Възмутените от Рашков, къде бяхте, когато биха журналисти?
Първото просто предписание да си сполучлива обществена фигура е да не се заяждаш с публицисти. Дори и да си прав, ще ти пострада имиджът. Това би трябвало да научи всеки, който влиза в ръководството.
Не е бон звук в ефира на друга медия. Не е демонстрация на управническа зряла възраст да коментираш журналистически професионализъм. И спирам дотук с безплатните препоръки, тъй като политиците си имат пиари, на които заплащат. Очевидно - на вятъра.
Отсъствието на управнически пиар в България не е от през днешния ден. Не единствено поради прессъобщенията, наподобяващи неприятен превод от есперанто, а като цяло. Няма кой да научи политиците на маниери , на медийно държание, а очевидно и те не намират, че имат такива дефицити.
Редките положителни образци за професионален пиар в областта на политиката и държавното ръководство в по-предишни години са същинска класика, само че няма кой да се учи от тях. А и ГЕРБ сведоха медийната си политика до тотал вреда - преЗсцентрът им не спря да създава всичко друго, само че не и първокласен пиар.
Същевременно критериите се занижиха - и за политиците, и за публицистите. Посредственото се приема за обикновено. Що-годе внятно говорещото основава заблуда за просветеност.
И по този начин малко по малко се озовахме в обстановка, в която първокласен управленец " уволнява " телевизионни водещи. Макар че, действително видяно, той не е упорствал за тяхното уволняване, просто си е споделил мнението. Да, всеки има право на мнение, даже министърът . Не е по-малко жител от който и да е различен.
Но изречено от политик във връзка с публицист, всяко едно изявление би трябвало да се уточни. Да добие тип на персонално мнение по този начин, че да е невероятно да се интерпретира като опасност, както се случи.
Ако Рашков беше завършил изречението си до думите, че от мощния тон в слушалките водещите не са чували отговорите му и са го питали няколко пъти едно и също, би било изцяло задоволително - и като негово мнение за техния професионализъм, и като база за размисъл дали това е тъкмо публицистика или нещо, минало около публицистиката.
Този случай, както и всеки спор, има най-малко две страни и е добре да ги огледаме, преди да се пускаме по пързалката " политиците са неприятни, публицистите сме идеални ".
Бойко Рашков няма потребност от юрист, той е потвърдил себе си като войник надалеч преди който и да било от известните през днешния ден публицисти. Целият правосъден сектор в медиите го цени. Врели и кипели в каузи и документи повече от 20 година кореспонденти му имат цялостно доверие. Дори тези, които не го харесват напълно. Но не това има значение, а какво този човек прави през днешния ден.
Ето какво - маха . За които същите ревящи през днешния ден от рецензиите му нищо не започнаха.
Да се върнем в тези протестни нощи., само че нямаше журналистически митинг с искане за оставки . Не приказвам за заявления от организации, а за цялата медийна мощност, която трябваше да се стовари върху превишилите своите пълномощия представители на репресивния уред.
Да не приказваме и какъв брой мачкани, уволнявани и преследвани публицисти има в последните 15 години, само че за тях ни гък в заветните малките екрани. Влизат някъде по хрониките, в случай че въобще влязат. Най-вече в случай че инцидентно съумеят да завоюват някое от безкрайните си каузи.
Пълен нонсенс е публицисти да нападат министър, който уволнява отговорни да се случи побой над публицисти.
Пълен шок е всички да тиражират " новината ", пропускайки детайла, че Рашков се извинява авансово за думите си. Тоест, за мнението си. Защото знае, че ще има наранени. Ако спрем да се вършим на ощипани моми, ще забележим какъв брой е прав. Наистина би трябвало да вдигнем летвата на професионализма в медиите, тъй като тя е по-ниско от всеки път.
И би трябвало да отстояваме свободата на словото, тъй като тя е дирек на демокрацията. Но да не забравяме - свободен си единствено когато не ти диктуват в ухото и това важи освен за публицистите. На Рашков потвърдено никой не съумя да му диктува - нито сини, нито червени, нито съмнителни мафиотски кръгове. Ето това е значимото, което не трябва да забравяме.
Рашков е измежду малцината в днешното служебно държавно управление, имащи задоволително бекграунд, с цел да знаят с какво си имат работа - че няма мафията да падне с един удар, че би трябвало да се чисти до корен. Иска се известна храброст да се опълчиш на олигархията, тъй като всяка стъпка може да ти коства скъпо и прескъпо.
Колко публицисти се опълчиха на безконтролното потребление на СРС-та по този начин, както го направи Бойко Рашков? Колко и на ДАНС най-малко въпроси по ЗДОИ за безконечните течове и очевидната търговия със СРС-та?
Уви, малко на брой са храбреците в тази колегия. Ако доминираха, нямаше да търпят да ги назовават мисирки. Щеше да има съществени последици за този, който го стори - знаем по какъв начин се прави, задоволително е да погледнем на Запад.
За страдание, очевидно мисирките или готовите да бъдат такива против избрана сума доминират . Днес ги ядоса Рашков. Утре - някой различен, нарушаващ комфорта на съединения пъзел.
С " господин Борисов " си им беше добре - даваше да му пипат мускула. И пари даваше. И беше мил и алтруист. Е, към този момент е в историята. Плачът по него е понятен и евентуално ще стане още по-безутешен. А в случай че стане съдбоносен поврат, и дитирамбите ще са величествени!
Рашков е сбъркал, несъмнено - работата му е да отстранява напълно други лица, а не публицисти. Да се надяваме, че ще си я свърши.
Работата на публицистите обаче, с изключение на да притискат политиците, е и да мислят. Да мислят за какво интелигентните хора у нас към този момент не считат публицистиката за влиятелна специалност. Да помислят с какво всеки способства за 112-ото място със личната си работа, с компромисите, които търпи. И които прави.
Автор: Евелина Гечева
Не е бон звук в ефира на друга медия. Не е демонстрация на управническа зряла възраст да коментираш журналистически професионализъм. И спирам дотук с безплатните препоръки, тъй като политиците си имат пиари, на които заплащат. Очевидно - на вятъра.
Отсъствието на управнически пиар в България не е от през днешния ден. Не единствено поради прессъобщенията, наподобяващи неприятен превод от есперанто, а като цяло. Няма кой да научи политиците на маниери , на медийно държание, а очевидно и те не намират, че имат такива дефицити.
Редките положителни образци за професионален пиар в областта на политиката и държавното ръководство в по-предишни години са същинска класика, само че няма кой да се учи от тях. А и ГЕРБ сведоха медийната си политика до тотал вреда - преЗсцентрът им не спря да създава всичко друго, само че не и първокласен пиар.
Същевременно критериите се занижиха - и за политиците, и за публицистите. Посредственото се приема за обикновено. Що-годе внятно говорещото основава заблуда за просветеност.
И по този начин малко по малко се озовахме в обстановка, в която първокласен управленец " уволнява " телевизионни водещи. Макар че, действително видяно, той не е упорствал за тяхното уволняване, просто си е споделил мнението. Да, всеки има право на мнение, даже министърът . Не е по-малко жител от който и да е различен.
Но изречено от политик във връзка с публицист, всяко едно изявление би трябвало да се уточни. Да добие тип на персонално мнение по този начин, че да е невероятно да се интерпретира като опасност, както се случи.
Ако Рашков беше завършил изречението си до думите, че от мощния тон в слушалките водещите не са чували отговорите му и са го питали няколко пъти едно и също, би било изцяло задоволително - и като негово мнение за техния професионализъм, и като база за размисъл дали това е тъкмо публицистика или нещо, минало около публицистиката.
Този случай, както и всеки спор, има най-малко две страни и е добре да ги огледаме, преди да се пускаме по пързалката " политиците са неприятни, публицистите сме идеални ".
Бойко Рашков няма потребност от юрист, той е потвърдил себе си като войник надалеч преди който и да било от известните през днешния ден публицисти. Целият правосъден сектор в медиите го цени. Врели и кипели в каузи и документи повече от 20 година кореспонденти му имат цялостно доверие. Дори тези, които не го харесват напълно. Но не това има значение, а какво този човек прави през днешния ден.
Ето какво - маха . За които същите ревящи през днешния ден от рецензиите му нищо не започнаха.
Да се върнем в тези протестни нощи., само че нямаше журналистически митинг с искане за оставки . Не приказвам за заявления от организации, а за цялата медийна мощност, която трябваше да се стовари върху превишилите своите пълномощия представители на репресивния уред.
Да не приказваме и какъв брой мачкани, уволнявани и преследвани публицисти има в последните 15 години, само че за тях ни гък в заветните малките екрани. Влизат някъде по хрониките, в случай че въобще влязат. Най-вече в случай че инцидентно съумеят да завоюват някое от безкрайните си каузи.
Пълен нонсенс е публицисти да нападат министър, който уволнява отговорни да се случи побой над публицисти.
Пълен шок е всички да тиражират " новината ", пропускайки детайла, че Рашков се извинява авансово за думите си. Тоест, за мнението си. Защото знае, че ще има наранени. Ако спрем да се вършим на ощипани моми, ще забележим какъв брой е прав. Наистина би трябвало да вдигнем летвата на професионализма в медиите, тъй като тя е по-ниско от всеки път.
И би трябвало да отстояваме свободата на словото, тъй като тя е дирек на демокрацията. Но да не забравяме - свободен си единствено когато не ти диктуват в ухото и това важи освен за публицистите. На Рашков потвърдено никой не съумя да му диктува - нито сини, нито червени, нито съмнителни мафиотски кръгове. Ето това е значимото, което не трябва да забравяме.
Рашков е измежду малцината в днешното служебно държавно управление, имащи задоволително бекграунд, с цел да знаят с какво си имат работа - че няма мафията да падне с един удар, че би трябвало да се чисти до корен. Иска се известна храброст да се опълчиш на олигархията, тъй като всяка стъпка може да ти коства скъпо и прескъпо.
Колко публицисти се опълчиха на безконтролното потребление на СРС-та по този начин, както го направи Бойко Рашков? Колко и на ДАНС най-малко въпроси по ЗДОИ за безконечните течове и очевидната търговия със СРС-та?
Уви, малко на брой са храбреците в тази колегия. Ако доминираха, нямаше да търпят да ги назовават мисирки. Щеше да има съществени последици за този, който го стори - знаем по какъв начин се прави, задоволително е да погледнем на Запад.
За страдание, очевидно мисирките или готовите да бъдат такива против избрана сума доминират . Днес ги ядоса Рашков. Утре - някой различен, нарушаващ комфорта на съединения пъзел.
С " господин Борисов " си им беше добре - даваше да му пипат мускула. И пари даваше. И беше мил и алтруист. Е, към този момент е в историята. Плачът по него е понятен и евентуално ще стане още по-безутешен. А в случай че стане съдбоносен поврат, и дитирамбите ще са величествени!
Рашков е сбъркал, несъмнено - работата му е да отстранява напълно други лица, а не публицисти. Да се надяваме, че ще си я свърши.
Работата на публицистите обаче, с изключение на да притискат политиците, е и да мислят. Да мислят за какво интелигентните хора у нас към този момент не считат публицистиката за влиятелна специалност. Да помислят с какво всеки способства за 112-ото място със личната си работа, с компромисите, които търпи. И които прави.
Автор: Евелина Гечева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ