Снайперистки куршуми улучват Крушата
Първото поръчково ликвидиране на герой от ВИС остана неразкрито
Стефан Мирославов убит, до момента в който кара „ Мерцедес “-а си със 100 км/ч
Национали по битка вземат участие в шампионат на негово име
На 4 септември 1993 година три патрона стопират червен „ Мерцедес Кабрио 560 SEL “, който лети с над 100 км/ч сред Ловеч и Троян. Изстрелите минават през предното стъкло, оловото се забива в главата на водача – европейският и републикански първенец по битка Стефан Мирославов – Крушата. Колата се удря в бетонния парапет край пътя, а пристигналите незабавни медици единствено установяват гибелта на мъжа зад кормилото. Това е първото поръчково ликвидиране на герой от силова формация у нас. Ще го последват още десетки – множеството неразкрити.
Името на Крушата не е толкоз известно като това на Васил Илиев, макар че той е наместник в района на Ловеч на набралата към този момент скорост охранителна империя ВИС. Васил и Стефан се познават от спортното учебно заведение „ Олимпийски очаквания “, не са от разнообразни категории, само че дружно упражняват битка. Вестта на поръчковото ликвидиране на Крушата обаче за часове го прави вест №1, никой още не знае, че с него стартира цялостен кървясъл сериал. Полицаи бързо намират мястото, където е лежал убиецът в очакване на жертвата си. Той е оставил гилзите, обвивки от бонбони, както и отпечатък от гумите на джипа си на 120 метра от „ целта “. Експертиза открива, че килърът е стрелял с карабина „ Симонов “, каквато тогава имат снайперите в армията. Това обаче не оказва помощ да бъде оголен, 20 година по-късно делото отива в списък.
Във съдбовния ден Крушата не е имал желание да пътува. Той чествал с другари успеха на ловешкия футболен тим „ Лекс “ над „ Ботев “-Враца, когато в 19,53 ч. някой звъни по телефона на Стефан и той ненадейно взема решение да тръгне за София. Десет минути по-късно попада на мушката на убиеца.
На мястото, където след изстрелите автомобил на Крушата се забил в бетонна стена, има паметна плоча.
Разследването е поверено на софийски криминалисти. Началникът на отдел „ Убийства “ в Дирекция на полицията Ботьо Ботев твърди тогава, че знае кой е натиснал спусъка, само че няма задоволително доказателства, пък и задачата е да се стигне до поръчителя. Това по този начин и не става.
Дни след гибелта на Крушата из страната плъзват клюки, че загадка бригада от някогашни и настоящи барети стои зад убийството и дори има лист с нарочени за разстрел. Дясната ръка на Стефан – Аледин Алиев – Алчо, е сигурен, че ще е идващият и измолва служители на реда да бъде заключен в районното в Ловеч, с цел да се избави. Малко по малко суматохата утихва, а проверяващите разследващите си блъскат главите кой от всичките версии ще ги докара до килъра.
Из Ловеч се приказва, че борецът бил изнасилил младо момиче, чийто татко офицер и провел покушението. Други настояват, че Крушата е станал жертва на отмъстители поради рекет и побои, които вършел в Ловешко и Плевенско. Повечето криминалисти обаче допускат, че „ мократа поръчка “ е поради бизнеса, с който се занимавал някогашният герой. Крушата бил заставен да се откаже от битката, откакто нелепа преживелица прекъсва спортната му кариера на през 1988 година По това време той е бил играч на ЦСКА със звание лейтенант. Заради присъединяване му в побой военният съд го праща зад решетките за 2 година Осем месеца от тях той излежава в затворническото общежитие в Казичене, от което излиза, откакто президентът Петър Младенов го помилва.
Крушата взема решение да се върне в битката, само че губи съревнование и се отхвърля. По това време се зараждат силовите групировки, формирани от някогашни борци и Стефан намира мястото си там. Започва и печеливш бизнес, за който може да бъде вкаран в пандиза, само че през първите години на демокрацията икономическите закононарушения не стоят на дневен ред. По времето, когато патроните го застигат, Крушата се занимава с трафик на цигари, за който го „ открехва “ петричкият предприемач Иван Кочев – Чомбе.
Бившите борци вкарват в България през граничния контролно-пропускателен пункт Кулата директно контейнери с „ Марлборо “, които би трябвало изоставен страната до две денонощия, само че на Граничен контролно-пропусквателен пункт Оряхово се оформят подправени документи, а цигарите се продават на вътрешния пазар без мита и акцизи.
Крушата има две компании – „ Стема “ ООД и „ Олимпик “ ООД, през които реализира далаверата. Той има и склад в София на борсата в „ Илиянци “. Всичко върви добре досега, в който Крушата взема решение да в профил Чомбе от бизнеса. Печалбата единствено от един резервоар с цигари е 800 000 немски марки. Затова Мирославов инсценира кражба на стоката и прибира облагата от два от контейнерите, което води до скандал и раздор с бизнес колегата му Чомбе. Полицията работи известно време по версията за възмездие от страна на петричкия предприемач, само че тя по този начин и не намира удостоверение и доказателства. Както и останалите догатки на криминалистите.
„ Стефан беше навлязъл в дълбоки води. Месец преди покушението се върна от Гърция доста кахърен. Ядосваше се, че е навлязъл в неприятен бизнес, от който отърване няма. А искаше да почне на чисто. Дори курбан за здраве прави две седмици преди разстрела “, споделя брат му Иван. Разследването дефинитивно е спряно през 2013 година - 20 година след убийството.
Бившите състезатели по битка и приятелите на Крушата обаче го помнят и почитат и до момента. В родното му село Кирчево се организират пехливански битки в негова памет, в които вземат участие олимпийски медалисти и някогашни и сегашни национали. На 30 октомври преди 10 година във Facebook е основана група с неговото име, в която членуват 1612 души. Тя е затворена и единствено членовете й могат да четат изявленията. С изключение на една: „ След гибелта на Крушата призракът му ще тръгне да отмъщава, ще се гази кръв до колене. Това била предсказала баба Ванга, носи мълвата из Ловешко “.
10 година след покушението против бореца
Застрелват сина му в кола в Съединени американски щати
Синът на Крушата – Мирослав, е убит по нелепа случайност в Америка в кола като татко си.
10 години след убийството на Крушата, патрон застига и единственото му дете – сина му Мирослав. Той е на 8 година, когато умира татко му, който му е идол. Момчето потегля по неговите стъпките в спорта и стартира да тренира битка в школата на „ Славия “. Всички го назовават Малката Круша, освен тъй като външно наподобява на татко си, само че и поради гения му като герой. Майка му обаче се дами повторно и момчето е осиновено от родителите й. Дядото и бабата живеят в Лос Анжелос и Мирослав отпътува при тях. Той учи в лицей, тренира баскетбол и мечтае за спортна кариера. На 14 февруари 2003 година в Деня на влюбените, чернокожият му другар Кийт Дозиер го взема с колата си от вкъщи му. Двамата потеглят на обиколка по магазините, с цел да купят дарове на приятелките си. Докато пътуват, момчетата са застигнати от различен автомобил, от който откриват пукотевица по тях. Мирослав е улучен в шията и издъхва на място тъкмо като татко си. По-късно полицията разкрива, че цел на стрелбата е бил не той, а Кийт Дозиер, който се занимавал с тъмни каузи и дори имал досие в полицията.
Стефан Мирославов убит, до момента в който кара „ Мерцедес “-а си със 100 км/ч
Национали по битка вземат участие в шампионат на негово име
На 4 септември 1993 година три патрона стопират червен „ Мерцедес Кабрио 560 SEL “, който лети с над 100 км/ч сред Ловеч и Троян. Изстрелите минават през предното стъкло, оловото се забива в главата на водача – европейският и републикански първенец по битка Стефан Мирославов – Крушата. Колата се удря в бетонния парапет край пътя, а пристигналите незабавни медици единствено установяват гибелта на мъжа зад кормилото. Това е първото поръчково ликвидиране на герой от силова формация у нас. Ще го последват още десетки – множеството неразкрити.
Името на Крушата не е толкоз известно като това на Васил Илиев, макар че той е наместник в района на Ловеч на набралата към този момент скорост охранителна империя ВИС. Васил и Стефан се познават от спортното учебно заведение „ Олимпийски очаквания “, не са от разнообразни категории, само че дружно упражняват битка. Вестта на поръчковото ликвидиране на Крушата обаче за часове го прави вест №1, никой още не знае, че с него стартира цялостен кървясъл сериал. Полицаи бързо намират мястото, където е лежал убиецът в очакване на жертвата си. Той е оставил гилзите, обвивки от бонбони, както и отпечатък от гумите на джипа си на 120 метра от „ целта “. Експертиза открива, че килърът е стрелял с карабина „ Симонов “, каквато тогава имат снайперите в армията. Това обаче не оказва помощ да бъде оголен, 20 година по-късно делото отива в списък.
Във съдбовния ден Крушата не е имал желание да пътува. Той чествал с другари успеха на ловешкия футболен тим „ Лекс “ над „ Ботев “-Враца, когато в 19,53 ч. някой звъни по телефона на Стефан и той ненадейно взема решение да тръгне за София. Десет минути по-късно попада на мушката на убиеца.
На мястото, където след изстрелите автомобил на Крушата се забил в бетонна стена, има паметна плоча.
Разследването е поверено на софийски криминалисти. Началникът на отдел „ Убийства “ в Дирекция на полицията Ботьо Ботев твърди тогава, че знае кой е натиснал спусъка, само че няма задоволително доказателства, пък и задачата е да се стигне до поръчителя. Това по този начин и не става.
Дни след гибелта на Крушата из страната плъзват клюки, че загадка бригада от някогашни и настоящи барети стои зад убийството и дори има лист с нарочени за разстрел. Дясната ръка на Стефан – Аледин Алиев – Алчо, е сигурен, че ще е идващият и измолва служители на реда да бъде заключен в районното в Ловеч, с цел да се избави. Малко по малко суматохата утихва, а проверяващите разследващите си блъскат главите кой от всичките версии ще ги докара до килъра.
Из Ловеч се приказва, че борецът бил изнасилил младо момиче, чийто татко офицер и провел покушението. Други настояват, че Крушата е станал жертва на отмъстители поради рекет и побои, които вършел в Ловешко и Плевенско. Повечето криминалисти обаче допускат, че „ мократа поръчка “ е поради бизнеса, с който се занимавал някогашният герой. Крушата бил заставен да се откаже от битката, откакто нелепа преживелица прекъсва спортната му кариера на през 1988 година По това време той е бил играч на ЦСКА със звание лейтенант. Заради присъединяване му в побой военният съд го праща зад решетките за 2 година Осем месеца от тях той излежава в затворническото общежитие в Казичене, от което излиза, откакто президентът Петър Младенов го помилва.
Крушата взема решение да се върне в битката, само че губи съревнование и се отхвърля. По това време се зараждат силовите групировки, формирани от някогашни борци и Стефан намира мястото си там. Започва и печеливш бизнес, за който може да бъде вкаран в пандиза, само че през първите години на демокрацията икономическите закононарушения не стоят на дневен ред. По времето, когато патроните го застигат, Крушата се занимава с трафик на цигари, за който го „ открехва “ петричкият предприемач Иван Кочев – Чомбе.
Бившите борци вкарват в България през граничния контролно-пропускателен пункт Кулата директно контейнери с „ Марлборо “, които би трябвало изоставен страната до две денонощия, само че на Граничен контролно-пропусквателен пункт Оряхово се оформят подправени документи, а цигарите се продават на вътрешния пазар без мита и акцизи.
Крушата има две компании – „ Стема “ ООД и „ Олимпик “ ООД, през които реализира далаверата. Той има и склад в София на борсата в „ Илиянци “. Всичко върви добре досега, в който Крушата взема решение да в профил Чомбе от бизнеса. Печалбата единствено от един резервоар с цигари е 800 000 немски марки. Затова Мирославов инсценира кражба на стоката и прибира облагата от два от контейнерите, което води до скандал и раздор с бизнес колегата му Чомбе. Полицията работи известно време по версията за възмездие от страна на петричкия предприемач, само че тя по този начин и не намира удостоверение и доказателства. Както и останалите догатки на криминалистите.
„ Стефан беше навлязъл в дълбоки води. Месец преди покушението се върна от Гърция доста кахърен. Ядосваше се, че е навлязъл в неприятен бизнес, от който отърване няма. А искаше да почне на чисто. Дори курбан за здраве прави две седмици преди разстрела “, споделя брат му Иван. Разследването дефинитивно е спряно през 2013 година - 20 година след убийството.
Бившите състезатели по битка и приятелите на Крушата обаче го помнят и почитат и до момента. В родното му село Кирчево се организират пехливански битки в негова памет, в които вземат участие олимпийски медалисти и някогашни и сегашни национали. На 30 октомври преди 10 година във Facebook е основана група с неговото име, в която членуват 1612 души. Тя е затворена и единствено членовете й могат да четат изявленията. С изключение на една: „ След гибелта на Крушата призракът му ще тръгне да отмъщава, ще се гази кръв до колене. Това била предсказала баба Ванга, носи мълвата из Ловешко “.
10 година след покушението против бореца
Застрелват сина му в кола в Съединени американски щати
Синът на Крушата – Мирослав, е убит по нелепа случайност в Америка в кола като татко си.
10 години след убийството на Крушата, патрон застига и единственото му дете – сина му Мирослав. Той е на 8 година, когато умира татко му, който му е идол. Момчето потегля по неговите стъпките в спорта и стартира да тренира битка в школата на „ Славия “. Всички го назовават Малката Круша, освен тъй като външно наподобява на татко си, само че и поради гения му като герой. Майка му обаче се дами повторно и момчето е осиновено от родителите й. Дядото и бабата живеят в Лос Анжелос и Мирослав отпътува при тях. Той учи в лицей, тренира баскетбол и мечтае за спортна кариера. На 14 февруари 2003 година в Деня на влюбените, чернокожият му другар Кийт Дозиер го взема с колата си от вкъщи му. Двамата потеглят на обиколка по магазините, с цел да купят дарове на приятелките си. Докато пътуват, момчетата са застигнати от различен автомобил, от който откриват пукотевица по тях. Мирослав е улучен в шията и издъхва на място тъкмо като татко си. По-късно полицията разкрива, че цел на стрелбата е бил не той, а Кийт Дозиер, който се занимавал с тъмни каузи и дори имал досие в полицията.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ