Защо убиват бизнесмени в България?
Първото е, че при всички убийства на такива хора наложително има патрон в главата. Това подсигурява, че няма да бъдат избавени.
Второто е, че тези убийства по този начин и остават неразкрити. Вероятно тъй като са поръчкови, причинителите се укриват незабавно и няма претекст, който да ги свързва с разстрела.
Третото е, че жертвите са нападани измежду бял ден, най-често заран и нападателите явно добре са познавали навиците им. А и това, че те очевидно не са очаквали някой да посегне на живота им и са ходели без защита, въпреки че са имали опция да си я обезпечат.
От тази позиция днешният разстрел на Петър Христов не е нито нещо извънредно, нито нещо извънредно.
Случаят от "Манастирски ливади " от през днешния ден изумително припомня на едно друго ликвидиране от 2016 година - това на основателя на фешън къща "Агресия ". Александър Антов бе прострелян на 8 януари 2016 с два патрона в тила по време на разходка с кучето си. Куршумите в Христов са повече, само че има и подобен в главата.
И в двата случая жертвите не са били номинално притежатели на своя бизнес, а са го трансферирали на дъщерите си. Защо са го създали, дали това е официално отдръпване от ръководството или просто заслон, не е ясно.
Полицията разгласи през 2016 година, че убийството на Антов е поръчково и уточни възможните версии-неуредени бизнес връзки, персонален спор или завземане на бизнес пазари.
От първите информации по случая с Петър Христов, оставаме с усещането, че тези версии ще са настоящи и в неговия случай.
Подобни убийства не са единствено софийски патент. През юли 2017 година бе убит предприемач в Пловдив, на алея в парк "Лаута ". Там разхождал кучето си, както и Антов. В пловдивското ликвидиране обаче има разлика - жертвата е покосена с един патрон в сърцето. Очевидно килърът е бил сигурен, че няма да оживее.
Малко по-назад във времето е убийството на варненеца Борислав Манджуков. Той бе убит при излизане от блок в комплекс "Бокар " на столичния бул. "България ". И при него няма открити причинители или поръчители. Манджуков също се е отдръпнал от компаниите си и разпродава дялове на разнообразни хора.
Какво е общото сред тези жертви на разстрели? Имат бизнес, който се развива не прекомерно сполучливо, изтеглят се от компаниите си и оставят близки хора да ги ръководят или разпродават дяловете си. Убийците са държали непременно да отстранят набелязаната жертва и са го създали без неточност. Вероятно и последният случай ще остане неразкрит, както и тези преди него.
Второто е, че тези убийства по този начин и остават неразкрити. Вероятно тъй като са поръчкови, причинителите се укриват незабавно и няма претекст, който да ги свързва с разстрела.
Третото е, че жертвите са нападани измежду бял ден, най-често заран и нападателите явно добре са познавали навиците им. А и това, че те очевидно не са очаквали някой да посегне на живота им и са ходели без защита, въпреки че са имали опция да си я обезпечат.
От тази позиция днешният разстрел на Петър Христов не е нито нещо извънредно, нито нещо извънредно.
Случаят от "Манастирски ливади " от през днешния ден изумително припомня на едно друго ликвидиране от 2016 година - това на основателя на фешън къща "Агресия ". Александър Антов бе прострелян на 8 януари 2016 с два патрона в тила по време на разходка с кучето си. Куршумите в Христов са повече, само че има и подобен в главата.
И в двата случая жертвите не са били номинално притежатели на своя бизнес, а са го трансферирали на дъщерите си. Защо са го създали, дали това е официално отдръпване от ръководството или просто заслон, не е ясно.
Полицията разгласи през 2016 година, че убийството на Антов е поръчково и уточни възможните версии-неуредени бизнес връзки, персонален спор или завземане на бизнес пазари.
От първите информации по случая с Петър Христов, оставаме с усещането, че тези версии ще са настоящи и в неговия случай.
Подобни убийства не са единствено софийски патент. През юли 2017 година бе убит предприемач в Пловдив, на алея в парк "Лаута ". Там разхождал кучето си, както и Антов. В пловдивското ликвидиране обаче има разлика - жертвата е покосена с един патрон в сърцето. Очевидно килърът е бил сигурен, че няма да оживее.
Малко по-назад във времето е убийството на варненеца Борислав Манджуков. Той бе убит при излизане от блок в комплекс "Бокар " на столичния бул. "България ". И при него няма открити причинители или поръчители. Манджуков също се е отдръпнал от компаниите си и разпродава дялове на разнообразни хора.
Какво е общото сред тези жертви на разстрели? Имат бизнес, който се развива не прекомерно сполучливо, изтеглят се от компаниите си и оставят близки хора да ги ръководят или разпродават дяловете си. Убийците са държали непременно да отстранят набелязаната жертва и са го създали без неточност. Вероятно и последният случай ще остане неразкрит, както и тези преди него.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ