът ще има период до два месеца да насрочи новите предварителни избори за Народно заседание - най- рано през юли и най-късно в края на септември.
Единственото незнайно при този сюжет е мандатът в третата партия. Тя няма избран период, при който да го държи. Ако той отиде в някоя от партиите, които избират избори 2 в 1, даже и да има отвращение от страна на президента, то сметките му може да се провалят.
Защо обаче Румен Радев не желае избори 2 в 1?
С приключването на изборната нощ на 2 април редица ангажирани с изборния развой предизвестиха за същински безпорядък, в случай че наесен има избори 2 в 1. Още повече, че не е изключено да бъдат и 3 в 1, в случай че бъде плануван референдум на „ Възраждане ” за еврото. Освен проблемите с протоколите и отчитането на гласовете, под въпрос стоят и по какъв начин ще действат и РИК и ОИК, които са два самостоятелни органи, само че постоянно с еднакъв състав.
Това обаче би бил лайт претекстът на Румен Радев да не насрочи локални и парламентарни избори в едно. Все повече се приказва, че президентът се е прицелил в локалната власт. На процедура в него е съсредоточена цялата изпълнителна власт в страната, без последното парче – кметовете.
През последните 5 години непрекъснато излизат клюки, че Радев ще прави личен политически план, като всякога той и неговите доближени изрично го отхвърлят. Из политическите централи обаче върви сериозна мълва, че този път президентът е избрал друга тактика – да влезе в националната политика през локалната власт.
Това може да се случи, като издигне кметове през инициативни комитети в огромните градове, които недвусмислено да демонстрират, че това са негови кандидатури. За Пловдив най-сериозното име, което се спряга е вътрешният министър Иван Демерджиев. Пловдивчанинът демонстрира, че в изпълнителната власт му е комфортно, а кметското място сигурно е нещо, което не би отказал, в случай че може да го завоюва.
Предвид вътрешнопартийните войни под тепетата и неналичието на изразени любимци за кметския стол, то шансът човек на Радев да седне на него наподобява максимален, спрямо другите градове.
Именно това е една от водещите аргументи президентът да не желае избори 2 в 1. Ако парламентарният и локалният избор съвпаднат, то държанието на гласоподавателите е мощно обвързвано с гласуването на национално равнище.
За последно кметските избори са били 2:1 през 2011 година, когато бяха дружно с президентските. Тогава вълната ГЕРБ и кандидатурата на Росен Плевнелиев съумяха да извоюват стотици кметски столове на групировката на Бойко Борисов.
Това е до болежка познато и на дясната ръка на президента Николай Копринков. Последният през 2011 година завоюва на косъм кметските избори в село Труд, а неговият съпартиец и апетитен за любимец за община „ Марица ” – дългогодишният кмет Запрян Дачев, бе победен от Димитър Иванов от коалиция ГЕРБ – Обединени земеделци. Четири години по-късно пък самият Копринков даже не съумя да стигне до балотаж в община „ Марица ” против Иванов.
Всичко това приказва, че Румен Радев се надява на две неща от 49-ото Народно заседание – да гласоподават бюджета и допустимо по-бързо да не се схванат за постоянно държавно управление, а на есен да чакаме два вота през месец.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ