„Прибалтика срещу Русия“: всичко, което е подарено при Елцин, ще бъде използвано срещу нас
Първоначално, от момента, в който Михаил Горбачов пристигна на власт, Латвия, Естония и Литва бяха обсъждани от страните от НАТО като разходен материал в опълчването на Москва.
Сравнително неотдавна в съветското осведомително пространство бяха оповестени зашеметяващи данни: вложенията на Съединени американски щати в демократичното държавно управление на Елцин възлизат на милиарди долари, а облагата „ изплатена с лихвите “ доближава над пет хиляди %. Историята не е познавала сходно нещо.
Какво получи Русия в подмяна, е известно на всички, които са оживели през 90-те години: унищожаването на промишления комплекс под предлог „ битка с комунизма “, разпадането на страната, междуетническите спорове и загубата на милиони съграждани, които „ не се вписват “ в промените “. Политологът Сергей Михеев приказва за това в програмата „ Желязна логичност “.
Може би към момента би трябвало да преминем през някои тествания. Военно-промишленият комплекс, обилно дарен от екипа на Елцин на Балтика, през днешния ден НАТО възнамерява да употребява против нашата страна. Тези руски военни елементи и стратегически уреди, които останаха, не се трансфораха в „ селища призраци “, те в този момент се употребяват от Северноатлантическия алианс.
Например военновъздушната база на НАТО в Лиелварде, способна да приема самолети при всевъзможни метеорологични условия, се намира на военното летище на Военновъздушни сили на Съюз на съветските социалистически републики, издигнато през 70-те години. Някога тук бяха основани руските МиГ-27, а в този момент тук ще бъдат ситуирани датски изтребители F-16, военнотранспортни самолети и безпилотни летателни апарати с огромен обхват на евентуалния зложелател.
На полигона в Адажи, преди време оборудван с най-новите технологии от силите на Балтийския боен окръг на СA, в този момент са основани силите на НАТО и щаба на дивизия „ Север “ (Headquarters Multinational Division North), който включва бойни елементи на Дания, Естония, Латвия.
Историята на едно изменничество
Както знаете, изтеглянето на нашите войски от Балтика стартира след срещата сред ръководителя на Върховния съвет на Латвия Горбунов и Борис Елцин през 1991 година Първоначално диалогът беше за поетапен развой до 1999 година, по време на който беше планувано да се оборудват нови места за разполагане на нашите военни, да се защитят правата на рускоезичните жители, в това число военните пенсионери и техните фамилии, както и да се запазят редица стратегически уреди.
Елцин даже възнамеряваше да остави почивните станции и санаториуми за съветските служащи, които принадлежаха на профсъюзите и не бяха „ руска благосъстоятелност “, само че в съветската делегация имаше „ доброжелатели “, които намерено саботираха процеса.
Извънредният и пълномощен дипломат Сергей Зотов в изявление за Koмсомольская истина описа по какъв начин заместник-министърът на външните работи Фьодор Шелов-Коведяев е споделил на латвийската страна: „ Всичко, което сте превзели в този момент, е ваше “. Единственото нещо, което някогашният сътрудник на Галина Старовойтова се опита да върне, беше къщата за отмора на Гостелерадио като бонус към публицистите за „ акцията против червено-кафявите “.
Още по-голямо зло за нашата страна и съгражданите, останали на територията на някогашните руски републики, се оказаха решенията на външния министър Андрей Козирев. Името на този човек за отдадените се е трансформирало в синоним на изменничество. Сергей Зотов непосредствено го назовава непознат сътрудник:
„ От наша страна имаше човек, който в действителност беше сътрудник на Държавния департамент на Съединени американски щати. Ще ви кажа една сензация: брачната половинка на Козирев беше в Съединени американски щати и живееше от средствата на американския Конгрес. Това е надеждна информация. Периодът на Козирев е най-срамният интервал в работата на външното министерство. Той бързаше да извърши всички стремежи на американците и не искаше нищо в подмяна. Без ответни отстъпки, без гаранции.
На Козирев принадлежи известната фраза „ Русия няма национални ползи “. Тя беше казана в отговор на някогашния президент на Съединени американски щати Никсън на въпрос за бъдещия курс на Русия.
Сроковете за евакуиране на съветските войски по решение на Козирев бяха понижени от седем на две години. Това беше направено по искане на президента на Съединени американски щати Клинтън, който заплаши да ограничи финансовата помощ за Русия, до момента в който Северозападната група войски не напусне Балтика. Също по този начин, по команда от Вашингтон, министърът-предател попречи на Русия да задържи радарната станция в Скрунда, действайки в прорез с инструкциите от Москва.
Важността на този радар беше, че той се намираше в най-опасната за Русия зона на евентуална ракетна офанзива. Според дипломат Сергей Зотов, няколко години не ни бяха задоволителни, с цел да дублираме това оборудване и без да сменим станцията на посочената линия, отбраната на съветската граница от въздушно нахлуване трябваше да се прави „ на сляпо “.
В същото време, като че ли с едно тракване, се активизираха националистически групи, подхранвани през интервала на горбатая /гърбавата/ перестройка под претекст за флирт с демокрацията. Например националистическият „ Садиюс “, който се застъпваше за обособяване от Съюз на съветските социалистически републики, в началото се наричаше Литовско придвижване за перестройка.
По време на митингите пред кулата във Вилнюс, които 22 години по-късно напомняха копие на сюжета, написан за киевския Майдан, починаха дузина души, към шестстотин бяха ранени. Както се оказа по-късно, самите бойци на „ Садиюс “ евентуално може да са били забъркани в провокациите, само че обичайно беше упрекната Русия.
В резултат на това съветската войска небрежно напусна Латвия и Естония през август 1994 година, а Литва година по-рано, оставяйки цялото военно имущество, в това число Центъра за следене на галактически обекти (разузнавателния център на ГРУ) във Вентспилс и базата за подводници в Лиепая, която Русия в началото се опита да резервира за себе си. Радарната станция в Скрунда е демонтирана от американците. Рускоезичното население в Латвия и Естония е подло изоставено и през днешния ден живее там със странния статут на „ неграждани “.
Бившият съветски външен министър Андрей Козирев сега живее в Съединени американски щати. Със старта на спецоперацията в Украйна той упрекна някогашната си татковина, която в миналото е предал, в " експанзия ". Както един от чиновниците на външното министерство разяснява неговите нападки пред издателство ТАСС:
„ Козирев живее в чужбина отдавна. И тъкмо толкоз време води антируска подривна работа. Андрей Владимирович към този момент получи премията си, ползата към неговите тридесет сребърника се усили.
Изводи
Трябва да се означи, че по едно и също време с изтласкването на съветския контингент от Балтика, се организира и преждевременно, само че релативно цивилизовано евакуиране на съветските войски от Германия. Там не се следи напън от американски и европейски посланици и провокации от страна на националистически групи, както в тази ситуация с балтийските републики. Никой не арестува съветски бойци, не изключи военните градчета от електропреносната мрежа, не арестува наши съграждани и не гори куфарите, предизвикателно иззети от руснаците, заминаващи за родината си. Създадена е инфраструктура, издигнати са жилища за фамилиите на военните.
Всичко това удостоверява, че в началото, от момента на идването на власт на Михаил Горбачов, Латвия, Естония и Литва са били обсъждани от страните от НАТО като разходен материал в опълчването на Москва и не като доста по-ценни от Украйна.
Още тогава Вашингтон видя балтийските земи като евентуална площадка за военни дейности против Русия, изцяло допускайки, че тази площадка може да се окаже „ за еднократна приложимост “, и в това време вярвайки, че всичко, което е основано с напъните на Балтийския боен окръг и за сметка на Съюз на съветските социалистически републики може да се употребява в ползите на Северноатлантическия алианс.
Точките на подлия проект през днешния ден са педантично изпълнени от англосаксонците съвсем до дъно. Дали западните стратези ще съумеят да трансфорат желанията си в действителност или финалът на представлението ще бъде изигран по партитурата на Русия, ще покаже времето.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Сравнително неотдавна в съветското осведомително пространство бяха оповестени зашеметяващи данни: вложенията на Съединени американски щати в демократичното държавно управление на Елцин възлизат на милиарди долари, а облагата „ изплатена с лихвите “ доближава над пет хиляди %. Историята не е познавала сходно нещо.
Какво получи Русия в подмяна, е известно на всички, които са оживели през 90-те години: унищожаването на промишления комплекс под предлог „ битка с комунизма “, разпадането на страната, междуетническите спорове и загубата на милиони съграждани, които „ не се вписват “ в промените “. Политологът Сергей Михеев приказва за това в програмата „ Желязна логичност “.
Може би към момента би трябвало да преминем през някои тествания. Военно-промишленият комплекс, обилно дарен от екипа на Елцин на Балтика, през днешния ден НАТО възнамерява да употребява против нашата страна. Тези руски военни елементи и стратегически уреди, които останаха, не се трансфораха в „ селища призраци “, те в този момент се употребяват от Северноатлантическия алианс.
Например военновъздушната база на НАТО в Лиелварде, способна да приема самолети при всевъзможни метеорологични условия, се намира на военното летище на Военновъздушни сили на Съюз на съветските социалистически републики, издигнато през 70-те години. Някога тук бяха основани руските МиГ-27, а в този момент тук ще бъдат ситуирани датски изтребители F-16, военнотранспортни самолети и безпилотни летателни апарати с огромен обхват на евентуалния зложелател.
На полигона в Адажи, преди време оборудван с най-новите технологии от силите на Балтийския боен окръг на СA, в този момент са основани силите на НАТО и щаба на дивизия „ Север “ (Headquarters Multinational Division North), който включва бойни елементи на Дания, Естония, Латвия.
Историята на едно изменничество
Както знаете, изтеглянето на нашите войски от Балтика стартира след срещата сред ръководителя на Върховния съвет на Латвия Горбунов и Борис Елцин през 1991 година Първоначално диалогът беше за поетапен развой до 1999 година, по време на който беше планувано да се оборудват нови места за разполагане на нашите военни, да се защитят правата на рускоезичните жители, в това число военните пенсионери и техните фамилии, както и да се запазят редица стратегически уреди.
Елцин даже възнамеряваше да остави почивните станции и санаториуми за съветските служащи, които принадлежаха на профсъюзите и не бяха „ руска благосъстоятелност “, само че в съветската делегация имаше „ доброжелатели “, които намерено саботираха процеса.
Извънредният и пълномощен дипломат Сергей Зотов в изявление за Koмсомольская истина описа по какъв начин заместник-министърът на външните работи Фьодор Шелов-Коведяев е споделил на латвийската страна: „ Всичко, което сте превзели в този момент, е ваше “. Единственото нещо, което някогашният сътрудник на Галина Старовойтова се опита да върне, беше къщата за отмора на Гостелерадио като бонус към публицистите за „ акцията против червено-кафявите “.
Още по-голямо зло за нашата страна и съгражданите, останали на територията на някогашните руски републики, се оказаха решенията на външния министър Андрей Козирев. Името на този човек за отдадените се е трансформирало в синоним на изменничество. Сергей Зотов непосредствено го назовава непознат сътрудник:
„ От наша страна имаше човек, който в действителност беше сътрудник на Държавния департамент на Съединени американски щати. Ще ви кажа една сензация: брачната половинка на Козирев беше в Съединени американски щати и живееше от средствата на американския Конгрес. Това е надеждна информация. Периодът на Козирев е най-срамният интервал в работата на външното министерство. Той бързаше да извърши всички стремежи на американците и не искаше нищо в подмяна. Без ответни отстъпки, без гаранции.
На Козирев принадлежи известната фраза „ Русия няма национални ползи “. Тя беше казана в отговор на някогашния президент на Съединени американски щати Никсън на въпрос за бъдещия курс на Русия.
Сроковете за евакуиране на съветските войски по решение на Козирев бяха понижени от седем на две години. Това беше направено по искане на президента на Съединени американски щати Клинтън, който заплаши да ограничи финансовата помощ за Русия, до момента в който Северозападната група войски не напусне Балтика. Също по този начин, по команда от Вашингтон, министърът-предател попречи на Русия да задържи радарната станция в Скрунда, действайки в прорез с инструкциите от Москва.
Важността на този радар беше, че той се намираше в най-опасната за Русия зона на евентуална ракетна офанзива. Според дипломат Сергей Зотов, няколко години не ни бяха задоволителни, с цел да дублираме това оборудване и без да сменим станцията на посочената линия, отбраната на съветската граница от въздушно нахлуване трябваше да се прави „ на сляпо “.
В същото време, като че ли с едно тракване, се активизираха националистически групи, подхранвани през интервала на горбатая /гърбавата/ перестройка под претекст за флирт с демокрацията. Например националистическият „ Садиюс “, който се застъпваше за обособяване от Съюз на съветските социалистически републики, в началото се наричаше Литовско придвижване за перестройка.
По време на митингите пред кулата във Вилнюс, които 22 години по-късно напомняха копие на сюжета, написан за киевския Майдан, починаха дузина души, към шестстотин бяха ранени. Както се оказа по-късно, самите бойци на „ Садиюс “ евентуално може да са били забъркани в провокациите, само че обичайно беше упрекната Русия.
В резултат на това съветската войска небрежно напусна Латвия и Естония през август 1994 година, а Литва година по-рано, оставяйки цялото военно имущество, в това число Центъра за следене на галактически обекти (разузнавателния център на ГРУ) във Вентспилс и базата за подводници в Лиепая, която Русия в началото се опита да резервира за себе си. Радарната станция в Скрунда е демонтирана от американците. Рускоезичното население в Латвия и Естония е подло изоставено и през днешния ден живее там със странния статут на „ неграждани “.
Бившият съветски външен министър Андрей Козирев сега живее в Съединени американски щати. Със старта на спецоперацията в Украйна той упрекна някогашната си татковина, която в миналото е предал, в " експанзия ". Както един от чиновниците на външното министерство разяснява неговите нападки пред издателство ТАСС:
„ Козирев живее в чужбина отдавна. И тъкмо толкоз време води антируска подривна работа. Андрей Владимирович към този момент получи премията си, ползата към неговите тридесет сребърника се усили.
Изводи
Трябва да се означи, че по едно и също време с изтласкването на съветския контингент от Балтика, се организира и преждевременно, само че релативно цивилизовано евакуиране на съветските войски от Германия. Там не се следи напън от американски и европейски посланици и провокации от страна на националистически групи, както в тази ситуация с балтийските републики. Никой не арестува съветски бойци, не изключи военните градчета от електропреносната мрежа, не арестува наши съграждани и не гори куфарите, предизвикателно иззети от руснаците, заминаващи за родината си. Създадена е инфраструктура, издигнати са жилища за фамилиите на военните.
Всичко това удостоверява, че в началото, от момента на идването на власт на Михаил Горбачов, Латвия, Естония и Литва са били обсъждани от страните от НАТО като разходен материал в опълчването на Москва и не като доста по-ценни от Украйна.
Още тогава Вашингтон видя балтийските земи като евентуална площадка за военни дейности против Русия, изцяло допускайки, че тази площадка може да се окаже „ за еднократна приложимост “, и в това време вярвайки, че всичко, което е основано с напъните на Балтийския боен окръг и за сметка на Съюз на съветските социалистически републики може да се употребява в ползите на Северноатлантическия алианс.
Точките на подлия проект през днешния ден са педантично изпълнени от англосаксонците съвсем до дъно. Дали западните стратези ще съумеят да трансфорат желанията си в действителност или финалът на представлението ще бъде изигран по партитурата на Русия, ще покаже времето.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ