Първо да уточним: това не е притча. Това е действителност.

Първо да уточним: това не е алегория. Това е реалност. Българска, шарена, с мирис на горски дървета и скрита менажерия в задния двор. От тези истории, които в случай че бяха част от разказ, щяха да наподобяват неуместни, само че у нас са просто – вест от деня.

Петъкът започна като всеки различен – с ликвидиране в едно село, побой над дете в друго, тежка злополука с трима починали, посягане, побой, плячкосване, опиати и неплатени заплати. Журналистите към този момент бяхме си разделили новините като остатъци след стихия. Редакциите подвигаха телефони, редактори потупваха по клавишите с това тягостно възприятие на дежа вю.

И тогава – бааам! – ПАНТЕРА В ШУМЕН!

Всичко спря. Отвориха се новинарските излъчвания с блеснали очи. Заглавията се пренаписаха. Камери се насочиха. Градът на Мадарския конник се разсъни с котка, която не е от тези, дето мъркат в скута ти.

Изведнъж, на втория ден от издирването ѝ, огромната вест в страната не беше следващият изнасилвач, следващият народен представител със запис, нито сиренето, което отново нарастна. А пантера. Черна. Самоуверена. Преходна сензация, само че в този миг – същинска и избавителна.

Търсим я към този момент втори ден. Не тъй като някой я е виждал в последно време. А тъй като всички желаеме да я забележим. Не тъй като пантерата е рискова. А тъй като е същинска новинарска разтуха. Сензация с четина. Престъпление с опашка. Притча с лапи. И популярност Богу – този път без кръв. Или най-малко още не. Отразяваме я с неистова пристрастеност – все едно следим за Голямата стъпка, само че в Шуменско.

Министерство на вътрешните работи я търси с дронове и термокамери, хората вършат мемета, публицистите се усмихват. Дори жандармерията наподобява леко развеселена. Пантерата върна човечността в новините. Дори и когато приказваме за нелегално владеене на екзотично животно и опасност за публичния ред.

И какво направихме ние, публицистите? Точно това, което постоянно вършим – отразихме. С екстаз. С мемета. С смешки. С тънка нотка на облекчение. Защото за пръв път от месеци сензацията не беше с пречупен гръбнак. А с изтънчено извита опашка.

Разбира се, има закононарушение. Някой е отглеждал див звяр нелегално. Има опасност. Хората са уплашени. Жандармерия обикаля из горите. Но това закононарушение не мирише на развалено човешко, а на екзотика, на нещо сред сафари и анимация.

Разбира се, има и насмешка. Към страната, в която можеш да кръстосваш улиците с пантера тъкмо по този начин, както с електрическа тротинетка без каска. Към институциите, които закъсняват с отговорите. И към оня спокоен смут, в който живеем толкоз дълго, че когато някой избяга от клетката, ние... се радваме.

Дали ще я заловен? Дали ще я забележим още един път? Няма значение. Черната пантера от Шумен към този момент остави отпечатъка си върху медийната хроника. Тя ни подсети, че зад всяко „ извънредно животно “ се крие едно доста нормално човешко безхаберие. И зад всяка иронична вест – голяма потребност от неиронична отмора за душите ни.

А ние, пишещите? Снощи за първи път отдавна се прибрахме не отвратени, не гневни, не срамуващи се… а с лека усмивка. Благодарение на една пантера. Която най-вероятно не искаше нищо повече от това да избяга от клетката си.

И почтено казано – разбираме я изцяло.