Братът на Ружа Игнатова: Беше ме срам да се показвам навън
" Първо желая да призная, че когато преди година се върнах в България, ме беше позор да се демонстрирам на открито. Заради това дълго отказвах това изявление. Всички знаеха, че съм работил за лъжливата компания на моята сестра Ружа, а по-късно имах един престой от три години в американски затвор. След това имах и две години под домакински арест, и с един GPS на крайници ми.
Иначе, в случай че се върна обратно в детските ми години, аз не съм бил лишаван от нищо. На 4 години с родителите и сестра ми се преместихме в Германия и заживяхме в Южна Германия в едно малко градче. Там съм учил и откакто се приключих учебното заведение, родителите ми се върнаха в България.
Реклама
Аз останах там да последвам и след първото ми висше, което взех, станах преподавател по немски и британски, стопанска система и политика. Работих първо като преподавател, само че не беше каквото желая и съм очаквал.След това се захванах с второ висше обучение - здравен мениджмънт, и работих в банка. След това приключих и счетоводство като трето висше обучение. Работих в дистрибуцията на една огромна компания за коли и бях диетолог като личен бизнес.
През 2017 година моята сестра ми се обади и ми предложи да работя като нейн помощник, да правя нещо административно, да оправям нейните полети, да й оказвам помощ с пътуванията и сходни неща. Така стартира всичко, защото Германия въпреки всичко нямах семейство и постоянно нещо ми липсваше. Нямах празник и през година си виждах родителите. Просто послушах сърцето си, взех двете кучета и един куфар, и се върнах в България.Започнах работа при сестра ми няколко години след основаването на компанията й. Нямах обаче нищо общо с тези нейни продажби, аз просто проведох полетите и сходни неща, до момента в който тя беше тук. В медиите се писа, че съм представлявал компанията на азиатския пазар, само че това се случи, откакто тя изчезна и в един миг нейните сътрудници желаеха някой да успокоява хората. Затова мен просто ме използваха като лице.
Реклама
За финален път видях сестра си един ден преди да изчезне през 2019-а. Бяхме в нейната къща, тя ми сподели, че напълно скоро ще се върне, всичко ще е окей и всичко ще се оправи. Аз й имах вяра, и мислех, че тя ще пристигна и ще ме вземе. Вярвах и на сътрудниците й, и по тази причина направих някои презентации по света.Аз самият тогава не знаех, че тази криптовалута съществува и в никакъв случай не се бях уведомил както би трябвало за криптовалути. За мен това беше една компания, в която работих други неща. Разбирам обаче хората, тъй като те на първо време съдят по това, че аз съм брат на Ружа, и се чудят по какъв начин е допустимо да не зная някои работи за нейната активност.
През март 2019-а ме арестуваха в Щатите, след което три години лежах в няколко разнообразни затвори с оптималната сигурност. След това имах две години с един GPS на крайници и не можех да напущам страната, защото бях под наблюдаване. Сега доста съм се фокусирал върху новия ми живот, на дребното каквото всеки ден се случва и на детето ми се веселя, и се пробвам да не виждам толкоз обратно.Нещо, което хората не знаят, е, че сега, в който делата против мен започнаха, ми предстоеше най-важното нещо за всеки човек, защото бях разбрах, че ще ставам татко.
Две седмици по-късно, да влезеш в ареста, знаейки, че след няколко месеца ще станеш татко, без да знаеш дали ще може да видиш детето си, бе най-трудното от самото начало за мен. Защото, каквото виждаме в пандиза, каквото се случва, с него човек се оправя, с бедност, с нямане, с всичко. Ама да изпуснеш първите години на първото си дете, да не можеш да го видиш като бебе, в никакъв случай да не може да го вземеш ръце, това е нещо, което доста тежи и оставя много белези по душата.В пандиза бях бял европеец и трябваше да се оправям. Там имаше доста принуждение, имаше убийства, такива работи имаше всеки ден. И въпроса е дали ще може да оцелееш душевен и физически, това бе всекидневието...
" Иначе, в случай че се върна обратно в детските ми години, аз не съм бил лишаван от нищо. На 4 години с родителите и сестра ми се преместихме в Германия и заживяхме в Южна Германия в едно малко градче. Там съм учил и откакто се приключих учебното заведение, родителите ми се върнаха в България.Аз останах там да последвам и след първото ми висше, което взех, станах преподавател по немски и британски, стопанска система и политика. Работих първо като преподавател, само че не беше каквото желая и съм очаквал.След това се захванах с второ висше обучение - здравен мениджмънт, и работих в банка. След това приключих и счетоводство като трето висше обучение. Работих в дистрибуцията на една огромна компания за коли и бях диетолог като личен бизнес.
През 2017 година моята сестра ми се обади и ми предложи да работя като нейн помощник, да правя нещо административно, да оправям нейните полети, да й оказвам помощ с пътуванията и сходни неща. Така стартира всичко, защото Германия въпреки всичко нямах семейство и постоянно нещо ми липсваше. Нямах празник и през година си виждах родителите. Просто послушах сърцето си, взех двете кучета и един куфар, и се върнах в България.
Започнах работа при сестра ми няколко години след основаването на компанията й. Нямах обаче нищо общо с тези нейни продажби, аз просто проведох полетите и сходни неща, до момента в който тя беше тук. В медиите се писа, че съм представлявал компанията на азиатския пазар, само че това се случи, откакто тя изчезна и в един миг нейните сътрудници желаеха някой да успокоява хората. Затова мен просто ме използваха като лице.
За финален път видях сестра си един ден преди да изчезне през 2019-а. Бяхме в нейната къща, тя ми сподели, че напълно скоро ще се върне, всичко ще е окей и всичко ще се оправи. Аз й имах вяра, и мислех, че тя ще пристигна и ще ме вземе. Вярвах и на сътрудниците й, и по тази причина направих някои презентации по света.
Аз самият тогава не знаех, че тази криптовалута съществува и в никакъв случай не се бях уведомил както би трябвало за криптовалути. За мен това беше една компания, в която работих други неща. Разбирам обаче хората, тъй като те на първо време съдят по това, че аз съм брат на Ружа, и се чудят по какъв начин е допустимо да не зная някои работи за нейната активност.
През март 2019-а ме арестуваха в Щатите, след което три години лежах в няколко разнообразни затвори с оптималната сигурност. След това имах две години с един GPS на крайници и не можех да напущам страната, защото бях под наблюдаване. Сега доста съм се фокусирал върху новия ми живот, на дребното каквото всеки ден се случва и на детето ми се веселя, и се пробвам да не виждам толкоз обратно.
Нещо, което хората не знаят, е, че сега, в който делата против мен започнаха, ми предстоеше най-важното нещо за всеки човек, защото бях разбрах, че ще ставам татко. Две седмици по-късно, да влезеш в ареста, знаейки, че след няколко месеца ще станеш татко, без да знаеш дали ще може да видиш детето си, бе най-трудното от самото начало за мен. Защото, каквото виждаме в пандиза, каквото се случва, с него човек се оправя, с бедност, с нямане, с всичко. Ама да изпуснеш първите години на първото си дете, да не можеш да го видиш като бебе, в никакъв случай да не може да го вземеш ръце, това е нещо, което доста тежи и оставя много белези по душата.
В пандиза бях бял европеец и трябваше да се оправям. Там имаше доста принуждение, имаше убийства, такива работи имаше всеки ден. И въпроса е дали ще може да оцелееш душевен и физически, това бе всекидневието... "
Иначе, в случай че се върна обратно в детските ми години, аз не съм бил лишаван от нищо. На 4 години с родителите и сестра ми се преместихме в Германия и заживяхме в Южна Германия в едно малко градче. Там съм учил и откакто се приключих учебното заведение, родителите ми се върнаха в България.
Реклама
Аз останах там да последвам и след първото ми висше, което взех, станах преподавател по немски и британски, стопанска система и политика. Работих първо като преподавател, само че не беше каквото желая и съм очаквал.След това се захванах с второ висше обучение - здравен мениджмънт, и работих в банка. След това приключих и счетоводство като трето висше обучение. Работих в дистрибуцията на една огромна компания за коли и бях диетолог като личен бизнес.
През 2017 година моята сестра ми се обади и ми предложи да работя като нейн помощник, да правя нещо административно, да оправям нейните полети, да й оказвам помощ с пътуванията и сходни неща. Така стартира всичко, защото Германия въпреки всичко нямах семейство и постоянно нещо ми липсваше. Нямах празник и през година си виждах родителите. Просто послушах сърцето си, взех двете кучета и един куфар, и се върнах в България.Започнах работа при сестра ми няколко години след основаването на компанията й. Нямах обаче нищо общо с тези нейни продажби, аз просто проведох полетите и сходни неща, до момента в който тя беше тук. В медиите се писа, че съм представлявал компанията на азиатския пазар, само че това се случи, откакто тя изчезна и в един миг нейните сътрудници желаеха някой да успокоява хората. Затова мен просто ме използваха като лице.
Реклама
За финален път видях сестра си един ден преди да изчезне през 2019-а. Бяхме в нейната къща, тя ми сподели, че напълно скоро ще се върне, всичко ще е окей и всичко ще се оправи. Аз й имах вяра, и мислех, че тя ще пристигна и ще ме вземе. Вярвах и на сътрудниците й, и по тази причина направих някои презентации по света.Аз самият тогава не знаех, че тази криптовалута съществува и в никакъв случай не се бях уведомил както би трябвало за криптовалути. За мен това беше една компания, в която работих други неща. Разбирам обаче хората, тъй като те на първо време съдят по това, че аз съм брат на Ружа, и се чудят по какъв начин е допустимо да не зная някои работи за нейната активност.
През март 2019-а ме арестуваха в Щатите, след което три години лежах в няколко разнообразни затвори с оптималната сигурност. След това имах две години с един GPS на крайници и не можех да напущам страната, защото бях под наблюдаване. Сега доста съм се фокусирал върху новия ми живот, на дребното каквото всеки ден се случва и на детето ми се веселя, и се пробвам да не виждам толкоз обратно.Нещо, което хората не знаят, е, че сега, в който делата против мен започнаха, ми предстоеше най-важното нещо за всеки човек, защото бях разбрах, че ще ставам татко.
Две седмици по-късно, да влезеш в ареста, знаейки, че след няколко месеца ще станеш татко, без да знаеш дали ще може да видиш детето си, бе най-трудното от самото начало за мен. Защото, каквото виждаме в пандиза, каквото се случва, с него човек се оправя, с бедност, с нямане, с всичко. Ама да изпуснеш първите години на първото си дете, да не можеш да го видиш като бебе, в никакъв случай да не може да го вземеш ръце, това е нещо, което доста тежи и оставя много белези по душата.В пандиза бях бял европеец и трябваше да се оправям. Там имаше доста принуждение, имаше убийства, такива работи имаше всеки ден. И въпроса е дали ще може да оцелееш душевен и физически, това бе всекидневието...
" Иначе, в случай че се върна обратно в детските ми години, аз не съм бил лишаван от нищо. На 4 години с родителите и сестра ми се преместихме в Германия и заживяхме в Южна Германия в едно малко градче. Там съм учил и откакто се приключих учебното заведение, родителите ми се върнаха в България.Аз останах там да последвам и след първото ми висше, което взех, станах преподавател по немски и британски, стопанска система и политика. Работих първо като преподавател, само че не беше каквото желая и съм очаквал.След това се захванах с второ висше обучение - здравен мениджмънт, и работих в банка. След това приключих и счетоводство като трето висше обучение. Работих в дистрибуцията на една огромна компания за коли и бях диетолог като личен бизнес.
През 2017 година моята сестра ми се обади и ми предложи да работя като нейн помощник, да правя нещо административно, да оправям нейните полети, да й оказвам помощ с пътуванията и сходни неща. Така стартира всичко, защото Германия въпреки всичко нямах семейство и постоянно нещо ми липсваше. Нямах празник и през година си виждах родителите. Просто послушах сърцето си, взех двете кучета и един куфар, и се върнах в България.
Започнах работа при сестра ми няколко години след основаването на компанията й. Нямах обаче нищо общо с тези нейни продажби, аз просто проведох полетите и сходни неща, до момента в който тя беше тук. В медиите се писа, че съм представлявал компанията на азиатския пазар, само че това се случи, откакто тя изчезна и в един миг нейните сътрудници желаеха някой да успокоява хората. Затова мен просто ме използваха като лице.
За финален път видях сестра си един ден преди да изчезне през 2019-а. Бяхме в нейната къща, тя ми сподели, че напълно скоро ще се върне, всичко ще е окей и всичко ще се оправи. Аз й имах вяра, и мислех, че тя ще пристигна и ще ме вземе. Вярвах и на сътрудниците й, и по тази причина направих някои презентации по света.
Аз самият тогава не знаех, че тази криптовалута съществува и в никакъв случай не се бях уведомил както би трябвало за криптовалути. За мен това беше една компания, в която работих други неща. Разбирам обаче хората, тъй като те на първо време съдят по това, че аз съм брат на Ружа, и се чудят по какъв начин е допустимо да не зная някои работи за нейната активност.
През март 2019-а ме арестуваха в Щатите, след което три години лежах в няколко разнообразни затвори с оптималната сигурност. След това имах две години с един GPS на крайници и не можех да напущам страната, защото бях под наблюдаване. Сега доста съм се фокусирал върху новия ми живот, на дребното каквото всеки ден се случва и на детето ми се веселя, и се пробвам да не виждам толкоз обратно.
Нещо, което хората не знаят, е, че сега, в който делата против мен започнаха, ми предстоеше най-важното нещо за всеки човек, защото бях разбрах, че ще ставам татко. Две седмици по-късно, да влезеш в ареста, знаейки, че след няколко месеца ще станеш татко, без да знаеш дали ще може да видиш детето си, бе най-трудното от самото начало за мен. Защото, каквото виждаме в пандиза, каквото се случва, с него човек се оправя, с бедност, с нямане, с всичко. Ама да изпуснеш първите години на първото си дете, да не можеш да го видиш като бебе, в никакъв случай да не може да го вземеш ръце, това е нещо, което доста тежи и оставя много белези по душата.
В пандиза бях бял европеец и трябваше да се оправям. Там имаше доста принуждение, имаше убийства, такива работи имаше всеки ден. И въпроса е дали ще може да оцелееш душевен и физически, това бе всекидневието... "
Източник: hotnews.bg
КОМЕНТАРИ