Първородното дете често се превръща в лидер, средното — в

Първородното дете постоянно се трансформира в водач, междинното — в бунтовник, а най-малкото — в креативна персона. Защо се случва това?

Разликите в характера сред деца, израснали в едно и също семейство, постоянно наподобяват изненадващи. Едното дете е умерено и уравновесено, другото — прочувствено и импулсивно. Как е допустимо това, откакто възпитанието сякаш е еднообразно?

В тази публикация ще разгледаме за какво децата, отгледани от едни и същи родители, могат да се разграничават толкоз мощно по темперамент и кои фактори в действителност въздействат върху построяването на личността.

1. Генетика: освен от родителите

Въпреки че децата получават ДНК от майката и бащата, комбинацията от гени всякога е неповторима. Дори при близнаци някои гени се „ включват “ или „ изключват “ по друг метод.Наследствеността се предава през поколенията: характерът може да бъде наследствен от баби и дядовци, за които съвсем нищо не знаете.Темпераментът е присъщ: едно дете по природа е по-чувствително, друго — по-устойчиво на стрес.

Децата не са напълно „ чиста страница “; част от тяхната персона е заложена още преди възпитанието.

2. Порядък на раждането: за какво първите, междинните и последните деца са толкоз разнообразни?

Съществува мнение, че позицията в фамилията въздейства на характера. Първородното дете постоянно се оказва по-отговорно и се стреми към водачество (родителите му слагат по-големи очаквания). Средното дете може да бъде посланик или бунтовник (то се бори за внимание). Най-малкото постоянно е по-разкрепостено и креативно (възпитавано е в по-мек климат).

Но е значимо да се помни: това не е предписание, а наклонност.

3. Родителите се трансформират

Майката и бащата възпитават първото дете при едни условия, а второто — при други. Опит: с първото дете родителите постоянно са по-тревожни, с второто — по-спокойни. Финансови условия и стресове: в случай че сред ражданията е имало рецесия, най-малкото може да пораства в по-напрегната атмосфера.

Внимание: на първородното нормално се дават повече запаси, а идващите деца се учат да споделят.

4. Вътрешносемейни функции

Децата неумишлено заемат разнообразни „ ниши “, с цел да избегнат конкуренцията. " Умен “, „ състезателен “, „ артистичен “ — по този начин всяко дете получава своя доза внимание. Ефект на етикетите: в случай че едно дете непрекъснато назовават „ срамежливо “, а друго — „ самоуверено “, те стартират да дават отговор на тези функции.

5. Външна среда: другари, учебно заведение, неповторим опит.

Дори при едно и също образование децата избират разнообразни другари (някои се стремят към водачи, други — към креативен натури). Те минават през персонални рецесии (конфликт с учителя, първа обич, тормоз) и по друг метод възприемат едни и същи събития (разводът на родителите за едното дете е злополука, за другото — освобождение).

Какво можем да посъветваме родителите?

- Не сравнявайте — това води до конкуренция и обиди.

- Търсете мощните страни на всяко дете — може би вашето „ настойчиво “ дете в действителност е настоятелно, а „ мечтателното “ — изобретателно.

- Говорете с всяко дете поотделно — всяко има свои потребности от поддръжка.

Нормално е децата от едно семейство да бъдат разнообразни. Важната задача на родителите е не да създадат децата си идентични, а да оказват помощ на всяко от тях да разгърне своя капацитет.