Таджикският Меси лети 10 часа, за да се ожени и да не изпусн...
Парвизджон Умарбаев ще остане в историята като чужденеца с най-вече мачове за пловдивския Локомотив. Вече е навъртял повече от 210, само че е подготвен да облича " черно-бялата " фланелка, до момента в който може да бъде потребен на терена. Роденият на пет часа самолетен полет от " Лаута " таджик ще се запомни и като един от най-големите любимци на агитката на градското Юве. Колкото с виртуозната техника, която му донесе прозвището Таджикския Меси, толкоз и с раздаването във всеки мач. И с безконечната усмивка даже и в най-напечените моменти.
" Горд съм с всичко, което постигнахме на „ Лаута “, не съм мечтал за такива триумфи ", безапелационен беше при гостуването си в студиото на " Марица Подкаст ". С Локото той завоюва Купата на България (2019 и 2020 г.), Суперкупата (2020 г.) и сребърните медали от шампионата за сезон 2020/21. В момента Умарбаев поставя капитанската лента на Локото, когато Димитър Илиев не е на терена.
Парвизджон е роден на 1 ноември 1994 година в близо 200-хилядния град Худжанд (бившия Ленинабад) в Северен Таджикистан, само че напълно непълнолетен се озовава в Русия.
„ Имаше един селекционер в Рубин (Казан), който работеше в Централна Азия и канеше положителните футболисти. Бях на 13 години, когато той взе данните ми и разгласи, че до месец ще ми звънне за проби. Седмица по-късно ми се обади да потеглям. Като отидох в Казан, ме пробваха по какъв начин играя в набора си 1994, по-късно при по-големите с 2-3 години. Първоначално бях единствено за седмица, с противоположен билет за у дома. Но мина месец, аз още съм там.
Един ден по време на следобедния сън ми звъни телефонът и дамата от рецепцията на интерната ми споделя: “Треньорът на втория тим се обади, чака те в 17.00 на подготовка ”.
Аз бях в потрес, само че щастлив
Отидох там, упражнявах една седмица. След нея ми споделиха, че пълноценно ще упражнявам с дублиращия тим ”, продължава описа си за приключенията в столицата на съветската република Татарстан Парвизджон. По това време локалният Рубин е един от най-силните тимове в съветския шампионат, със солидно финансиране от петролни компании и постоянно присъединяване в евротурнирите. Треньор пък е Курбан Бердиев, паметна фигура още от ерата на руския футбол. Воденият от него " Рубин " записва популярна победа против Барселона на " Ноу Камп " с 2:1 през 2009 година.
“Стана по този начин, че тази година - 2008-а, Рубин завоюва шампионската купа. По време на подготовката през зимата ме взеха на една подготовка с мъжете. С мен беше и мой другар от Таджикистан. Аз играх ляв халф, той - в центъра. Направихме една офанзива единствено - двойно, с него, получи се. След тренировката треньорът Курбан Бердиев споделил да подпишат професионален контракт с мен. Преместиха ме от общежитието в базата на мъжете на стадиона. В дубъла имаше ограничаване за трима чужденци. Затова от клуба дадоха пари на родителите ми да изкарат документи за съветско поданство.
Във втория тим са ме гледали селекционерите на Русия и ме викнаха за два мача в гарнитурата до 19 години ", споделя Умарбаев. Макар и да играе за юношеската селекция на Сборная, в последна сметка той избира мъжкия народен тим на своята татковина Таджикистан.
След два сезона в Рубин си потегля, когато управлението на клуба се сменя, а Курбан Бердиев е заставен да си тръгне.
" Останах месец на отмора в Таджикистан и от Истихлол, който беше тим от топниво, ме потърсиха. Имах обаче предпочитание да играя в Европа. През зимата на 2016 година отидохме в Санкт Петербург на известния в Русия шампионат “Смена ”. Там се срещнах с мениджъри и два месеца по-късно имах оферта от Локомотив ”, споделя по какъв начин се е озовал на " Лаута " Умарбаев.
" Когато мениджърът ми сподели, че имам оферта от Пловдив, аз ужасно доста се зарадвах и незабавно влязох в Google, с цел да потърся информация за клуба и за града. И до през днешния ден съм доста признателен на моя управител, тъй като той ми оказа помощ да сбъдна своята фантазия - да отида и да премеря моите сили в клуб в Европа ", признава халфът. България се оказва и първата европейска страна, в която попада.
Когато идва в Пловдив преди девет години, отпред на " черно-белите " е актуалният народен селекционер Илиан Илиев. " В началото ми беше доста мъчно, тъй като нищо не разбирах на български.
Мислех, че е непосредствен до съветския, само че се оказа напълно друг език ", признава Парвизджон.
" За мой шанс Илиан Илиев, помощниците му и докторът бяха рускоговорещи и доста ми помагаха. Да ви призная, аз напълно дребен отидох в Русия и там не знаех нищо на съветски ", изяснява за езиковите си несгоди Таджикския Меси. Съотборниците му обаче го посрещнали доста топло и му помогнали да се приспособява бързо.
“Не съм и предполагал, че ще печеля толкоз оценки с Локомотив, както и да изиграя паметни мачове в евротурнирите. Просто желаех да дойда да играя в Европа. За мен персонално най-паметният ми мач е финалът за националната купа с ЦСКА. Предишната година Локото завоюва трофея против Ботев, само че аз не играх, защото имах проблеми с треньора (б.а - Бруно Акрапович). Иначе атмосферата беше невероятна. Мачът за Суперкупата против Лудогорец също беше ужасно прекарване.
Мачовете с Копенхаген, Спартак (Търнава) и Страсбург бяха необикновено преживяване за мен като футболист. Двубоят с Тотнъм на Жозе Моуриньо пък беше неповторимо предизвикателство, неприятното е, че нямаше аудитория на трибуните. Преди мача с англичаните (17 септември 2020 година - б.а.) се бях прибрал до Таджикистан, с цел да се оженя. Сватбата трябваше да е през март, само че поради коронавирус пандемията се отсрочи. На 5 септември кацнах в Таджикистан, а на 10-и хванах противоположния аероплан за Пловдив, по-късно за подарък пристигна мачът с Тотнъм.
Този интервал в Локомотив ми остави доста мемоари, които ще ме топлят още години, откакто приключа кариерата си ”, признава Парвизджон.
Силните му изяви в Локото отварят вратата и за националния тим на Таджикистан, където е втори капитан.
" Вече 10 години играя за страната си и всички ме подкрепят
Дебютирах като запаса против Австралия още на 21 години. Сега сме в група с Филипините, Източен Тимор и Малдиви. За втората страна не бях чувал, само че да ви кажа, всички към този момент играят доста добър футбол ", смее се Умарбаев.
" Много съм горделив и с триумфите с Таджикистан - през 2023 година записахме историческо присъединяване в шампионата за купата на Азия, където попаднахме измежду осемте най-хубави тима. Като прескочихме групата, празнувахме. След това спечелихме осминафинал, отново доста страсти. За четвъртфинала против Йордания бяхме и физически, и душевен изхабени “, връща лентата Парвизджон.
“След спечелването на втората купа с Локомотив имах оферти от чужбина за Европа и Азия, само че не отидох. Мислил съм си за сходен вид, само че любовта, която получавам в града от почитатели и елементарни хора, ме накара да остана. Няма в никакъв случай да кажа, че скърбя, защото това не е истина. Сега чакам развиване по молбата ми за българско поданство и да се устроя със фамилията си. Дъщеря ми Амалия е на три години. Мислим със брачната половинка ми Наргис да я запишем на детска градина. Там ще научи български, ще се социализира ", споделя проектите си за бъдещето любимецът на " черно-бялата " агитка.
" Относно Локомотив имам убеденост, че няма да имаме проблеми с оставането в елитната лига. Просто продължаваме битката и най-после ще честваме ”, безапелационен е Парвизджон Умарбаев, който е уверен, че град като Пловдив и отбор като Локомотив няма по какъв начин да не пребъдат.
Най-сладкият му гол е в градското дерби
Като същински локомотивец Умарбаев няма съмнение кой е най-ценният му гол, откогато е в България.
" Разбира се, това беше в градското дерби с Ботев на 20 ноември 2016 година, когато ги победихме с резултат 2:0. Локомотив изигра ослепителен мач, а атмосферата на стадиона беше неповторима. Мартин Камбуров вкара първия гол, а аз вкарах другия. Това е най-хубавият гол в кариерата ми до момента ", безапелационен е техничният халф. И до момента е уверен, че атмосферата на " Лаута " е неповторима, а агитката на Локото може да вдигне тима даже когато всичко наподобява безнадеждно. " Дербито е нещо доста готино. Всеки път има тръпка, неспокойствие. Цял град чака да види какво ще се случи. Можеш да го усетиш с цялото си тяло, дори и на тренировките има еуфория във всички.
Чичо му го води на стадиона още 6-годишен
Аз съм бил предопределен да подгоня топката още преди да се родя, твърди Парвизджон. Баща му е някогашен футболист, който след края на кариерата става треньор. Когато бъдещият състезател на Локото се ражда, родителят му играе в тим от различен град.
" Чичо ми ме заведе на стадиона, когато бях на 6. Първоначално си играех с топката, а от 8-годишна възраст започнах да упражнявам. Когато към този момент бях на 13-14 години, другар на татко ми, който беше скаут и помощник-треньор в Рубин (Казан), ме видя и с помощта на него аз отидох на проби в академията на Рубин ", споделя Умарбаев.
" Семейството ми постоянно ме е подкрепяло в моята фантазия да се занимавам професионално с футбол и знаят, че няма по какъв начин да остана вкъщи и да се развъртвам и сбъдвам фантазията си. Свикнали са на това, че ме няма при тях, и са приели, че това е моето бъдеще. Баща ми е треньор в Таджикистан, където са и майка ми и двете ми по-малки сестри. Семейството ми липсва. Преди няколко години, когато бях в Русия, аз отново бях надалеч от фамилията ми, случвало се е да не ги виждам по 5-6 или 7 месеца, само че по някаква причина тогава не са ми липсвали чак толкоз. Дали тъй като съм бил по-малък, не знам ", признава Умарбаев.
Никога не си е помислял да се хване с българка
Въпреки дългия си престой в България Парвизджон Умарбаев остана правилен на своята другарка Наргис от Таджикистан, с която мина и под венчило. В едно от първите си изявленията халфът искрено призна, че е много шокиран от държанието на дамите у нас.
" Хората са различни на всички места - както мъжете, по този начин и дамите. Но не мога да съпоставям българските дами с таджикските дами, тъй като има огромна разлика в манталитета. Ако би трябвало да посоча основна разлика, то у нас дамата не се пробва да се мери с мъжете във всичко. Разбира се, в Таджикистан мъжът се отнася с почитание към дамата, само че всеки си има своите отговорности. В България обаче дамите постоянно споделят „ за какво той може, а аз не... “. При нас не е по този начин ", изясни тогава Умарбаев.
" Горд съм с всичко, което постигнахме на „ Лаута “, не съм мечтал за такива триумфи ", безапелационен беше при гостуването си в студиото на " Марица Подкаст ". С Локото той завоюва Купата на България (2019 и 2020 г.), Суперкупата (2020 г.) и сребърните медали от шампионата за сезон 2020/21. В момента Умарбаев поставя капитанската лента на Локото, когато Димитър Илиев не е на терена.
Парвизджон е роден на 1 ноември 1994 година в близо 200-хилядния град Худжанд (бившия Ленинабад) в Северен Таджикистан, само че напълно непълнолетен се озовава в Русия.
„ Имаше един селекционер в Рубин (Казан), който работеше в Централна Азия и канеше положителните футболисти. Бях на 13 години, когато той взе данните ми и разгласи, че до месец ще ми звънне за проби. Седмица по-късно ми се обади да потеглям. Като отидох в Казан, ме пробваха по какъв начин играя в набора си 1994, по-късно при по-големите с 2-3 години. Първоначално бях единствено за седмица, с противоположен билет за у дома. Но мина месец, аз още съм там.
Един ден по време на следобедния сън ми звъни телефонът и дамата от рецепцията на интерната ми споделя: “Треньорът на втория тим се обади, чака те в 17.00 на подготовка ”.
Аз бях в потрес, само че щастлив
Отидох там, упражнявах една седмица. След нея ми споделиха, че пълноценно ще упражнявам с дублиращия тим ”, продължава описа си за приключенията в столицата на съветската република Татарстан Парвизджон. По това време локалният Рубин е един от най-силните тимове в съветския шампионат, със солидно финансиране от петролни компании и постоянно присъединяване в евротурнирите. Треньор пък е Курбан Бердиев, паметна фигура още от ерата на руския футбол. Воденият от него " Рубин " записва популярна победа против Барселона на " Ноу Камп " с 2:1 през 2009 година.
“Стана по този начин, че тази година - 2008-а, Рубин завоюва шампионската купа. По време на подготовката през зимата ме взеха на една подготовка с мъжете. С мен беше и мой другар от Таджикистан. Аз играх ляв халф, той - в центъра. Направихме една офанзива единствено - двойно, с него, получи се. След тренировката треньорът Курбан Бердиев споделил да подпишат професионален контракт с мен. Преместиха ме от общежитието в базата на мъжете на стадиона. В дубъла имаше ограничаване за трима чужденци. Затова от клуба дадоха пари на родителите ми да изкарат документи за съветско поданство.
Във втория тим са ме гледали селекционерите на Русия и ме викнаха за два мача в гарнитурата до 19 години ", споделя Умарбаев. Макар и да играе за юношеската селекция на Сборная, в последна сметка той избира мъжкия народен тим на своята татковина Таджикистан.
След два сезона в Рубин си потегля, когато управлението на клуба се сменя, а Курбан Бердиев е заставен да си тръгне.
" Останах месец на отмора в Таджикистан и от Истихлол, който беше тим от топниво, ме потърсиха. Имах обаче предпочитание да играя в Европа. През зимата на 2016 година отидохме в Санкт Петербург на известния в Русия шампионат “Смена ”. Там се срещнах с мениджъри и два месеца по-късно имах оферта от Локомотив ”, споделя по какъв начин се е озовал на " Лаута " Умарбаев.
" Когато мениджърът ми сподели, че имам оферта от Пловдив, аз ужасно доста се зарадвах и незабавно влязох в Google, с цел да потърся информация за клуба и за града. И до през днешния ден съм доста признателен на моя управител, тъй като той ми оказа помощ да сбъдна своята фантазия - да отида и да премеря моите сили в клуб в Европа ", признава халфът. България се оказва и първата европейска страна, в която попада.
Когато идва в Пловдив преди девет години, отпред на " черно-белите " е актуалният народен селекционер Илиан Илиев. " В началото ми беше доста мъчно, тъй като нищо не разбирах на български.
Мислех, че е непосредствен до съветския, само че се оказа напълно друг език ", признава Парвизджон.
" За мой шанс Илиан Илиев, помощниците му и докторът бяха рускоговорещи и доста ми помагаха. Да ви призная, аз напълно дребен отидох в Русия и там не знаех нищо на съветски ", изяснява за езиковите си несгоди Таджикския Меси. Съотборниците му обаче го посрещнали доста топло и му помогнали да се приспособява бързо.
“Не съм и предполагал, че ще печеля толкоз оценки с Локомотив, както и да изиграя паметни мачове в евротурнирите. Просто желаех да дойда да играя в Европа. За мен персонално най-паметният ми мач е финалът за националната купа с ЦСКА. Предишната година Локото завоюва трофея против Ботев, само че аз не играх, защото имах проблеми с треньора (б.а - Бруно Акрапович). Иначе атмосферата беше невероятна. Мачът за Суперкупата против Лудогорец също беше ужасно прекарване.
Мачовете с Копенхаген, Спартак (Търнава) и Страсбург бяха необикновено преживяване за мен като футболист. Двубоят с Тотнъм на Жозе Моуриньо пък беше неповторимо предизвикателство, неприятното е, че нямаше аудитория на трибуните. Преди мача с англичаните (17 септември 2020 година - б.а.) се бях прибрал до Таджикистан, с цел да се оженя. Сватбата трябваше да е през март, само че поради коронавирус пандемията се отсрочи. На 5 септември кацнах в Таджикистан, а на 10-и хванах противоположния аероплан за Пловдив, по-късно за подарък пристигна мачът с Тотнъм.
Този интервал в Локомотив ми остави доста мемоари, които ще ме топлят още години, откакто приключа кариерата си ”, признава Парвизджон.
Силните му изяви в Локото отварят вратата и за националния тим на Таджикистан, където е втори капитан.
" Вече 10 години играя за страната си и всички ме подкрепят
Дебютирах като запаса против Австралия още на 21 години. Сега сме в група с Филипините, Източен Тимор и Малдиви. За втората страна не бях чувал, само че да ви кажа, всички към този момент играят доста добър футбол ", смее се Умарбаев.
" Много съм горделив и с триумфите с Таджикистан - през 2023 година записахме историческо присъединяване в шампионата за купата на Азия, където попаднахме измежду осемте най-хубави тима. Като прескочихме групата, празнувахме. След това спечелихме осминафинал, отново доста страсти. За четвъртфинала против Йордания бяхме и физически, и душевен изхабени “, връща лентата Парвизджон.
“След спечелването на втората купа с Локомотив имах оферти от чужбина за Европа и Азия, само че не отидох. Мислил съм си за сходен вид, само че любовта, която получавам в града от почитатели и елементарни хора, ме накара да остана. Няма в никакъв случай да кажа, че скърбя, защото това не е истина. Сега чакам развиване по молбата ми за българско поданство и да се устроя със фамилията си. Дъщеря ми Амалия е на три години. Мислим със брачната половинка ми Наргис да я запишем на детска градина. Там ще научи български, ще се социализира ", споделя проектите си за бъдещето любимецът на " черно-бялата " агитка.
" Относно Локомотив имам убеденост, че няма да имаме проблеми с оставането в елитната лига. Просто продължаваме битката и най-после ще честваме ”, безапелационен е Парвизджон Умарбаев, който е уверен, че град като Пловдив и отбор като Локомотив няма по какъв начин да не пребъдат.
Най-сладкият му гол е в градското дерби
Като същински локомотивец Умарбаев няма съмнение кой е най-ценният му гол, откогато е в България.
" Разбира се, това беше в градското дерби с Ботев на 20 ноември 2016 година, когато ги победихме с резултат 2:0. Локомотив изигра ослепителен мач, а атмосферата на стадиона беше неповторима. Мартин Камбуров вкара първия гол, а аз вкарах другия. Това е най-хубавият гол в кариерата ми до момента ", безапелационен е техничният халф. И до момента е уверен, че атмосферата на " Лаута " е неповторима, а агитката на Локото може да вдигне тима даже когато всичко наподобява безнадеждно. " Дербито е нещо доста готино. Всеки път има тръпка, неспокойствие. Цял град чака да види какво ще се случи. Можеш да го усетиш с цялото си тяло, дори и на тренировките има еуфория във всички.
Чичо му го води на стадиона още 6-годишен
Аз съм бил предопределен да подгоня топката още преди да се родя, твърди Парвизджон. Баща му е някогашен футболист, който след края на кариерата става треньор. Когато бъдещият състезател на Локото се ражда, родителят му играе в тим от различен град.
" Чичо ми ме заведе на стадиона, когато бях на 6. Първоначално си играех с топката, а от 8-годишна възраст започнах да упражнявам. Когато към този момент бях на 13-14 години, другар на татко ми, който беше скаут и помощник-треньор в Рубин (Казан), ме видя и с помощта на него аз отидох на проби в академията на Рубин ", споделя Умарбаев.
" Семейството ми постоянно ме е подкрепяло в моята фантазия да се занимавам професионално с футбол и знаят, че няма по какъв начин да остана вкъщи и да се развъртвам и сбъдвам фантазията си. Свикнали са на това, че ме няма при тях, и са приели, че това е моето бъдеще. Баща ми е треньор в Таджикистан, където са и майка ми и двете ми по-малки сестри. Семейството ми липсва. Преди няколко години, когато бях в Русия, аз отново бях надалеч от фамилията ми, случвало се е да не ги виждам по 5-6 или 7 месеца, само че по някаква причина тогава не са ми липсвали чак толкоз. Дали тъй като съм бил по-малък, не знам ", признава Умарбаев.
Никога не си е помислял да се хване с българка
Въпреки дългия си престой в България Парвизджон Умарбаев остана правилен на своята другарка Наргис от Таджикистан, с която мина и под венчило. В едно от първите си изявленията халфът искрено призна, че е много шокиран от държанието на дамите у нас.
" Хората са различни на всички места - както мъжете, по този начин и дамите. Но не мога да съпоставям българските дами с таджикските дами, тъй като има огромна разлика в манталитета. Ако би трябвало да посоча основна разлика, то у нас дамата не се пробва да се мери с мъжете във всичко. Разбира се, в Таджикистан мъжът се отнася с почитание към дамата, само че всеки си има своите отговорности. В България обаче дамите постоянно споделят „ за какво той може, а аз не... “. При нас не е по този начин ", изясни тогава Умарбаев.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ