Първоначално ветото беше прието със 117 гласа „за“, 73 „против“

Първоначално ветото беше признато със 117 гласа „ за “, 73 „ срещу “ и 21 „ въздържали се “. Депутатът Данаил Кирилов от ГЕРБ обаче направи процедурно предложение за прегласуване с претекста, че не всички народни представители са съумели да гласоподават. След процедурата законът още веднъж бе признат със 131 гласа „ за “, 71 „ срещу “ и 20 „ въздържали се “ и по този начин ветото беше отхвърлено.

Законопроектът бе признат на второ четене на 27 септември. С него се вкараха условия при назначението на непрекъснат секретар на защитата, като той би трябвало да бъде държавен чиновник с професионален опит не по-малко от 8 години и 4-ти старши сан. Според Румен Радев обаче това може да докара до дискриминация .

Другото условие, против което президентът възразява, е началникът на защитата да е изпълнявал управителна служба в държавна администрация не по-малко от 3 години, от които не по-малко от 1 година в Министерството на защитата.

По време на дебатите депутатът от Българска социалистическа партия Николай Цонков съобщи, че поддържат ветото на президента, защото претекстовете му са аргументирани, стимулирани и основателни, съобщи "Фокус ". Според него измененията не водят до рационализиране на пълномощията на непрекъснатия секретар на защитата, а тъкмо противоположното.

Борис Вангелов от „ Обединени патриоти “ обаче съобщи, че самите съставители на претекстовете са се самоопровергали .

„ Единствено, в случай че сътрудниците от Българска социалистическа партия считат, че могат да са безконечна съпротива, единствено тогава могат да имат терзания, че е закрепен статутът на непрекъснатия секретар на защитата “, акцентира той.

Христо Гаджев от ГЕРБ пък уточни, че със закона се вкарват се доста ясни правила, на които би трябвало да дава отговор непрекъснатият секретар на защитата.

Колегата му Владимир Тошев добави, че е добре да почитат армията си и висшия й команден състав. Според него би трябвало да се знае кои са тези, които дават пари за изтребители, бойни машини и учения. По думите му народът ги дава през Комисията по защита, която се гласоподава в пленарна зала.

„ Не сме 1987 година, 2017 година сме “, акцентира депутатът.

Милен Михов от „ Обединени патриоти “ добави, че в претекстовете на президента има логичен несъгласие. Според него те не са задоволително съображение да трансформират своето отношение към този законопроект.

„ Още един път подчертаваме, че висшият генералитет би трябвало да бъде оставен на едно високо място и представянето му пред Комисията по защита е механизъм, за издигане престижа на българските генерали, а отсам и престижа на Българската войска “, сподели Михов.

Вицеадмирал Пламен Манушев от ГЕРБ акцентира, че измененията не целят да се опълчват на президента, а да няма партизанщина при назначението на секретаря на защитата. Според него ще се издигне престижът на Комисията по защита и на българския военачалник.

По отношение на представянето на генералите в Комисията по защита, той сподели:

„ Това е поради престижа на комисията, с цел да може тя да познава и по физиономия българския военачалник, а те не са толкоз доста, те са 34 индивида. Да може да види освен по какъв начин наподобяват, а да ги чуе какво приказват “.

По думите му не може в Народно събрание да се вкарва подозрение в българския народ, че това е нещо неприятно, "напротив - това е храмът на демокрацията “.

Председателят на Комисията по защита и народен представител от ГЕРБ ген. Константин Попов пък зави, че няма нищо неприятно да има върховен офицерски състав.

„ Нима всичко би трябвало да става на мрачно? С този акт ще дадем видимост на процесите, които текат във въоръжените сили. Не желаеме Народно събрание да абдикира от опциите си. Напротив, то би трябвало да има благоприятни условия, обезпечени по един законов, правов ред “, уточни той.

През септември Народното събрание отхвърли и друго несъгласие на президента - върху Закона за околната среда.