Примерът на Европа и потенциалът на България*
Първият танкер с полутечен газ на чисто дойде на новия терминал EemsEnergyTerminal в Емсхавен, Нидерландия. Той е с потенциал от 8 милиарда кубически метра природен газ годишно и беше приключен за рекордно малко време. Договорът беше подписан през март - незабавно след началото на войната в Украйна и единствено половин година по-късно терминалът е в употреба.
Но това не е всичко. По-старият терминал в Ротердам в това време също усили потенциала си с 4 милиарда кубически метра годишно. Така, единствено за половин година Нидерландия удвои потенциала на терминалите си за полутечен газ от 12 на 24 милиарда кубически метра годишно. С това страната дава значителен принос в превъзмогването на упования недостиг на газ в Европа през зимата.
Такива вести ще чуваме все по-често. В края на август плаващият терминал FSRU Exemplar отплава от Аржентина към Финландия и Естония. Терминалът ще бъде конфигуриран или на пристанището в Инга, Финландия, или в Палдиски, Естония - според кое пристанище по-бързо завърши строителните работи. Във всеки случай, терминалът ще стартира работа още тази зима с потенциал от 5 милиарда кубически метра годишно, което е задоволително за потребностите на двете страни, а може да се изнася газ и към други страни от райони като Литва, Латвия и Полша. Развиват се и доста други планове за терминали, включително в Гърция, Полша, Латвия, Германия, Италия, Албания, Турция...
Ако и Германия беше работила толкоз бързо колкото Нидерландия или Финландия/Естония и към този момент беше построила най-малко 2-3 от плануваните терминали, може би изобщо нямаше да приказваме за енергийна рецесия, недостиг на газ и риск от криза. Но и това ще се случи - в този момент със прекъсването на газа по Северен поток 1 даже немските газови компании към този момент схващат, че обстановката е сериозна е евентуално ще забележим ускорение на работата по терминалите.
По този мотив, Гърция и България също би трябвало да ускорят работата по новия терминал в Александруполис, чийто пусков период е в края на 2023 година, само че с малко старания може да стане и в първата половина на годината. Всъщност, компанията Газтрейд, в която и България е акционер, се приготвя да построи и втори терминал покрай този в Александруполис - по този начин общият потенциал на двата терминала ще доближи 11 милиарда кубически метра.
Това е капацитет за България, защото газът от терминалите ще може не просто да зарежда Гърция и България, само че и да се транзитира през България до всички балкански страни и по-нататък - Румъния, Сърбия, Северна Македония, Молдова, Унгария, Австрия, Украйна и прочие Но за тази цел България би трябвало да форсира строителството на интерконекторите със прилежащите страни, да разшири Чирен и да разшири потенциала на газовата връзка с Гърция.
* Георги Ангелов е старши икономист в Институт „ Отворено общество ”. Мениджър Нюз разгласява коментара със единодушието на създателя. Заглавието е на редакцията
Но това не е всичко. По-старият терминал в Ротердам в това време също усили потенциала си с 4 милиарда кубически метра годишно. Така, единствено за половин година Нидерландия удвои потенциала на терминалите си за полутечен газ от 12 на 24 милиарда кубически метра годишно. С това страната дава значителен принос в превъзмогването на упования недостиг на газ в Европа през зимата.
Такива вести ще чуваме все по-често. В края на август плаващият терминал FSRU Exemplar отплава от Аржентина към Финландия и Естония. Терминалът ще бъде конфигуриран или на пристанището в Инга, Финландия, или в Палдиски, Естония - според кое пристанище по-бързо завърши строителните работи. Във всеки случай, терминалът ще стартира работа още тази зима с потенциал от 5 милиарда кубически метра годишно, което е задоволително за потребностите на двете страни, а може да се изнася газ и към други страни от райони като Литва, Латвия и Полша. Развиват се и доста други планове за терминали, включително в Гърция, Полша, Латвия, Германия, Италия, Албания, Турция...
Ако и Германия беше работила толкоз бързо колкото Нидерландия или Финландия/Естония и към този момент беше построила най-малко 2-3 от плануваните терминали, може би изобщо нямаше да приказваме за енергийна рецесия, недостиг на газ и риск от криза. Но и това ще се случи - в този момент със прекъсването на газа по Северен поток 1 даже немските газови компании към този момент схващат, че обстановката е сериозна е евентуално ще забележим ускорение на работата по терминалите.
По този мотив, Гърция и България също би трябвало да ускорят работата по новия терминал в Александруполис, чийто пусков период е в края на 2023 година, само че с малко старания може да стане и в първата половина на годината. Всъщност, компанията Газтрейд, в която и България е акционер, се приготвя да построи и втори терминал покрай този в Александруполис - по този начин общият потенциал на двата терминала ще доближи 11 милиарда кубически метра.
Това е капацитет за България, защото газът от терминалите ще може не просто да зарежда Гърция и България, само че и да се транзитира през България до всички балкански страни и по-нататък - Румъния, Сърбия, Северна Македония, Молдова, Унгария, Австрия, Украйна и прочие Но за тази цел България би трябвало да форсира строителството на интерконекторите със прилежащите страни, да разшири Чирен и да разшири потенциала на газовата връзка с Гърция.
* Георги Ангелов е старши икономист в Институт „ Отворено общество ”. Мениджър Нюз разгласява коментара със единодушието на създателя. Заглавието е на редакцията
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ