Учените казаха, че са създали генетично инженерство на женски плодови мушици, които могат да имат потомство, без да се нуждаят от мъжки, отбелязвайки първия път, когато „девствено раждане“ е предизвикано в животно.
Потомството на мухите също е било в състояние да роди без чифтосване, което показва, че чертата може да се предава поколения, в друго, за първи път разкрито в проучване в списание Current Biology в четвъртък.
Девственото раждане, наричано още партеногенеза, е рядко, но не и нечувано в животинското царство.
Женските на някои животни, които снасят яйца – като гущери и птици – са способни да раждат без чифтосване, обикновено по-късно в живота, когато няма налични мъжки.
Учените разкриха миналия месец, че женски крокодил в зоопарк в Коста Рика, който никога не е бил близо до мъжки, е снесъл яйце, съдържащо напълно оформен плод, първото регистрирано девствено раждане за влечугото.
Сексуалното размножаване обикновено включва оплождане на женска яйцеклетка от сперма на мъж. Но за партеногенезата женската развива яйцеклетката в ембрион съвсем сама.
Алексис Сперлинг, изследовател в университета Кеймбридж в Обединеното кралство и водещ автор на новото проучване, каза, че е искала да изучава девствени раждания, откакто нейният домашен любимец богомолка е имала такова.
В стремежа си да намерят генетична причина за феномена, Сперлинг и няколко базирани в САЩ изследователи решиха да експериментират върху вид плодова муха, наречена Drosophila melanogaster.
Мухата, която се възпроизвежда нормално сексуално, е едно от най-изследваните животни за генетични изследвания, което означава, че те биха могли да се възползват от знанията, натрупани повече от век.
Първо, екипът секвенира геномите на два щама на друга плодова мушица, Drosophila mercatorum. Единият щам се възпроизвежда единствено чрез девствено раждане, докато другият се нуждае от мъж.
След това изследователите сравняват резултатите, като се стремят да определят гените зад девствените раждания.
След това те са манипулирали гените на Drosophila melanogaster, за да съответстват на това, което са видели в неговия близък роднина.
Резултатът беше „напълно партеногенетични мухи, което беше много за моя радост“, каза Сперлинг.
Изследването, продължило шест години, включва повече от 220 000 плодови мушици.
Ако генетично модифицираните мухи имаха достъп до мъжки, те щяха да се размножават както обикновено.
Но сред тези, държани в изолация, 1-2 процента изглежда са се отказали да видят мъж приблизително по средата на живота си – около 40 дни – и са родили девствено.
Тяхното потомство – което е било изцяло от женски пол, както е при всички девствени раждания – е имало собствени малки приблизително със същата скорост.
Сперлинг каза, че подвигът би бил почти невъзможен за постигане при което и да е друго животно поради изобилието от данни за плодовите мухи – и поради това колко трудна е партеногенезата за изучаване.
Бозайниците – включително хората – така или иначе не са способни да имат девствени раждания, тъй като тяхното размножаване изисква определени гени от спермата.
Но Сперлинг каза, че повече животни вероятно са способни на девствено раждане, отколкото е известно в момента, посочвайки скорошното откритие на крокодил.
И макар девствените раждания да се смятат за „последно усилие“ за запазване на вида, тази теория не е доказана, каза тя.
„Можем да спекулираме, че това ще се случи по-късно, защото са се отказали да си намерят половинка – и след това просто дават най-доброто от себе си.“
Източник: AFP
