Рицарският турнир
Първият рицарски шампионат е упоменат в хрониките през 1066 година Отначало това представлявало групов конфликт сред две дружини. По-късно се появяват и самостоятелните дуели. С времето разпоредбите за провеждането на шампионатите се очертавали и уточнявали все по-конкретно и към края на XIII-ти век в Англия било приключено съставянето на общопризнат правилник, наложителен за всички участници в шампионати. Всеки рицар, който го нарушавал, губел коня и доспехите си, което напълно не било малко. Днес в парично изражение това би била цената на първокласна лимузина. Можело и да бъде вкаран в затвор за 3 години.
За да се изключи опцията за силови дейности от страна на феновете, разпоредбите забранявали те да участват на шампионата в доспехи и с оръжие. Било постановено също, че участникът може да води със себе си не повече от трима въоръжени оръженосци, които носели отличителните знаци на господаря си. Въпреки това, в документите е упоменато, че фамозният Улрих декор Лихтенщайн (който служи като първообраз на героя на Хит Леджър в нашумелия филм „ Като рицарите “) имал четирима оръженосци.
През XIII-ти век се появило нов тип особено турнирно копие – така наречен „ копие на мира “. То имало на върха си стоманен наконечник с три притъпени разклонения. Те разрешават силата да се разсее върху три точки и по този начин да се понижи заплахата за живота на рицарите. Състезанието се считало за завършено, в случай че един от участниците бивал ранен или погубен. При предпочитание дуелът можело да бъде преустановен. Доспехите били нормалните, които се употребявали и в действителните борби.
Обикновено, когато се каже „ рицарски шампионат “, в визията ни изникват двама конници, които се носят с ориентирани копия един против различен. Но имало и други типове шампионати, както и пеши дуели.
Джостра (Joust)
Джострата съставлява дуел на двама конни рицари, въоръжени с копия, мечове и кинжали. Те били разграничени от особена бариера, чието предопределение било да попречи на бронираните коне да се сблъскат челно в цялостен галоп. Начините за извоюване на победа били два:
– съперникът да бъде изхвърлен от седлото;
– копието да бъде счупено в бронята или щита му (при изискване, че неговото остане цяло).
Проблемът обаче бил, че същинското бойно копие било доста крепко – по тази причина и повалянето от седлото се срещало доста по-често. Разбира се, това причинявало контузии и пострадвания. Ето за какво почнали да употребяват специфични турнирни копия с нараснала чупливост – да вземем за пример, кухи, преднамерено подрязани и т. н. Така разновидността за победа посредством строшаване на копието станал доста по-вероятен. В късното Средновековие джострата се водела по многочислени правила, чието предопределение било да не се разреши на самозванци, които не били същински рицари, да вземат присъединяване в шампионата, както и да се понижи заплахата за живота на участниците.
Меле
Мелето представлявало конфликт на два отряда рицари. Тази форма на шампионата се употребила основно при неговото възникване. Тогава не се предвиждало никакво особено защитно въоръжение. По времето, когато това била главната форма на рицарския шампионат, нормалното защитно средство била ризницата – изплетена от стоманени халки, а не доспехите от плътни стоманени пластини, както в по-късно време. Затова и контузиите, както и смъртните случаи, били много по-чести. Оцелелите спечелили вземали оборудването на победените. Но не след дълго феодалните владетели забелязали, че в мелето умират прекомерно доста рицари. Затова разпоредбите станали по-ограничаващи. Броят на участниците бил понижен, въвели се специфични условия към доспехите и оръжията, неразрешено било да бъдат ограбвани победените. Така, в последна сметка се стигнало до джострата.
Твърде публикуван епизод в романите и филмите е по какъв начин рицарят подвига с копието си кърпичка, хвърлена от дама на трибуните. Това е просто тип „ загрявка “ преди шампионата. Или пък след неговия край – в случай че някоя дама желала да покаже отзивчивост към избран рицар, както и от любознание кой ще успее да вдигне кърпичката. Този прийом представлявал комфортен случай за рицаря да покаже умеенето си във притежаване на своето оръжие и в конната езда.
Вълча глутница
Една от най-впечатляващите форми на шампионат била „ вълчата глутница “. При нея на турнирното поле се намирали група рицари, като всеки се биел против всички други. Побеждавал оня, който най-дълго остане върху седлото. Друг вид за победа при „ вълчата глутница “ бил снемане на обещано бижу от шлема на съперника – пера, ръкавица, кърпичка и др.
