Как да празнуваме Деня на народните будители
Първо цветущ празник. Дано да сте добре, мозъците да умуват свободно и щастието от това да не го потулвате за сметка на грижи от пренебрежими космополитен мащаби. Свободата и човешката фикция са двете най-скъпи работи, които човек може да има, само че тежко на тези, които нямат даже едното.
Пиша този текст във връзка Деня на националните будители и наблюдението ми по какъв начин през последните десетина години се наложи подправен избор сред него и оня, вносният пресметлив празник. Хелоуин.
Нормализира се това. Да те питат: “Ще се маскираш ли за Хелоуин? ” И да се сепнеш, все едно са те обвинили за кражбата на КТБ и да кажеш: “Не, ние у дома честваме националните будители! ”
Сякаш не може нощес да си се напил като батман, а през днешния ден да пиеш кафе, четейки фейлетон на Ботев. Невалидна дихотомия, която настойчиво си самонатрапихме през годините. Както Михал би споделил — “гладички мозъци ”. Михал е Ботев. Както Батман е Брус Уейн.
Всевъзможни разделения
На 14 февруари разделянето, сещате се, е същото. Но това опълчване и всяване на наложителен избор сред едното и другото към този момент е вложено в съзнанията ни. То не е за такива от малко малко безобидни работи, а го внасяме волно или не по всички плоскости на личностните и публичните си връзки.
И това води до всевъзможни разделения.
И не, не приказвам за безобидни работи от рода на “а пък у нас баницата с шансове е на Коледа, а не на Нова година ” и “е на Коледа е единствено питка с паричка, а баницата е за Нова година ”. И се разприятеляваме във Фейсбук, тъй като не можем да понесем, че другият не чества вярно.
В неделя на изборите най-подкрепяната партия, освен това с голяма разлика, получи 642 973 гласа. По-малко от 10% от популацията на страната. Вярно, децата не могат да гласоподават, само че какъв брой от тях са гербаджийчета? Те щяха да гласоподават за Киро Брейка, тъй като го гледат в Tik-tokи „ Величие “ да влезе.
Най-харесваното нещо има-няма поддръжката на една десета от популацията. И, уверен съм, другите не просто харесват други партии, а много интензивно не харесват най-харесваната. И останалите, с изключение на 1-2, в случай че са от гласуващите. Ако не са дали своят вот, евентуално ненавиждат всички.
Будителите
Да се върнем на днешния празник. Будителите. Онези, които с творчество, каузи, храброст и сериозен риск за физическото си благоденствие, се бориха да се образува национално съзнание. Да вдъхновят останалите да освободят родината си, само че и да я трансфорат в място, където всеки да е свободен.
Нещо забавно: Будителите не подчертават в думите си толкоз за природата на поробителя. Не влагат концентрацията и силата си да го громят, не го изпепеляват с омразата и презрението си. Защото знаят, че омразата може да унищожи оковите, само че сетне няма да построи.
Ние през днешния ден честваме хора, които не са ни учили да ненавиждаме, това възприятие евентуално си го е имало от естествения ентусиазъм на човешката душа да презира всеки, който я лимитира.
Днес честваме живота и достиженията на тези, които ни подсетиха, демонстрираха и учиха да бъдем българи. Да имаме своя страна и да продължим своята история. И да, в нашата история и културата ни постоянно е имало разнообразни въздействия.
Все отново на нашата територия все е било империя. Римска. Византийска. Българска. Османска. Хибридна руска. Взаимодействието ни на културно и икономическо равнище е неизбежно и това е част от умеенето на българите да се развиват, да устояват на рецесиите, да оцеляват и да стигат до мощни интервали.
Следващият мощен интервал на България
Последният ни мощен интервал е отпреди повече от век. След петвековно мъртвило. Дано идващият мощен подобен да пристигна по-скоро, само че той няма да пристигна с дребнаво разделяне и губене на време и сила в нелепости. Ще пристигна, когато още веднъж намерим националната си концепция и тя е такава, че да преглътнем останалите си глупави разлики.
И когато едни деца желаят да се маскират като обичаните си герои, а възрастните си измислят празненство с маски, с цел да избягат малко от тази действителност, те евентуално не го вършат, тъй като ненавиждат деня на будителите. А тъй като са намерили нещо, което не ги кара да ненавиждат. А да се радват.
Насъскването. Нахъсването. Агитката
Но с това мислене, съгласно което или едното, или другото, стартира огромната тъпотия. Задължението да отречеш едното, да го дамгосаш и да заклеймиш тези, които го харесват. Насъскването. Нахъсването. Агитката, която към този момент няма непокътнат футбол за гледане и придвижва силата си на терена на живота.
И това трансформира днешния ден не в народен празник, а го принизява до Контра-Хелоуин. Само тъй като другият празник се е случил да е времево толкоз близо и натрапчивите търговски практики и занимателната му форма бързо го разпространяваха.
Да, тъжно е, че един месец имаме тикви на всички места, понижения и промоции във всеки магазин, рекламното облъчване трансформира Хелоуин в доста бързо общопризнат измежду мнозина за празник.
Но тези, които молят децата да се обличат като будители, преди 10-ина години щяха да кажат, че това е поругаване на светини и по какъв начин може дете да се прави на народен воин.
Затова би трябвало да честваме днешния ден с енергичната си фикция и да дадем своите пет стотинки за това да бъдем отново народ. Онзи, който възкръсна от пепелта на игото и сътвори мощна България, която устоя на голям брой тежки войни и бе заобиколена извънредно от неприятели.
Днес живеем в други времена. И не сме заобиколени от неприятели. Просто нямаме потребност да се считаме между тях за неприятели. И пишейки този текст, аз чествам днешния ден. И се надявам оня, който стигне до тук, да се почувства чествал и той. И да е по-българин отпреди малко, когато стартира да го чете.
Пиша този текст във връзка Деня на националните будители и наблюдението ми по какъв начин през последните десетина години се наложи подправен избор сред него и оня, вносният пресметлив празник. Хелоуин.
Нормализира се това. Да те питат: “Ще се маскираш ли за Хелоуин? ” И да се сепнеш, все едно са те обвинили за кражбата на КТБ и да кажеш: “Не, ние у дома честваме националните будители! ”
Сякаш не може нощес да си се напил като батман, а през днешния ден да пиеш кафе, четейки фейлетон на Ботев. Невалидна дихотомия, която настойчиво си самонатрапихме през годините. Както Михал би споделил — “гладички мозъци ”. Михал е Ботев. Както Батман е Брус Уейн.
Всевъзможни разделения
На 14 февруари разделянето, сещате се, е същото. Но това опълчване и всяване на наложителен избор сред едното и другото към този момент е вложено в съзнанията ни. То не е за такива от малко малко безобидни работи, а го внасяме волно или не по всички плоскости на личностните и публичните си връзки.
И това води до всевъзможни разделения.
И не, не приказвам за безобидни работи от рода на “а пък у нас баницата с шансове е на Коледа, а не на Нова година ” и “е на Коледа е единствено питка с паричка, а баницата е за Нова година ”. И се разприятеляваме във Фейсбук, тъй като не можем да понесем, че другият не чества вярно.
В неделя на изборите най-подкрепяната партия, освен това с голяма разлика, получи 642 973 гласа. По-малко от 10% от популацията на страната. Вярно, децата не могат да гласоподават, само че какъв брой от тях са гербаджийчета? Те щяха да гласоподават за Киро Брейка, тъй като го гледат в Tik-tokи „ Величие “ да влезе.
Най-харесваното нещо има-няма поддръжката на една десета от популацията. И, уверен съм, другите не просто харесват други партии, а много интензивно не харесват най-харесваната. И останалите, с изключение на 1-2, в случай че са от гласуващите. Ако не са дали своят вот, евентуално ненавиждат всички.
Будителите
Да се върнем на днешния празник. Будителите. Онези, които с творчество, каузи, храброст и сериозен риск за физическото си благоденствие, се бориха да се образува национално съзнание. Да вдъхновят останалите да освободят родината си, само че и да я трансфорат в място, където всеки да е свободен.
Нещо забавно: Будителите не подчертават в думите си толкоз за природата на поробителя. Не влагат концентрацията и силата си да го громят, не го изпепеляват с омразата и презрението си. Защото знаят, че омразата може да унищожи оковите, само че сетне няма да построи.
Ние през днешния ден честваме хора, които не са ни учили да ненавиждаме, това възприятие евентуално си го е имало от естествения ентусиазъм на човешката душа да презира всеки, който я лимитира.
Днес честваме живота и достиженията на тези, които ни подсетиха, демонстрираха и учиха да бъдем българи. Да имаме своя страна и да продължим своята история. И да, в нашата история и културата ни постоянно е имало разнообразни въздействия.
Все отново на нашата територия все е било империя. Римска. Византийска. Българска. Османска. Хибридна руска. Взаимодействието ни на културно и икономическо равнище е неизбежно и това е част от умеенето на българите да се развиват, да устояват на рецесиите, да оцеляват и да стигат до мощни интервали.
Следващият мощен интервал на България
Последният ни мощен интервал е отпреди повече от век. След петвековно мъртвило. Дано идващият мощен подобен да пристигна по-скоро, само че той няма да пристигна с дребнаво разделяне и губене на време и сила в нелепости. Ще пристигна, когато още веднъж намерим националната си концепция и тя е такава, че да преглътнем останалите си глупави разлики.
И когато едни деца желаят да се маскират като обичаните си герои, а възрастните си измислят празненство с маски, с цел да избягат малко от тази действителност, те евентуално не го вършат, тъй като ненавиждат деня на будителите. А тъй като са намерили нещо, което не ги кара да ненавиждат. А да се радват.
Насъскването. Нахъсването. Агитката
Но с това мислене, съгласно което или едното, или другото, стартира огромната тъпотия. Задължението да отречеш едното, да го дамгосаш и да заклеймиш тези, които го харесват. Насъскването. Нахъсването. Агитката, която към този момент няма непокътнат футбол за гледане и придвижва силата си на терена на живота.
И това трансформира днешния ден не в народен празник, а го принизява до Контра-Хелоуин. Само тъй като другият празник се е случил да е времево толкоз близо и натрапчивите търговски практики и занимателната му форма бързо го разпространяваха.
Да, тъжно е, че един месец имаме тикви на всички места, понижения и промоции във всеки магазин, рекламното облъчване трансформира Хелоуин в доста бързо общопризнат измежду мнозина за празник.
Но тези, които молят децата да се обличат като будители, преди 10-ина години щяха да кажат, че това е поругаване на светини и по какъв начин може дете да се прави на народен воин.
Затова би трябвало да честваме днешния ден с енергичната си фикция и да дадем своите пет стотинки за това да бъдем отново народ. Онзи, който възкръсна от пепелта на игото и сътвори мощна България, която устоя на голям брой тежки войни и бе заобиколена извънредно от неприятели.
Днес живеем в други времена. И не сме заобиколени от неприятели. Просто нямаме потребност да се считаме между тях за неприятели. И пишейки този текст, аз чествам днешния ден. И се надявам оня, който стигне до тук, да се почувства чествал и той. И да е по-българин отпреди малко, когато стартира да го чете.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ