Първото, което ми хрумва, когато си мисля за нея, е:

Първото, което ми хрумва, когато си мисля за нея, е: " Цвят ". Много цвят. Много жизнеспособност. Много сила. По доста от всичко. Художничката и стрийт артистка Виктория Георгиева, позната и под псевдонима Mouse, е хала, която те засипва с цветното си наличие, бързото си говорене - въобще - тя е буря. В непрекъснато придвижване е, подготвена всеки миг да тръгне нанякъде, само че преди този момент нещо ще ти нахвърли небрежно, нещо ще ти избърбори, ще се засмее с пресипнал глас. И ще те остави по-пъстър, по-отворен, по-жив от всеки път.

Докато се разхождаш из Варна, където живее сега, в София, Велико Търново, Добрич, Исперих и доста, доста други градове у нас, може да попаднеш на нейни произведения на извънредно необикновени кътчета. Нейна уязвимост са трафопостовете, само че генерално - нещо, което е било безжизнено и сиво, се трансформира в нещо шарено, одухотворено. Окото ти ще трепне от нейните причудливи герои, ще се зазяпаш, ще се усмихнеш. Няма да си същият. Диненият претекст е другото нещо, което изниква в главата ми - като се изключи че го е татуирала по себе си, с него тя изпъстри стълбище в Плевен, нарисува пиано на входа на Морската във Варна, пешеходна пътека на ул. " Раковска " в София. Рисува самоуверено върху ЖП гари (Велико Търново) и фасади на детски градини (Габрово), дава арт финес на заведения, само че и на контейнерите за отпадък по " китните " ни улици.

В същото време тя има голям брой независими и общи изложения, извоювани състезания за планове, участия в интернационалните фестивали. През 2018 година беше номинирана от фондация " Стоян Камбарев " за премия " Полет в изкуството " в раздел Изобразително изкуство. А към този момент пета година тази шеметна персона...преподава изобразяване на деца по метод, по който в нито едно учебно заведение и кръжок не може да се случи. Това е тя, Виктория Георгиева - актуален стенописец в градска среда, луда глава, безпределно надарена и прелестна:

- Твои произведения могат да бъдат видени в доста градове в България, почеркът ти е различим на часа. Какво ти дава рисуването навън, на необикновени места в градската среда, отвън нея?

- Рисуването на открито ми носи редица чувства. Само по себе си то всякога е неповторимо, тъй като имам друга локация и неин си подтекст. Различни хора могат да бъдат забъркани – в случай че е по план или присъединяване, още актьори, уредници, медии. Малко или доста имаш опция за директна връзка със фена. Образува се самобитен разговор сред творбата и публиката й.


“Изкуството в градска среда неизбежно се оформи като най-силното течение на настоящия век. По целия свят можем да се насладим на редица такива художествени образци. Редица актьори във всички краища на планетата вземат решение да се показват по този метод. ”

Оформят се голям брой организации, планове, фестивали, изложения, издаване на печатни издания, филми, постпродукция и така нататък За самите актьори това е метод на живот, метод на мислене, работа, развой. Всеки един съумява да се осъществя с нещата си и е деен по личен си метод. Лично аз обичам другите повърхности, до момента с материала. Харесва ми методът, по който мога да влияя на заобикалящата среда... Която постоянно в нашето всекидневие е омърсена и гротескна.

- Струва ми се, че няма доста дами в стрийт арт-а? Така ли е? Откриваш ли нещо характерно и друго, което го няма при мъжете актьори?

- Тук не мога да се съглася напълно, тъй като в действителност има редица дами соло актьори и crew-та, с представителки на нежния пол. Аз имам доста обичани такива, които дълго мога да изброявам...Fefe Talavera, TIKA, HERA, Miss Van, Paula Plim, Marina Capdevila, Ledania, Tochka, Lauren YS и доста други.

Скейт паркът в Добрич

- Има ли място, където си рисувала, което няма да забравиш или е било изключително вълнуващо и особено за теб?

- Всички места ми носят мемоари и ми е прелестно, когато минавам около тях. Както споделих, всяко едно е неповторимо единствено по себе си. Изключително се вълнувах, когато завоювах плана " Нарисувай ми стена " и дружно с " Трансформатори " реализирахме един огромен стенна живопис на фасадата на ДГ „ Мики Маус “ в Габрово.

Тази стена и до в този момент е една от най-големите ми като формат осъществени. Получи се доста крепко съгласно мен, макар първичната полемика с представителки на градината, които някак не възприемаха пълноценно и ясно оригиналността на естетиката на плана ми. Нещата естествено започнаха да се случват и аз имам доста яки мемоари от цялата тази седмица и процеса на основаването на стенописа. Всеки ден в двора на градината, директно до мястото, където рисувам, идваха дечица. Те с интерес следиха творбата, която се откриваше малко по малко пред тях. Сприятелихме се и получих доста красиви мнения.

Радвам се, че съм имала и имам опцията да създавам на толкоз доста разнообразни места, където съм срещала невероятни хора и сме рисували един до друг с прелестни актьори. Наслаждавала съм се на красиви гледки, изпитвала съм същински адреналин и съм получавала разноцветен краен резултат.

- Ти пътуваш доста, освен из България, взела участие си е интернационалните планове, в стратегии за продан на студенти. Как съгласно теб се трансформира градът като пространство, къде е изкуството в него? Как би трябвало да наподобява градското пространство у нас? Кое не ти харесва, кое може да се промени? Как се вписва изкуство като твоето в модерния град?

Изкуството в градска среда на всички места се характеризира със блян към независимост на изложение и разнообразие на стиловете, изразните средства, които употребява всеки един актьор, посланието, което насочва. Градовете претърпяват голям брой промени от друг темперамент. Самата архитектура се трансформира. С друга скорост...Нещата, които рисувам, се вписват добре на мястото си, тъй като обичам да употребявам разнообразните текстури и формати, цветовете и заобикалящата среда.

“Начините, по които актьорът може да си взаимодейства със средата, са извънредно доста. Аз считам, че градовете единствено печелят от това. Във образен, културен и всевъзможен различен аспект. Радвам се, че от ден на ден хора осъзнават това и го поддържат, с цел да може градската среда да се възроди по някакъв метод. Но това естествено е развой с отворен край... ”

- Провокацията е основна част от стрийт арт-а и с твоите произведения ти си ослепителен образец, че би трябвало да я има, че тя работи. Поставяш ли цел на твоята провокация, има ли тя обръщение?

- Не употребявам провокация с някаква съответна цел и тенденция. Не съм си го поставяла като задача. Фокусирам се по-скоро към това да се оформи цялостна творба, да стои крепко на мястото си, да си взаимодейства съответно със средата. Естествено, всеки може да види в дадена комбинация някакъв тип провокация. Тя неизбежно се появява по натурален метод и аз си мисля, че най-много е самостоятелен въпрос на позиция и усещания. Якото е, че всеки намира по нещо друго за себе си.

- Как провокативността ти, неконвенционалното ти изкуство се вписа в работата ти с деца? Как в действителност се роди концепцията за този кръжок -?

- Зараждането на бе през 2014 година. Няколко месеца откакто приключих бакалавърската си степен по Педагогика на образованието по Изобразително изкуство – живопис, във ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий " във Велико Търново, получих покана от изложба „ Contemporary Space ” във Варна да подам предложение за креативен занятия с групи от деца на друга възраст. Идеята ми хареса и взех решение да опитвам. Оформих концепцията си и изведох къса идея за тематиката на дилемите. В паралел с нещата, които аз създавам и в този момент и тогава, беше естествено да се фокусираме върху въображението и илюстрацията. Така се зароди и името на кръжока. В себе си той съчетава креативен развой с редица техники, тематики и план.

- Ти работиш с възпитаници най-вече. Според теб би трябвало ли да се промени нещо в метода, по който децата учат изкуство в учебно заведение? Какво би поставила ти в часовете по изобразяване?

- Всички знаем, че изкуството е застъпено извънредно малко в просветителната стратегия на общите учебни заведения. Групите са от разбъркан вид. Често се основава някаква некомпетентност в този другояче по този начин прелестен креативен час. В същото време виждам и доста оживление в тази тенденция, само че то по скоро се дължи на самостоятелната интензивност на обособени преподаватели, а не толкоз като цялостна методика.

“Смятам, че би било хубаво да продължи да се гледа в посока на посещаването на музеи и галерии, пленери и работилници. Децата би трябвало да имат и допустимо най-вече практическа част, тъй като изкуството не е основано въз основата на теорията, а на действието, на креативния акт и ентусиазъм. И тъкмо към това би трябвало да се стремим – да разсънваме и развиваме креативното начало у децата. ”

- Завършила си Педагогика на образованието по Изобразително изкуство, само че надали си вярвала тогава, че ще станеш учителка по изобразяване и ето те тук – измежду деца, които те обичат и се въодушевяват от теб. Като същински преподавател. Какво ти дава общуването с деца, което може би не откриваш на друго място?

- Радвам се,че имам опцията да създавам с всички тези надарени деца. Да бъда измежду тях и да ги въодушевявам. Тази връзка също е неповторима, ненапълно и с това, че я усещам като предопределение.

Невероятни са нещата, които сътворяваме. Годишните ни изложения, ежеседмичните тематики, участията в състезания, рисуването от натура при визитите ни в Зоологическата Градина и Морската Градина във Варна, няколко стенописа, които успяхме да изпълним.

- Има ли нещо, което искаш да направиш с децата от? Какво ти се прави в последно време, накъде те тегли?

- Винаги съм желала да имаме повече благоприятни условия да рисуваме на стена, на по-големи формати.

Във времето съм задавала на децата редица колаборативни задания, при които те работят дружно върху обща тематика, рисуват една обща комбинация. Разказвам и им демонстрирам образни образци на мои и непознати колаборативни планове. Адски вдъхновяващо е за тях, като се изключи че е и занимателно. Получават се прелестни рисунки. Това е още едно от нещата, върху които би трябвало да се обърне внимание в метода на преподаване в учебно заведение. А точно груповата работа и развиването на групово мислене и творчество.

Децата от в Градската художествена изложба на Варна, пред изложбата на художничката Дария Василянска.

На мен персонално ми се е случвало към този момент да ударя на камък при подаването на един подобен план, който самата аз бях провела напълно. Получих извънредно несъответстващи отговори, по отношение на самия тип изкуство и среда, разбрах какъв брой некомпетентни в действителност са хората, от които зависи един автограф. Средата е закостеняла и аз се надявам, че по един или различен метод въпреки всичко ще имаме опцията за в бъдеще да осъществяваме фрески с децата от.


Можеш да следиш изявите, плановете на Вики във й.

Автор на заглавната фотография: Деси Тенекеджиева, създател и шеф на фондация " Стоян Камбарев "

Един от последните й планове - " Граффопост ":

Graffopost vol.6 feat. Mouse Full Video art intervention from Visionary Foundation on Vimeo.