Све jе блокирано. А ние в България? Приспани ли сме?
Първо ми стана погрешно, че възможната протестна сила в България в никакъв случай не произлиза от (моя) метафизичен факултет, както в Сърбия. Второ, замислих се, че работата на никой метафизичен факултет не е да провежда митинги - само че и че там се коват филантропични мозъци, от чиито среди би трябвало да излизат едни от най-будните и дейни студенти в забавни времена като нашите. Не да пишат интелектуални писма до управлението, като в Портландския университет неотдавна, а младежи, които излизат на площада и упорстват за идеите си. От тези французи през 1950-те (срещу Първата индокитайска война), през идващите фамозни французи от 1968 в Париж, до сегашните сръбски студенти.
Вандалщините на " Възраждане " не ги броя, те са жалка партийна история - приказваме за цивилен митинги, които се самоорганизират против самата система. Сръбските младежи и девойки не са събрани от никаква проруска (квази)опозиция, ТЕ са опозицията сега.
И главно те, въпреки и чудодейно подкрепени и от други стратификационни пластове като земеделските производители, могат да " метнат " задоволително напред в по този начин променения сегашен подтекст и да приказват за " нова Сърбия ".
Съгласни ли сме с полудемократичната страна, в която живеем?
В това отношение никак ни няма. Според сегашната политическа обстановка (като краен резултат) не ни е и имало - нито през 1990, нито през 2020, а най-много през 2013, което за мен е най-болезнено. Нито един български митинг не е постигнал тектонични разбърквания и генерални промени, ненапълно като се изключи оня от януари 1997, който де факто постави завършек на комунизма цели седем години след формалния му провал.
В светлината на сръбските студенти това повдига сериозен въпрос: Доволни ли сме? Приспани ли сме? Къде са новите млади, които се нервират от държавно-олигархичното, което ръководи и явно ще ръководи до края на българския свят? Наистина ли всички проблеми са решени и по-добре да си траем, единствено тъй като сегашната обстановка не допуска митинги?
И още: разбираме ли какъв инструмент и защо е митингът? В концепцията за него има нещо рудиментарно, още от Френската гражданска война насам - т.е. у нас въпросът съвсем постоянно е съгласни ли сме с полудемократичната страна, в която живеем и която от време на време (например като сега) приспива ефективно митинга в жанр " всичко е наред, имаме държавно управление, разбрахме се ".
Обаче самата природа на митинга би трябвало да диктува, че узаконеното безхаберие ни води към следващо послушание. Този път, приятно и отвъдно, от Тръмп и неговите тех-honchos, само че също и към българската всякаква власт, която побърза да му се поклони.
Протестът, самичък по себе си, e знак и израз за най-малко релативно незадоволство от някакво статукво. Или пък заплатен или провокиран опит за нещо. Трудно ми е да приема, че българските младежи са удовлетворени от статуквото. По-скоро мисля, че внимават да не прецакат бъдещето си, за разлика от сръбските. Пък и към този момент няма кой да ги подпали, което е най-тъжното в цялата история.
И тук въпросът е дали имаме сериозна маса от младежи, които да се сърдят и да не одобряват това " нищо ". По моему не. Може би и тъй като немалка част от българските студенти са станали студенти по втория метод.
Следователно: не просто няма да се случи Сърбия, само че и самата концепция за митинг като че ли я няма в българския мисловен програмен продукт (ако въобще в миналото я е имало). Погледнете комунистическия мрак - с изключение на горяните, няма ясни изрази на фактически противоречие, с изключение на късното прикрито и интелектуално, след Горбачов.
Имаме ли идея?
Имали ли сме въобще протестна сила, отвън прословутите исторически манифестации? Отговорът, уви, е не. А аргументите наподобяват ясни: за разлика от атиняните (които се подвигат още против Перикъл в края на 5 в. прочие Хр., а в този момент постоянно излизат гневни, даже да става дума за понижаване на пенсии), ние сме притихнали и не участваме.
Неучастието също е годен избор - може би по-мъдрият, кой знае. Само че има един дребен проблем - не доразбираме, че в случай че не се стачкува (но не " у Фейса ", а на площада), властта постоянно ще работи " против ", по подразбиране.
И тук е време да се запитаме имаме ли въобще сила за митинг - или всичко е биричка за лев и петдесет от супера, която до неотдавна беше към лев.
Въпросът е в идеята. Имаме ли такава? Или сме безпомощни наблюдаващи на всичко, с което няма да се съгласим?
Све jе блокирано, викат младите сърби. Без да желаят, са прави и за нас.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Вандалщините на " Възраждане " не ги броя, те са жалка партийна история - приказваме за цивилен митинги, които се самоорганизират против самата система. Сръбските младежи и девойки не са събрани от никаква проруска (квази)опозиция, ТЕ са опозицията сега.
И главно те, въпреки и чудодейно подкрепени и от други стратификационни пластове като земеделските производители, могат да " метнат " задоволително напред в по този начин променения сегашен подтекст и да приказват за " нова Сърбия ".
Съгласни ли сме с полудемократичната страна, в която живеем?
В това отношение никак ни няма. Според сегашната политическа обстановка (като краен резултат) не ни е и имало - нито през 1990, нито през 2020, а най-много през 2013, което за мен е най-болезнено. Нито един български митинг не е постигнал тектонични разбърквания и генерални промени, ненапълно като се изключи оня от януари 1997, който де факто постави завършек на комунизма цели седем години след формалния му провал.
В светлината на сръбските студенти това повдига сериозен въпрос: Доволни ли сме? Приспани ли сме? Къде са новите млади, които се нервират от държавно-олигархичното, което ръководи и явно ще ръководи до края на българския свят? Наистина ли всички проблеми са решени и по-добре да си траем, единствено тъй като сегашната обстановка не допуска митинги?
И още: разбираме ли какъв инструмент и защо е митингът? В концепцията за него има нещо рудиментарно, още от Френската гражданска война насам - т.е. у нас въпросът съвсем постоянно е съгласни ли сме с полудемократичната страна, в която живеем и която от време на време (например като сега) приспива ефективно митинга в жанр " всичко е наред, имаме държавно управление, разбрахме се ".
Обаче самата природа на митинга би трябвало да диктува, че узаконеното безхаберие ни води към следващо послушание. Този път, приятно и отвъдно, от Тръмп и неговите тех-honchos, само че също и към българската всякаква власт, която побърза да му се поклони.
Протестът, самичък по себе си, e знак и израз за най-малко релативно незадоволство от някакво статукво. Или пък заплатен или провокиран опит за нещо. Трудно ми е да приема, че българските младежи са удовлетворени от статуквото. По-скоро мисля, че внимават да не прецакат бъдещето си, за разлика от сръбските. Пък и към този момент няма кой да ги подпали, което е най-тъжното в цялата история.
И тук въпросът е дали имаме сериозна маса от младежи, които да се сърдят и да не одобряват това " нищо ". По моему не. Може би и тъй като немалка част от българските студенти са станали студенти по втория метод.
Следователно: не просто няма да се случи Сърбия, само че и самата концепция за митинг като че ли я няма в българския мисловен програмен продукт (ако въобще в миналото я е имало). Погледнете комунистическия мрак - с изключение на горяните, няма ясни изрази на фактически противоречие, с изключение на късното прикрито и интелектуално, след Горбачов.
Имаме ли идея?
Имали ли сме въобще протестна сила, отвън прословутите исторически манифестации? Отговорът, уви, е не. А аргументите наподобяват ясни: за разлика от атиняните (които се подвигат още против Перикъл в края на 5 в. прочие Хр., а в този момент постоянно излизат гневни, даже да става дума за понижаване на пенсии), ние сме притихнали и не участваме.
Неучастието също е годен избор - може би по-мъдрият, кой знае. Само че има един дребен проблем - не доразбираме, че в случай че не се стачкува (но не " у Фейса ", а на площада), властта постоянно ще работи " против ", по подразбиране.
И тук е време да се запитаме имаме ли въобще сила за митинг - или всичко е биричка за лев и петдесет от супера, която до неотдавна беше към лев.
Въпросът е в идеята. Имаме ли такава? Или сме безпомощни наблюдаващи на всичко, с което няма да се съгласим?
Све jе блокирано, викат младите сърби. Без да желаят, са прави и за нас.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ