Gen Z е общото между протеста в България, бунта в Сърбия и кмета на Ню Йорк
Първото, което това потомство разбра, е простата, брутална истина: светът е неправдив. Не по метафизичен, а по счетоводен метод
Едно ново потомство стартира да се осъзнава. Тихо, съвсем незабележимо, то напуща рамките на тийнейджърството и навлиза в света на възрастните с всичките му проблеми, рецесии и спорове. Това е поколението Z – младежите, които през днешния ден са студенти, млади експерти на първото си работно място, наематели без личен дом и жители без илюзии. Те не са деца на прехода, нито са артикул на „ златните години “ на глобализацията. Те са деца на рецесиите – финансови, морални, екологични и политически.
И първото, което това потомство разбра, е простата, брутална истина: светът е неправдив. Не по метафизичен, а по счетоводен метод. Някои печелят милиарди от логаритми и тържища, други карат колите на своите родители и броят стотинки за наема си. Възможността за личен дом – оня базисен капиталистически знак на непоклатимост, който предходните генерации реализираха относително бързо с труд и неизменност – за Gen Z се трансформира в безпределно далечна вероятност, обвързана с 30 - 40 години дълг. И то в най-хубавия случай.
От двете страни на Атлантика картината е една и съща: съсредоточаване на благосъстояние в един малочислен хайлайф, обезценяване на стандартните пари, обедняване на трудещите се и политическа класа, все по-изолирана от действителността, все по-цинична и все по-вкопчена във властта. Gen Z не имат вяра на ръководещите по формулировка, само че не тъй като са „ капризни “, а тъй като са видяли прекалено много провали. Когато инфлацията изяжда спестяванията на родителите им, а заплатите изостават от цените, доверието се изпарява доста бързо. Затова те търсят опция – било в криптовалутите, било в радикалната политика. Това не е романтика, а опит да се спасят от несигурността.
На този декор не е инцидентно, че една от най-силните вести оттатък океана е възходът на Зохран Мамдани – млад, единствено на 34 години, ляв, мохамеданин, представител на потомство, което не желае да „ влезе в системата “, а да я пренапише. В Америка, където Доналд Тръмп още господства като реторика и знак на статуквото в другия му, закостенял вид, се появи фигура, която заприказва на друг език – езика на тези, които не имат нищо, само че не желаят да изгубят бъдещето си. Мамдани не просто завоюва безапелационно кметските избори в Ню Йорк. Той завоюва поколението Z. Заради което хитрият Тръмп мигновено стартира да го ухажва, макар тежките думи, които си размениха в предизборната акция.
Същото потомство, което през днешния ден изпълва улиците на Белград и София.
Протестите в Сърбия не са просто против президента Вучич. Те са против умората от едноличната власт, против чувството за безкрайност в политиката, против схващането, че „ няма опция “.
В България гневът към момента е в зародиш и наподобява по-разпилян, по-хаотичен, само че не по-малко рисков. Това са младежи, които не помнят хиперинфлацията от 90-те и мутрите, само че разпознават олигархията. Не имат вяра на неискрени обещания от рода на „ ще ти купя колело, но различен път “, а желаят решения.
Тук е и огромният въпрос: кой ще успее да им приказва по този начин, че да го чуят и схванат? Българската политика, в която преобладават хора на по 50 - 60 години, към момента се пробва да адресира проблеми от XX век с принадлежности от XIX. Поколението Z желае отговори за стопанската система, за трудовия пазар, за жилищата, за образованието, за неравенствата. Иска не лозунги, а проект. Не клишета, а визия.
Ние, поколението Х, сме изтощени. Изживяхме своята борба и, почтено казано, не спечелихме войната. Някои неща променихме, доста шансове пропиляхме… Сега е време да предадем щафетата. И това е положително развиване. Защото всяка ера има потребност от своя яд. А гневът на Gen Z не е унищожителен – той е пречистващ.
Процесът към този момент стартира. В Ню Йорк, в Белград, в София. Може да не забележим резултата още на следващия ден, може да не го разпознаем незабавно. Но новият цикъл е тук. И както постоянно в историята, промяната на поколенията не пита дали сме подготвени.
Този свят постепенно, само че несъмнено става техен – на поколението Z.
С всички опасности, неточности и очаквания.
И с отговорността да го създадат по-добър.
Не за нас, а за своите деца.
Още от създателя:
Едно ново потомство стартира да се осъзнава. Тихо, съвсем незабележимо, то напуща рамките на тийнейджърството и навлиза в света на възрастните с всичките му проблеми, рецесии и спорове. Това е поколението Z – младежите, които през днешния ден са студенти, млади експерти на първото си работно място, наематели без личен дом и жители без илюзии. Те не са деца на прехода, нито са артикул на „ златните години “ на глобализацията. Те са деца на рецесиите – финансови, морални, екологични и политически.
И първото, което това потомство разбра, е простата, брутална истина: светът е неправдив. Не по метафизичен, а по счетоводен метод. Някои печелят милиарди от логаритми и тържища, други карат колите на своите родители и броят стотинки за наема си. Възможността за личен дом – оня базисен капиталистически знак на непоклатимост, който предходните генерации реализираха относително бързо с труд и неизменност – за Gen Z се трансформира в безпределно далечна вероятност, обвързана с 30 - 40 години дълг. И то в най-хубавия случай.
От двете страни на Атлантика картината е една и съща: съсредоточаване на благосъстояние в един малочислен хайлайф, обезценяване на стандартните пари, обедняване на трудещите се и политическа класа, все по-изолирана от действителността, все по-цинична и все по-вкопчена във властта. Gen Z не имат вяра на ръководещите по формулировка, само че не тъй като са „ капризни “, а тъй като са видяли прекалено много провали. Когато инфлацията изяжда спестяванията на родителите им, а заплатите изостават от цените, доверието се изпарява доста бързо. Затова те търсят опция – било в криптовалутите, било в радикалната политика. Това не е романтика, а опит да се спасят от несигурността.
На този декор не е инцидентно, че една от най-силните вести оттатък океана е възходът на Зохран Мамдани – млад, единствено на 34 години, ляв, мохамеданин, представител на потомство, което не желае да „ влезе в системата “, а да я пренапише. В Америка, където Доналд Тръмп още господства като реторика и знак на статуквото в другия му, закостенял вид, се появи фигура, която заприказва на друг език – езика на тези, които не имат нищо, само че не желаят да изгубят бъдещето си. Мамдани не просто завоюва безапелационно кметските избори в Ню Йорк. Той завоюва поколението Z. Заради което хитрият Тръмп мигновено стартира да го ухажва, макар тежките думи, които си размениха в предизборната акция.
Същото потомство, което през днешния ден изпълва улиците на Белград и София.
Протестите в Сърбия не са просто против президента Вучич. Те са против умората от едноличната власт, против чувството за безкрайност в политиката, против схващането, че „ няма опция “.
В България гневът към момента е в зародиш и наподобява по-разпилян, по-хаотичен, само че не по-малко рисков. Това са младежи, които не помнят хиперинфлацията от 90-те и мутрите, само че разпознават олигархията. Не имат вяра на неискрени обещания от рода на „ ще ти купя колело, но различен път “, а желаят решения.
Тук е и огромният въпрос: кой ще успее да им приказва по този начин, че да го чуят и схванат? Българската политика, в която преобладават хора на по 50 - 60 години, към момента се пробва да адресира проблеми от XX век с принадлежности от XIX. Поколението Z желае отговори за стопанската система, за трудовия пазар, за жилищата, за образованието, за неравенствата. Иска не лозунги, а проект. Не клишета, а визия.
Ние, поколението Х, сме изтощени. Изживяхме своята борба и, почтено казано, не спечелихме войната. Някои неща променихме, доста шансове пропиляхме… Сега е време да предадем щафетата. И това е положително развиване. Защото всяка ера има потребност от своя яд. А гневът на Gen Z не е унищожителен – той е пречистващ.
Процесът към този момент стартира. В Ню Йорк, в Белград, в София. Може да не забележим резултата още на следващия ден, може да не го разпознаем незабавно. Но новият цикъл е тук. И както постоянно в историята, промяната на поколенията не пита дали сме подготвени.
Този свят постепенно, само че несъмнено става техен – на поколението Z.
С всички опасности, неточности и очаквания.
И с отговорността да го създадат по-добър.
Не за нас, а за своите деца.
Още от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ