100-те национални дефекта от Самуил Петканов: Култът към образованието
Първият образователен ден наближава, насочен да подари дечинята със светлината на просвещението и плодородни познания и умения. Неминуемите за този ден дъждовни облаци сега се зачеват, с помощта на Кръговрата на водата, Конвекцията и Орисията. Милиони цветя към момента не подозират, че единствено след няколко дни ще бъдат изхвърлени, тъй като никой естествен човек няма 50 вази у дома. Ей го къде е и заветният втори образователен ден, в който хиляди дечица ще откъснат един междинен лист от новите си тетрадки, с цел да напишат къс роман какво вършиха през ваканцията.
Началото на образователната година не е безумен празник единствено за децата, които с боязън ще слушат красиви речи от шефовете и учителите и в унес ще танцуват на непредвидения и постоянно автентичен музикален асортимент от високоговорителите в учебния двор. За родителите, прародителите и инцидентните минувачи този ден не е единствено мотив за красиви и супер забавни фотоси от тържествата. А е увещание за това какъв брой високо ценим образованието тук, в България.
Почваме от първи клас, доста скоро по-късно броим шумно до 12 и сетне всеобщо влизаме във ВУЗ, с цел да рафинираме познанията си и да ги извисим до университетски висоти. Често след бакалавърската взимаме магистратури, докторантури, а и неслучайно България е страната с най-вече професори на глава от популацията в света.
При това нашите професори толкоз доста обичат да учат, че доста от тях (почти) нямат свои научни изявления, защото имат непретенциозно его и са заети да попиват откритията на другите. Но даже да имат свои университетски писания, то те са написани така, че да не губят непознатото време с изтъкване на източници, та да би трябвало четящият да сверява на места. А напряко се преписва оригиналът, с цел да се спести разлистване на прашни книги.
Но образованието ни, даже публично да е привършило с някоя университетска степен, не стопира дотук. То занапред стартира, тъй като ние постоянно се стремим да бъдем по-добра версия на себе си.
В учебното заведение и университета пестим време и средства, от време на време минаваме метър, само че по-късно наваксваме.
Е, с едно дребно затруднение — би трябвало да учим кормуване, с цел да имаме брошура. Но сме толкоз положителни в шофирането, че даже тези от нас, които не могат да си напишат името, най-после се уреждат с брошура. Този народ, жаден за познания и жаден за водене на МПС, няма спирка в развиването си!
Минаваме детска градина, предучилищна, начално, главно, приблизително обучение, изяждаме висшето за обяд, може да създадем един Харвард и по-късно накъде? Ще си кажете, че лягаме на старите си лаври и се мислим за задоволително образовани, само че ще сгрешите. Българите сме смирени и с всеки идващ учебен връх ние единствено осъзнаваме какъв брой малко знаем и огладняваме за още.
3000 лв. за семинар в конферентна зала на хотел, в който да се научим по какъв начин “да омайваме мъж ”? 5000 лв. за курс по криптовалути? Тримесечен учебен срок в онлайн университет по киберпредприемачество? Как да продаваме марули на тигри, по какъв начин да купим 100 парцела, без да похарчим нито лев и по какъв начин да стартираме личен бизнес в Amazon?
Да, благодаря, желая да науча и това, и това, и това. Сега, незабавно, какъв брой дължа и ще получа ли документ?
И целият този порив го честваме на 15 септември. Няма нещо, което да не желаеме да научим. Няма умеене, което да не желаеме да придобием. Е, с изключение на химията в 10 клас. Тя беше пъкъл.
Началото на образователната година не е безумен празник единствено за децата, които с боязън ще слушат красиви речи от шефовете и учителите и в унес ще танцуват на непредвидения и постоянно автентичен музикален асортимент от високоговорителите в учебния двор. За родителите, прародителите и инцидентните минувачи този ден не е единствено мотив за красиви и супер забавни фотоси от тържествата. А е увещание за това какъв брой високо ценим образованието тук, в България.
Почваме от първи клас, доста скоро по-късно броим шумно до 12 и сетне всеобщо влизаме във ВУЗ, с цел да рафинираме познанията си и да ги извисим до университетски висоти. Често след бакалавърската взимаме магистратури, докторантури, а и неслучайно България е страната с най-вече професори на глава от популацията в света.
При това нашите професори толкоз доста обичат да учат, че доста от тях (почти) нямат свои научни изявления, защото имат непретенциозно его и са заети да попиват откритията на другите. Но даже да имат свои университетски писания, то те са написани така, че да не губят непознатото време с изтъкване на източници, та да би трябвало четящият да сверява на места. А напряко се преписва оригиналът, с цел да се спести разлистване на прашни книги.
Но образованието ни, даже публично да е привършило с някоя университетска степен, не стопира дотук. То занапред стартира, тъй като ние постоянно се стремим да бъдем по-добра версия на себе си.
В учебното заведение и университета пестим време и средства, от време на време минаваме метър, само че по-късно наваксваме.
Е, с едно дребно затруднение — би трябвало да учим кормуване, с цел да имаме брошура. Но сме толкоз положителни в шофирането, че даже тези от нас, които не могат да си напишат името, най-после се уреждат с брошура. Този народ, жаден за познания и жаден за водене на МПС, няма спирка в развиването си!
Минаваме детска градина, предучилищна, начално, главно, приблизително обучение, изяждаме висшето за обяд, може да създадем един Харвард и по-късно накъде? Ще си кажете, че лягаме на старите си лаври и се мислим за задоволително образовани, само че ще сгрешите. Българите сме смирени и с всеки идващ учебен връх ние единствено осъзнаваме какъв брой малко знаем и огладняваме за още.
3000 лв. за семинар в конферентна зала на хотел, в който да се научим по какъв начин “да омайваме мъж ”? 5000 лв. за курс по криптовалути? Тримесечен учебен срок в онлайн университет по киберпредприемачество? Как да продаваме марули на тигри, по какъв начин да купим 100 парцела, без да похарчим нито лев и по какъв начин да стартираме личен бизнес в Amazon?
Да, благодаря, желая да науча и това, и това, и това. Сега, незабавно, какъв брой дължа и ще получа ли документ?
И целият този порив го честваме на 15 септември. Няма нещо, което да не желаеме да научим. Няма умеене, което да не желаеме да придобием. Е, с изключение на химията в 10 клас. Тя беше пъкъл.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ