Ало, FIFA, нали „без политика“… Какво стана?
Първо: Аржентина и през 1986 година не заслужаваше, и през вчерашния ден не заслужаваше, само че за това след малко…
Преди това:
Ало, FIFA, нали „ без политика! “… Какво стана? Какво прави френският президент Макрон на подиума? Мбапе, горкият, не може сума ти време да се отърве от него – че като го набара да се снима с него, че го прегръща, че рейтинг си подвига, че го тупа, отново го прегръща, Мбапе се пробва да се отскубне, оня не го пуска – сакън някоя камера да не го изпусне да го хване…
Сега съществено: погледнете фрагментите с Макрон и Мбапе. Мбапе е освен печален от загубата, очевидно му е неприятно това фамилиарничене на Макрон – прегръща го, дърпа го, държи го в прегръдка дълго време, приказва му на дълго и необятно, Мбапе му отвръща единствено с по една сричка и се пробва да се отскубне, ръцете му са надалеч – надалеч от „ прегръдка “, а президентът се е вкопчил в него като досадник в дискотека. Всички се сещаме за какво: за рейтинг, да се покаже като „ човек от народа “, футболен почитател, разгорещен, „ другар “ с Мбапе – героят. Жалка работа.
Всякакъв политически PR се тества на гърба на Световното. Но другояче се декламират като политически самостоятелни и зона свободна от политика – гонеха за лентички по ръцете, заплашваха с картони, че дори гонеха ирански дами, че носели тениски със фотоси на убитата Махса Амини (!!!). Защо? Защото „ без политика “, а след това Макрон се пробва да се натиска с Мбапе.
А с цел да цялостен т**ак: цялото крушение с даването на семейството на Катар е почнало с напън от предходния френски президент Саркози, който натискал Платини да натисне FIFA за това домакинство. Защо? Защото малко по-късно Катар купили самолети от Франция. $$$$$$
Но другояче „ без политика “.
А какво значи камилската дреха, която метнаха на Меси? Не се майтапя с това „ камилска “, тя просто е обичайната за Катар и се прави от камилски косми.
Традиционна дреха на арабската страна, която да се постави върху този, който считат за номер едно и то в най-важния миг в живота му – никак не е рекламно обръщение с геополитическа нотка, нали?
ВЪРХУ фланелката му, върху номера му, върху името му, върху емблемата на аржентинската федерация. Пред очите на целия свят. Вижте нашите обичаи, те вървят в комплект с нашите полезности обаче! Най-великият – Меси – ги популяризира пред всички вас, значи са верни! А нашите полезности, които вървят в комплект с нашите обичаи, са – както към този момент показахме: неуважение на човешкия живот, човешките права и обикновени постижения в общуването сред хората и половете през 21 век. НО МЕСИ Е ОБЛЕЧЕН В НАШИТЕ ТРАДИЦИИ! Така че: млъквайте!!!
А безумците, които вървят като мухи без глави и повтарят, като навити на пружини: „ не политизирайте футбола “, може да пробват да си извадят главите от зад****те и да погледнат до каква степен политиката на диктаторите се е просмукала в обичаната им FIFA. Дотам, че самите чиновници на FIFA да се пробват да се държат като диктатори – пробвали се да конфискуват фотосите на публицисти, хванали по какъв начин мароканецът Хакими се кара с шефа на FIFA Инфантино.
Всички бранители на FIFA и политическите им PR акции не е зле да седнат за секунда и да напишат в Гугъл „ Олимпийски игри Берлин 1936 “.
По същия метод Хитлер е употребявал спорта за политически PR, както и през днешния ден се употребява. Страната хазаин е миела лицето си на международен конгрес, пробутвала е политиката си, пробвайки се да я прокара под формата на жестове (нацистките поздрави, свастики), говорена е, дискутирана, НОРМАЛИЗИРАНА.
След камилската дреха, с която покри името, номера и емблемата на екипа на Меси, какво направи емирът? Плесна другарски Меси по врата – както се прави с малко дете, с което се гордееш.
Какво приказва това? За вас Меси може да е Бог, само че за мен е просто чиновник, вижте ме по какъв начин го мацам по вратлето и той търпи, къде ще върви, а и се облече в каквото му споделих да се облече. А не съм изискал да ми танцува, а не е затанцувал.
Сега за Аржентина съответно.
Не заслужаваха, съгласно мен. Както не заслужаваха и през осемдесет и шеста, когато Марадона вкара най-известния гол… с ръка. Що за обръщение? Най-известното ти достижение да е измамата? Измамата се насърчава. Лъжи, мажи, всичко е разрешено, спечелилите никой не ги съди.
Спортът не е за това, скърбя. А, в случай че Е ЗА ТОВА, значи е от дълго време е политизиран и са прави хората, които споделят: спортът към войната се отнася по този начин както порното към секса. И се употребява за всичко и непременно. И не ми излизайте тогава с това лицемерно: „ без политика “.
Ди Мария завоюва дузпа с машинация. След което психическото предимство беше на страната на Аржентина. В целия мач се видя, че превъзходството се сменяше съгласно психическото предимство в даден миг. С тази инжекция подправено самочувствие (с дузпата) ходът на мача беше извърнат рано-рано.
Аржентинците демонстрираха страховит гений и НИКАКВО великодушие. Симуланти, които играят в това време нападателно. И не по британски нападателно, а ку**ачката нападателно – падне и вдигне бутоните нагоре, та да те ритне (уж случайно), дърпане, побутване. Ама те всички го вършат, ще кажеш. Всичко си има граници, за аржентинците – нямаше.
Вратарят Мартинез се изгаврил с Мбапе, че да му запазели минута безмълвие в негова памет… За кое? Че ти наниза ЧЕТИРИ гола в един мач? Смешник. Супер гений, а дребна душичка.
Държаха се селяшки и против Нидерландия. Паредес се изцепи да ритне съзнателно топовен удар към скамейката на съперника в 87‘ минута и то откакто е направил фал. Що за държание беше на Меси да крещи: „ Кво гледаш, простак! Махай се! “ на Вегорст? Вегорст желал да се ръкува с него, а „ божеството “ не било в въодушевление и не се свени пред камерите, пред целия свят да се „ показва “.
Като завоюва най-великото отличие, което съществува в неговата специалност, „ божеството “, образецът за генерации деца, образецът за подражателство се изцепи: „ Ние сме първенци, на майка ви в… “
Елегантно.
**@ ти и футбола, щом двете му най-големи звезди са Меси и Роналдо. Единият се намерения за по-голям от самия футбол и се изпокара с всички треньори, другият се намерения за провидение и реши, че всичко му е разрешено. Ако бях като Меси, щях да кажа: „ на ***** ви у футбола “, но не съм, та по тази причина няма…
Но…
… само че, все пак, ТОВА беше най-хубавото Световно, което съм гледал, с най-хубавия и хубав футбол. Удоволствие за публиката макар всички кавги с организацията. Футболистите го направиха ВЪПРЕКИ FIFA и ВЪПРЕКИ домакините.
И ТОВА беше най-великият край, който съм гледал. Може и да не завоюваха тези, които да считам, че заслужаваха д завоюват, само че самият край, качеството на футбола – даже и от аржентинския тим, който към този момент не мога да претърпявам – беше неповторимо. Не си припомням различен край да е предложил такова качество, такава страст и толкоз неповторими моменти, отигравания, комбинации, микро инфаркти и оптимално футболно наслаждение. Абсолютно справедливо качество за край на неповторимо положително Световно състезание. Имахме потребност от сходно забавление в края на тази година. Беше най-хубавото от доста десетилетия насам.
Преди това:
Ало, FIFA, нали „ без политика! “… Какво стана? Какво прави френският президент Макрон на подиума? Мбапе, горкият, не може сума ти време да се отърве от него – че като го набара да се снима с него, че го прегръща, че рейтинг си подвига, че го тупа, отново го прегръща, Мбапе се пробва да се отскубне, оня не го пуска – сакън някоя камера да не го изпусне да го хване…
Сега съществено: погледнете фрагментите с Макрон и Мбапе. Мбапе е освен печален от загубата, очевидно му е неприятно това фамилиарничене на Макрон – прегръща го, дърпа го, държи го в прегръдка дълго време, приказва му на дълго и необятно, Мбапе му отвръща единствено с по една сричка и се пробва да се отскубне, ръцете му са надалеч – надалеч от „ прегръдка “, а президентът се е вкопчил в него като досадник в дискотека. Всички се сещаме за какво: за рейтинг, да се покаже като „ човек от народа “, футболен почитател, разгорещен, „ другар “ с Мбапе – героят. Жалка работа.
Всякакъв политически PR се тества на гърба на Световното. Но другояче се декламират като политически самостоятелни и зона свободна от политика – гонеха за лентички по ръцете, заплашваха с картони, че дори гонеха ирански дами, че носели тениски със фотоси на убитата Махса Амини (!!!). Защо? Защото „ без политика “, а след това Макрон се пробва да се натиска с Мбапе.
А с цел да цялостен т**ак: цялото крушение с даването на семейството на Катар е почнало с напън от предходния френски президент Саркози, който натискал Платини да натисне FIFA за това домакинство. Защо? Защото малко по-късно Катар купили самолети от Франция. $$$$$$
Но другояче „ без политика “.
А какво значи камилската дреха, която метнаха на Меси? Не се майтапя с това „ камилска “, тя просто е обичайната за Катар и се прави от камилски косми.
Традиционна дреха на арабската страна, която да се постави върху този, който считат за номер едно и то в най-важния миг в живота му – никак не е рекламно обръщение с геополитическа нотка, нали?
ВЪРХУ фланелката му, върху номера му, върху името му, върху емблемата на аржентинската федерация. Пред очите на целия свят. Вижте нашите обичаи, те вървят в комплект с нашите полезности обаче! Най-великият – Меси – ги популяризира пред всички вас, значи са верни! А нашите полезности, които вървят в комплект с нашите обичаи, са – както към този момент показахме: неуважение на човешкия живот, човешките права и обикновени постижения в общуването сред хората и половете през 21 век. НО МЕСИ Е ОБЛЕЧЕН В НАШИТЕ ТРАДИЦИИ! Така че: млъквайте!!!
А безумците, които вървят като мухи без глави и повтарят, като навити на пружини: „ не политизирайте футбола “, може да пробват да си извадят главите от зад****те и да погледнат до каква степен политиката на диктаторите се е просмукала в обичаната им FIFA. Дотам, че самите чиновници на FIFA да се пробват да се държат като диктатори – пробвали се да конфискуват фотосите на публицисти, хванали по какъв начин мароканецът Хакими се кара с шефа на FIFA Инфантино.
Всички бранители на FIFA и политическите им PR акции не е зле да седнат за секунда и да напишат в Гугъл „ Олимпийски игри Берлин 1936 “.
По същия метод Хитлер е употребявал спорта за политически PR, както и през днешния ден се употребява. Страната хазаин е миела лицето си на международен конгрес, пробутвала е политиката си, пробвайки се да я прокара под формата на жестове (нацистките поздрави, свастики), говорена е, дискутирана, НОРМАЛИЗИРАНА.
След камилската дреха, с която покри името, номера и емблемата на екипа на Меси, какво направи емирът? Плесна другарски Меси по врата – както се прави с малко дете, с което се гордееш.
Какво приказва това? За вас Меси може да е Бог, само че за мен е просто чиновник, вижте ме по какъв начин го мацам по вратлето и той търпи, къде ще върви, а и се облече в каквото му споделих да се облече. А не съм изискал да ми танцува, а не е затанцувал.
Сега за Аржентина съответно.
Не заслужаваха, съгласно мен. Както не заслужаваха и през осемдесет и шеста, когато Марадона вкара най-известния гол… с ръка. Що за обръщение? Най-известното ти достижение да е измамата? Измамата се насърчава. Лъжи, мажи, всичко е разрешено, спечелилите никой не ги съди.
Спортът не е за това, скърбя. А, в случай че Е ЗА ТОВА, значи е от дълго време е политизиран и са прави хората, които споделят: спортът към войната се отнася по този начин както порното към секса. И се употребява за всичко и непременно. И не ми излизайте тогава с това лицемерно: „ без политика “.
Ди Мария завоюва дузпа с машинация. След което психическото предимство беше на страната на Аржентина. В целия мач се видя, че превъзходството се сменяше съгласно психическото предимство в даден миг. С тази инжекция подправено самочувствие (с дузпата) ходът на мача беше извърнат рано-рано.
Аржентинците демонстрираха страховит гений и НИКАКВО великодушие. Симуланти, които играят в това време нападателно. И не по британски нападателно, а ку**ачката нападателно – падне и вдигне бутоните нагоре, та да те ритне (уж случайно), дърпане, побутване. Ама те всички го вършат, ще кажеш. Всичко си има граници, за аржентинците – нямаше.
Вратарят Мартинез се изгаврил с Мбапе, че да му запазели минута безмълвие в негова памет… За кое? Че ти наниза ЧЕТИРИ гола в един мач? Смешник. Супер гений, а дребна душичка.
Държаха се селяшки и против Нидерландия. Паредес се изцепи да ритне съзнателно топовен удар към скамейката на съперника в 87‘ минута и то откакто е направил фал. Що за държание беше на Меси да крещи: „ Кво гледаш, простак! Махай се! “ на Вегорст? Вегорст желал да се ръкува с него, а „ божеството “ не било в въодушевление и не се свени пред камерите, пред целия свят да се „ показва “.
Като завоюва най-великото отличие, което съществува в неговата специалност, „ божеството “, образецът за генерации деца, образецът за подражателство се изцепи: „ Ние сме първенци, на майка ви в… “
Елегантно.
**@ ти и футбола, щом двете му най-големи звезди са Меси и Роналдо. Единият се намерения за по-голям от самия футбол и се изпокара с всички треньори, другият се намерения за провидение и реши, че всичко му е разрешено. Ако бях като Меси, щях да кажа: „ на ***** ви у футбола “, но не съм, та по тази причина няма…
Но…
… само че, все пак, ТОВА беше най-хубавото Световно, което съм гледал, с най-хубавия и хубав футбол. Удоволствие за публиката макар всички кавги с организацията. Футболистите го направиха ВЪПРЕКИ FIFA и ВЪПРЕКИ домакините.
И ТОВА беше най-великият край, който съм гледал. Може и да не завоюваха тези, които да считам, че заслужаваха д завоюват, само че самият край, качеството на футбола – даже и от аржентинския тим, който към този момент не мога да претърпявам – беше неповторимо. Не си припомням различен край да е предложил такова качество, такава страст и толкоз неповторими моменти, отигравания, комбинации, микро инфаркти и оптимално футболно наслаждение. Абсолютно справедливо качество за край на неповторимо положително Световно състезание. Имахме потребност от сходно забавление в края на тази година. Беше най-хубавото от доста десетилетия насам.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ