Добро утро, хора! Петък, 1 май – Нанков или Далчев?
Първомайските митинги ги няма. Едни тъгуват за тях, по-младите не знаят какво е това. Международен ден на труда. На труда. Когато ни изненада демокрацията, тъй като пристигна не по правилния път, а извън, както и освобожденията ни, Радой Ралин бе споделил, че се е сринал един от нашенските легенди – прословутото българско усърдие.
Петък е. Извънредното състояние продължава. По тв приемника изплува – безусловно – закръгления облик на кандидат-младоженеца, някогашен министър, настоящ зам.-министър на Министерство на регионалното развитие и чест „ навигатор “ в джипката на Борисов – Николай Нанков. Разбира се сподели, че всичко в страната е наред, дори супер и се строи като за международно. Просто хубост. Нанков – Заю Баю, както му споделят някои негови колеги… В безценен костюм, с копчета напрегнат при корема.
Българска социалистическа партия чества по някакъв метод. Георги Гергов и той – большой бачкатор-милионер…
Имаме потребност от сапун и дезинфектант след такива срещи. Но и те са безсилни от време на време. Нещо лепкаво все остава, с цел да ни припомня къде се развива действието…
Нужно е нещо по-силно. Нещо същинско. Пролетен вятър, топъл лъч, другарски жест.
Атанас Далчев, да вземем за пример. Точно по този начин – Далчев!
Атанас Далчев
НЕОЧАКВАН ДЪЖД
Бе още ясно сякаш, а рукна внезапно.
Ний сюрпризирани се скрихме за минутка
от яростта на непредвидения дъжд
под дървесата, до затворената будка.
Под стряхата на тъмния и гъст листак
едно далечно неясно възприятие ни обхвана
и както в миналото, се озовахме отново
две влюбени деца във къщи на тавана.
Преплитаха се клоните като греди
и през един разтрог ни гледаше небето.
Глава бе свела върху моите гърди
и беше й зелено-мургаво лицето.
Стоехме безмълвни и напълно сами
и като че ли дружно за първи път в живота,
и слушахме по какъв начин в тъмното дъждът шуми
по керемидите зелени на дървото.
МЛАДОСТ
Денят изгряваше и утрото
изкукуригваше на двора
и нейде долу се отваряше
и се затваряше врата.
Мухите радостно бръмчеха
и кацаха върху прозорците
и аз се мъчех да си спомня
що съм сънувал през нощта.
И след това аз излизах безшумно
и тръгвах в утринните улици,
и скитах, без да мисля нищо,
до късна вечер из града;
четях, вървейки, гласно компаниите
и гледах спрян под някой покрив
по какъв начин по трамваените релси
тече дъждовната вода.
Или минавах край витрините
и отминавах апатичен,
тъй като сплитах в дълъг темп
ненадейно звъннали слова,
и ме изпращаха с очи,
и ми се смееха девойките
за очилата и за унеса,
и за нехайния вървеж.
По мрачно аз се връщах в къщи
и носех своята отмалялост.
Вечерята бе сладка всекога
и меко - твърдото легло,
над мен една горяща лампа
и две в стъклата на прозореца,
и с цел да виждам ясно сънищата,
аз лягах си със очила.
Композиция Скулптор: Любомир далчев
АНГЕЛЪТ НА ШАРТЪР
Не зная твоя чин, ни име
на ангелите във реда,
само че знам, че ти в нощта откри ми
още веднъж пътя към света.
И през днешния ден, избавен, преклонен те величая,
прелестен ангел божи, спрял
на Шартърската катедрала
върху зелената стреха`.
Ти като че ли слиташ като птица
измежду облаци и ветрове
и носиш в своята десница
не меч и гибел, а благовест.
Ти идваш не души да вземаш,
ти идваш да благословиш
еднообразно всички: и индивида
ведно със слабите треви.
И ето грее слънце: ден е.
Синее стихналата вис.
Светът свети, цъфти пред мене
като старинна стъклопис.
Със горделивост Ил дьо Франс разпростира
поли, претъпкани с кръстци,
и всякое дърво е къща
на орляк палави скорци.
Вървя край зидовете остарели
и мостовете на града,
де отблясъци като пари
излъчва злачната вода.
И дето спра, все така те виждам
върху църковната стреха
от синкавата вис да слизаш
със благославяща ръка.
Скулптор: Любомир Далчев
ФРАГМЕНТИ
Резултатът интересува хората повече от повода. Навярно по тази причина мнозина не вършат разлика сред комичен и проницателен.
***
Човекът е находчив. Когато не може да се освободи от някой минус, стартира да го култивира умишлено. И със самия факт, че е към този момент желан, минусът му добива и за него, и за другите тип на качество.
***
Резултатът интересува хората повече от повода. Навярно по тази причина мнозина не вършат разлика сред комичен и проницателен.
***
Дъжд
Както ходя из улицата, ненадейно почва да вали. Дъждът е толкоз тъничък, че можеш да го видиш единствено в тъмнината на прозорците и на отворените порти. За да се уверят, минувачите протягат длани във въздуха. Тротоарът последователно почернява, само че под дърветата остават необятни светли кръгове: това са техните други, дъждовни сенки.
Обичам дъжда. Като ме принуждава да престоя в безучастие четвърт-половина час под някоя стряха, той ме освобождава от моя бяг след грижите и ми връща погледа за света; с помощта на него аз още веднъж виждам и мога да мечтая.
До тротоара пред мене стои черен автомобил. Той свети под дъжда като лакиран. Забавно ми е да следя в неговото черно огледало улицата - един мрачен свят, в чиято нощ изникват и се топят силуетите на хора, коне и коли.
Стопанинът идва, автомобилът потегля с звук и оставя на улицата един огромен изсъхнал правоъгълник. И внезапно аз си представям някой заплеснат лентяй, който дохожда да се подслони на това място.
На някои може би им се искаше нещо бойко, революционно. " Дружна ария през днешния ден да екне ", да вземем за пример. Нещо енергично от Георги Кирков. Е, може би различен път.
Днес си падаме по Далчев, слънцето и свободата човек да мечтае.
Фраг нюз
Петък е. Извънредното състояние продължава. По тв приемника изплува – безусловно – закръгления облик на кандидат-младоженеца, някогашен министър, настоящ зам.-министър на Министерство на регионалното развитие и чест „ навигатор “ в джипката на Борисов – Николай Нанков. Разбира се сподели, че всичко в страната е наред, дори супер и се строи като за международно. Просто хубост. Нанков – Заю Баю, както му споделят някои негови колеги… В безценен костюм, с копчета напрегнат при корема.
Българска социалистическа партия чества по някакъв метод. Георги Гергов и той – большой бачкатор-милионер…
Имаме потребност от сапун и дезинфектант след такива срещи. Но и те са безсилни от време на време. Нещо лепкаво все остава, с цел да ни припомня къде се развива действието…
Нужно е нещо по-силно. Нещо същинско. Пролетен вятър, топъл лъч, другарски жест.
Атанас Далчев, да вземем за пример. Точно по този начин – Далчев!
Атанас Далчев
НЕОЧАКВАН ДЪЖД
Бе още ясно сякаш, а рукна внезапно.
Ний сюрпризирани се скрихме за минутка
от яростта на непредвидения дъжд
под дървесата, до затворената будка.
Под стряхата на тъмния и гъст листак
едно далечно неясно възприятие ни обхвана
и както в миналото, се озовахме отново
две влюбени деца във къщи на тавана.
Преплитаха се клоните като греди
и през един разтрог ни гледаше небето.
Глава бе свела върху моите гърди
и беше й зелено-мургаво лицето.
Стоехме безмълвни и напълно сами
и като че ли дружно за първи път в живота,
и слушахме по какъв начин в тъмното дъждът шуми
по керемидите зелени на дървото.
МЛАДОСТ
Денят изгряваше и утрото
изкукуригваше на двора
и нейде долу се отваряше
и се затваряше врата.
Мухите радостно бръмчеха
и кацаха върху прозорците
и аз се мъчех да си спомня
що съм сънувал през нощта.
И след това аз излизах безшумно
и тръгвах в утринните улици,
и скитах, без да мисля нищо,
до късна вечер из града;
четях, вървейки, гласно компаниите
и гледах спрян под някой покрив
по какъв начин по трамваените релси
тече дъждовната вода.
Или минавах край витрините
и отминавах апатичен,
тъй като сплитах в дълъг темп
ненадейно звъннали слова,
и ме изпращаха с очи,
и ми се смееха девойките
за очилата и за унеса,
и за нехайния вървеж.
По мрачно аз се връщах в къщи
и носех своята отмалялост.
Вечерята бе сладка всекога
и меко - твърдото легло,
над мен една горяща лампа
и две в стъклата на прозореца,
и с цел да виждам ясно сънищата,
аз лягах си със очила.
Композиция Скулптор: Любомир далчев
АНГЕЛЪТ НА ШАРТЪР
Не зная твоя чин, ни име
на ангелите във реда,
само че знам, че ти в нощта откри ми
още веднъж пътя към света.
И през днешния ден, избавен, преклонен те величая,
прелестен ангел божи, спрял
на Шартърската катедрала
върху зелената стреха`.
Ти като че ли слиташ като птица
измежду облаци и ветрове
и носиш в своята десница
не меч и гибел, а благовест.
Ти идваш не души да вземаш,
ти идваш да благословиш
еднообразно всички: и индивида
ведно със слабите треви.
И ето грее слънце: ден е.
Синее стихналата вис.
Светът свети, цъфти пред мене
като старинна стъклопис.
Със горделивост Ил дьо Франс разпростира
поли, претъпкани с кръстци,
и всякое дърво е къща
на орляк палави скорци.
Вървя край зидовете остарели
и мостовете на града,
де отблясъци като пари
излъчва злачната вода.
И дето спра, все така те виждам
върху църковната стреха
от синкавата вис да слизаш
със благославяща ръка.
Скулптор: Любомир Далчев
ФРАГМЕНТИ
Резултатът интересува хората повече от повода. Навярно по тази причина мнозина не вършат разлика сред комичен и проницателен.
***
Човекът е находчив. Когато не може да се освободи от някой минус, стартира да го култивира умишлено. И със самия факт, че е към този момент желан, минусът му добива и за него, и за другите тип на качество.
***
Резултатът интересува хората повече от повода. Навярно по тази причина мнозина не вършат разлика сред комичен и проницателен.
***
Дъжд
Както ходя из улицата, ненадейно почва да вали. Дъждът е толкоз тъничък, че можеш да го видиш единствено в тъмнината на прозорците и на отворените порти. За да се уверят, минувачите протягат длани във въздуха. Тротоарът последователно почернява, само че под дърветата остават необятни светли кръгове: това са техните други, дъждовни сенки.
Обичам дъжда. Като ме принуждава да престоя в безучастие четвърт-половина час под някоя стряха, той ме освобождава от моя бяг след грижите и ми връща погледа за света; с помощта на него аз още веднъж виждам и мога да мечтая.
До тротоара пред мене стои черен автомобил. Той свети под дъжда като лакиран. Забавно ми е да следя в неговото черно огледало улицата - един мрачен свят, в чиято нощ изникват и се топят силуетите на хора, коне и коли.
Стопанинът идва, автомобилът потегля с звук и оставя на улицата един огромен изсъхнал правоъгълник. И внезапно аз си представям някой заплеснат лентяй, който дохожда да се подслони на това място.
На някои може би им се искаше нещо бойко, революционно. " Дружна ария през днешния ден да екне ", да вземем за пример. Нещо енергично от Георги Кирков. Е, може би различен път.
Днес си падаме по Далчев, слънцето и свободата човек да мечтае.
Фраг нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ