Корабът-музей „Радецки“ и подвигът на Ботев
Първото нещо, което вършат Христо Ботев и четата му, е да целунат българската земя, и да положат клетва под знамето „ Свобода или гибел ” за това, че ще се борят даже с цената на живота си за Освобождението на страната ни.
През 1876 година преди 142 години в България е проведено най-голямото и досега въстание в историята ни, наречено Априлското въстание. Твърди се, че е най-голямото, защото обгръща територията на цялата страна. Тогава България е разграничена на 4 революционни окръга. Днес историците настояват, че евентуално е съществувал и 5-и революционен окръг – така наречен Софийски. Това към момента е непотвърдена теза.
През април 1876 година в Румъния младият воевода, стихотворец и бунтовник образува четата си от 205 души, които идват от всички краища на България. Днес някои от историците настояват, че е допустимо Ботевата чета се е състояла от 207-208 души. Анализите и изследванията на Ботевата чета не стопират и не престават до ден-днешен. На едно от съвещанията самият Ботев споделя: „ Аз ще стана воевода на вашата чета ”. Той взема решение да докара четата от 205 души в България с австрийския пътнически транспортен съд „ Радецки “. Тогава „ Радецки “ е бил елементарен пътнически параход. Качвал е пасажери от румънските и от българските пристанища на река Дунав. Превозвал е 300 души пасажери на борда си. Според сегашните условия за сигурност корабът „ Радецки “ има право да транспортира до 100 души най-много.
До ден-днешен се твърди, че Ботев се качва от румънското пристанище Гюргево на 16 против 17 май 1876 година Другата част от Ботевата чета се качва от пристанище Зимнич. Третата част – се качва от пристанище Турну Мъгуреле. От там се твърди, че се качва по-голямата част от състава на четата, а останалата част се качва от другите румънски пристанище – Курабия и Бекет. Според някои проучвания ръководството на „ Радецки “ е поето в тясната Дунавска линия, която пресича два острова. Тези два острова и до ден-днешен могат да бъдат видени от горната палуба на плавателния съд. По-големият се назовава Копаница, който и тогава, и в този момент принадлежи на Румъния. По-малкият се назовава Козлодуй – и тогава, и в този момент принадлежи на България. Целта е била видимостта да бъде оптимално дребна и това, което се е случвало на парахода „ Радецки “ да не се вижда, както и да не бъде видяно слизането на Ботевата чета от турските управляващи, които по това време са охранявали българската територия. По това време е имало добре построени пътища и пристанища в околните градове до град Козлодуй, като Лом и Оряхово. Самият Козлодуй обаче не е имал добре проходими пътища, нито построено пристанище, нито мостови уреди. Именно поради това Ботев и четата му слизат от Радецки безусловно по дървени талпи.
И до ден-днешен това, което е записано и доказано е, че когато Ботев слиза от парахода „ Радецки “, самият австрийски капитан маха на воеводата от горната палуба и му пожелава триумф. Точните думи са – „ Успех в святото дело, по което сте поели ”. Първото нещо, което вършат Ботев и четата му, е да целунат българската земя, и да положат клетва под знамето „ Свобода или гибел ” за това, че ще се борят даже с цената на живота си за Освобождението на страната ни. За страдание турските управляващи доста бързо научават, че на българска територия е слязла въоръжена група от хора. Бързо са образувани турски въоръжени отряди, чиято цел е била да осуетят желанията на Ботевата чета. Четейки историята си, българите от време на време добиваме неправилно усещане и считаме, че задачата на Ботев и четата му е била да поемат към Врачанския Балкан. Не, задачата на Ботевата чета е била влизане в регионалния град Враца, който се намира покрай град Козлодуй и по този метод да подкрепят експлоадирането на въстанието в единствения окръг, който не избухва по време на Априлското въстание – третият Врачански революционен окръг. Тъй като са преследвани от турските управляващи, за жалост, Ботев и четата му, се постанова да поемат към Врачанския Балкан. Официално е доказано, че по пътя си те водят няколко доста тежки сражения, за първото, от които има сведения, че е траяло към 24 часа. В това стълкновение умира знаменосецът на Ботевата чета, който се е споделя Никола Симов и е бил родом от Търговище. По пътя си огромна част от Ботевите четници са убити.
При едно от следващите си заседания, което Ботев води с част от най-близките си съратници във Врачанския Балкан, при връх Камарата – вторият по височина връх във Врачанския Балкан, изненадващо Ботев е погубен от противников турски патрон. Това се случва на 1 юни 1876 година Смъртта на воеводата поставя разумния край и свършек на Ботевата чета. Оцелелите Ботеви четници са хванати от турските управляващи и са затворени най-вече в пандизите в Малоазийска Турция. Както се показва Виктор Юго, България реализира малко по-късно своето Освобождение – на 3 март 1878 година, посредством и на подвига на Ботевата чета. /БГНЕС
——-
Людмила Дамянова, шеф на кораба-музей „ Радецки ”.
През 1876 година преди 142 години в България е проведено най-голямото и досега въстание в историята ни, наречено Априлското въстание. Твърди се, че е най-голямото, защото обгръща територията на цялата страна. Тогава България е разграничена на 4 революционни окръга. Днес историците настояват, че евентуално е съществувал и 5-и революционен окръг – така наречен Софийски. Това към момента е непотвърдена теза.
През април 1876 година в Румъния младият воевода, стихотворец и бунтовник образува четата си от 205 души, които идват от всички краища на България. Днес някои от историците настояват, че е допустимо Ботевата чета се е състояла от 207-208 души. Анализите и изследванията на Ботевата чета не стопират и не престават до ден-днешен. На едно от съвещанията самият Ботев споделя: „ Аз ще стана воевода на вашата чета ”. Той взема решение да докара четата от 205 души в България с австрийския пътнически транспортен съд „ Радецки “. Тогава „ Радецки “ е бил елементарен пътнически параход. Качвал е пасажери от румънските и от българските пристанища на река Дунав. Превозвал е 300 души пасажери на борда си. Според сегашните условия за сигурност корабът „ Радецки “ има право да транспортира до 100 души най-много.
До ден-днешен се твърди, че Ботев се качва от румънското пристанище Гюргево на 16 против 17 май 1876 година Другата част от Ботевата чета се качва от пристанище Зимнич. Третата част – се качва от пристанище Турну Мъгуреле. От там се твърди, че се качва по-голямата част от състава на четата, а останалата част се качва от другите румънски пристанище – Курабия и Бекет. Според някои проучвания ръководството на „ Радецки “ е поето в тясната Дунавска линия, която пресича два острова. Тези два острова и до ден-днешен могат да бъдат видени от горната палуба на плавателния съд. По-големият се назовава Копаница, който и тогава, и в този момент принадлежи на Румъния. По-малкият се назовава Козлодуй – и тогава, и в този момент принадлежи на България. Целта е била видимостта да бъде оптимално дребна и това, което се е случвало на парахода „ Радецки “ да не се вижда, както и да не бъде видяно слизането на Ботевата чета от турските управляващи, които по това време са охранявали българската територия. По това време е имало добре построени пътища и пристанища в околните градове до град Козлодуй, като Лом и Оряхово. Самият Козлодуй обаче не е имал добре проходими пътища, нито построено пристанище, нито мостови уреди. Именно поради това Ботев и четата му слизат от Радецки безусловно по дървени талпи.
И до ден-днешен това, което е записано и доказано е, че когато Ботев слиза от парахода „ Радецки “, самият австрийски капитан маха на воеводата от горната палуба и му пожелава триумф. Точните думи са – „ Успех в святото дело, по което сте поели ”. Първото нещо, което вършат Ботев и четата му, е да целунат българската земя, и да положат клетва под знамето „ Свобода или гибел ” за това, че ще се борят даже с цената на живота си за Освобождението на страната ни. За страдание турските управляващи доста бързо научават, че на българска територия е слязла въоръжена група от хора. Бързо са образувани турски въоръжени отряди, чиято цел е била да осуетят желанията на Ботевата чета. Четейки историята си, българите от време на време добиваме неправилно усещане и считаме, че задачата на Ботев и четата му е била да поемат към Врачанския Балкан. Не, задачата на Ботевата чета е била влизане в регионалния град Враца, който се намира покрай град Козлодуй и по този метод да подкрепят експлоадирането на въстанието в единствения окръг, който не избухва по време на Априлското въстание – третият Врачански революционен окръг. Тъй като са преследвани от турските управляващи, за жалост, Ботев и четата му, се постанова да поемат към Врачанския Балкан. Официално е доказано, че по пътя си те водят няколко доста тежки сражения, за първото, от които има сведения, че е траяло към 24 часа. В това стълкновение умира знаменосецът на Ботевата чета, който се е споделя Никола Симов и е бил родом от Търговище. По пътя си огромна част от Ботевите четници са убити.
При едно от следващите си заседания, което Ботев води с част от най-близките си съратници във Врачанския Балкан, при връх Камарата – вторият по височина връх във Врачанския Балкан, изненадващо Ботев е погубен от противников турски патрон. Това се случва на 1 юни 1876 година Смъртта на воеводата поставя разумния край и свършек на Ботевата чета. Оцелелите Ботеви четници са хванати от турските управляващи и са затворени най-вече в пандизите в Малоазийска Турция. Както се показва Виктор Юго, България реализира малко по-късно своето Освобождение – на 3 март 1878 година, посредством и на подвига на Ботевата чета. /БГНЕС
——-
Людмила Дамянова, шеф на кораба-музей „ Радецки ”.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ