Чакащи артисти: Да облечеш духа в материя
Първият диалог в рубриката „ Чакащи актьори “ е с режисьора Боян Крачолов и актьорите Симона Здравкова и Иван Николов – част от театралното Сдружение „ Конклав “.
(бел. авт. – „ Това не е Хамлет “; 2016;ТР СФУМАТО; Номинация и премия „ Аскеер “ категория „ Изгряваща звезда “ за Боян Крачолов, Иван Николов и Димитър Крумов.)
Боян Крачолов: " Има една моя обстановка от несъмнено време, която е като стратегия за мен и не може да бъде изчерпана със основаването единствено на един театър. Започна със основаването на представлението „ Нирвана “ (Константин Илиев), което направихме в къщата на Яворов, мина през „ Леонс и Лена “ и продължава със идващото нещо, което репетираме с Митко и Иван. Има една доста характерна мудност, която аз от ден на ден стартирам да виждам у индивида. Като приказвам за мудност, приказвам за мудност към идеите, към политически обстановки, към живеенето. Не желая да приказвам в клишетата, че човек се трансформира в потребител, може би е правилно, и какво от това? Мен тази мудност ме тормози дълбинно. Все повече чувствам една неспособност и индиферентност даже от индивида към нещо друго от него самия. Неслучайно съм споделил, че персонажите в „ Леонс и Лена “ не са способни на екстатични скокове на душата. Те не са способни на екстатика, те стоят в самосиндикалното, те са в квазиекстатика, в псевдоекстатика. Техните придвижвания не са истински и това е нещо, което стартира от ден на ден да ме тормози. […] В главната си цел „ Леонс и Лена “ стои казусът за апатията. В „ Леонс и Лена “ приказваме и за политически овластени обстановки. Властта, парадоксално, би трябвало да е в работа на нещо. Трябва хем да е овластена, хем да служи. Текстът се занимава с тази рецесия – власт, която е предопределена да служи, само че не извършва това си предопределение. […]
Иван Николов: " Искам да върна малко диалога към въпроса, който зададе преди този момент. Наскоро с Митко и Боян си говорихме за „ Това не е Хамлет “, за това, че макар тази компилация от високи текстове, които включваше спектакълът, самата житейска обстановка, от която тръгваше той, беше тази на насъбраното неодобрение в младежите. Дотолкова насъбрано, че преди да изкипи в незаинтересованост, само че съдържащо към момента сила за деяние. И в действителност това беше „ Това не е Хамлет “. Двама души, които са недоволни от обстановката, в която се намират, на ръба са на апатията и на това да се откажат, обачевъпреки това те вземат решение да отскочат напред в действието. Тази обстановка кореспондираше еднообразно и със феновете от театралната колегия, и с тези, които нямат нищо общо. Тази точка на насъбрано неодобрение.
Чуйте целия диалог тук или посетете
Гледайте „ Леонс и Лена “ на на 27 и 28 февруари в YALTA ART ROOМ.
Във втората част от диалога се срещаме със сценографите Елис Вели и Иван-Александър Тодоров, които благодарение на свои съученици от НАЦИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ ЗА ИЗЯЩНИ ИЗКУСТВА “ИЛИЯ ПЕТРОВ ”, основават галерия в памет и с задача да отпразнуват живота на техния безценен учител Катя Фотева.
Може да посетите изложбата „ Катя Фотева – живопис и графика “в изложба „ Дебют “ до 31 януари.
Иван-Александър: " Искам да стартира с това, че художествената гимназия е доста особено място и ми е доста мъчно да приказвам за Катя Фотева в минало време. Тя една от най-колоритните, една от най-важните персони съгласно менна това място. Тя си отиде преди три години, в този момент ще станат толкоз на 15.01, и поради пандемията ние забавихме основаването на тази галерия. Снощи откриването й беше празник. Дойдоха стотици хора, нейни възпитаници, част от тях към този момент с децата си. Това беше безусловно наслаждение и мога да кажа, че усетих нейния дух във всеки един от тях.
Елис Вели: " Когато отидох там, с леко забавяне, се разплаках, тъй като видях към 300 индивида, които чакаха начело, с цел да влязат в тази дребна изложба и да видят работите й. […] Нека всички, които желаят, които не я познават и които се занимават с това изкуство, да отидат и да видят изложбата, тъй като през нейните картини може да се усети нейният дух и каква е била тя.
Елис Вели: " Аз мога да кажа какво я отличаваше. Тя нямаше нищо общо с никой различен. Една единствена, феномен. Не знам дали може да има други хора като нея, в този момент знам, че няма. Катя Фотева беше освен учител, само че и наставник на хиляди възпитаници. Тя живееше за хората, за учениците си. И сама по себе си е неповторима със своя темперамент, със своя манталитет и гений.
Иван–Александър: " Бих добавил, че Катя в никакъв случай не взе себе си насериозно, поставяше учениците си пред себе си. Живееше с техните проблеми. Това може би е и повода тя в никакъв случай да не участваше в изложения, да не излагаше работата си пред хора. Не членуваше на никое място, не приемаше тези неща съществено. Много съм признателен на фамилията на Катя, че показа работите й, те бяха безспорна изненада за нас. Живописните работи са рисувани през последните години от живота й, сред 2016 – 2020, и нощес доста хора бяха сюрпризирани от това.[...] Снощи продадохме принтове на нейни работи на стойност над 3 хиляди лева.и в този момент тези пари ще бъдат вложени в основаването на книга за нея, включваща нейни работи, фотоси от пленери, истории от гимназията и практики, и всички пари от това ще отидат като подаяние за възпитаници, които не могат да си разрешат покриването на практики, закупуването на материали. Знам, че художествените материали са доста скъпи. Мисля, че Катя ще бъде доста удовлетворена от това ".
Елис Вели: " Да, тъй като преди товатя ни ги купуваше ".
Целият диалог чуйте тук или посетете
(бел. авт. – „ Това не е Хамлет “; 2016;ТР СФУМАТО; Номинация и премия „ Аскеер “ категория „ Изгряваща звезда “ за Боян Крачолов, Иван Николов и Димитър Крумов.)
Боян Крачолов: " Има една моя обстановка от несъмнено време, която е като стратегия за мен и не може да бъде изчерпана със основаването единствено на един театър. Започна със основаването на представлението „ Нирвана “ (Константин Илиев), което направихме в къщата на Яворов, мина през „ Леонс и Лена “ и продължава със идващото нещо, което репетираме с Митко и Иван. Има една доста характерна мудност, която аз от ден на ден стартирам да виждам у индивида. Като приказвам за мудност, приказвам за мудност към идеите, към политически обстановки, към живеенето. Не желая да приказвам в клишетата, че човек се трансформира в потребител, може би е правилно, и какво от това? Мен тази мудност ме тормози дълбинно. Все повече чувствам една неспособност и индиферентност даже от индивида към нещо друго от него самия. Неслучайно съм споделил, че персонажите в „ Леонс и Лена “ не са способни на екстатични скокове на душата. Те не са способни на екстатика, те стоят в самосиндикалното, те са в квазиекстатика, в псевдоекстатика. Техните придвижвания не са истински и това е нещо, което стартира от ден на ден да ме тормози. […] В главната си цел „ Леонс и Лена “ стои казусът за апатията. В „ Леонс и Лена “ приказваме и за политически овластени обстановки. Властта, парадоксално, би трябвало да е в работа на нещо. Трябва хем да е овластена, хем да служи. Текстът се занимава с тази рецесия – власт, която е предопределена да служи, само че не извършва това си предопределение. […]
Иван Николов: " Искам да върна малко диалога към въпроса, който зададе преди този момент. Наскоро с Митко и Боян си говорихме за „ Това не е Хамлет “, за това, че макар тази компилация от високи текстове, които включваше спектакълът, самата житейска обстановка, от която тръгваше той, беше тази на насъбраното неодобрение в младежите. Дотолкова насъбрано, че преди да изкипи в незаинтересованост, само че съдържащо към момента сила за деяние. И в действителност това беше „ Това не е Хамлет “. Двама души, които са недоволни от обстановката, в която се намират, на ръба са на апатията и на това да се откажат, обачевъпреки това те вземат решение да отскочат напред в действието. Тази обстановка кореспондираше еднообразно и със феновете от театралната колегия, и с тези, които нямат нищо общо. Тази точка на насъбрано неодобрение.
Чуйте целия диалог тук или посетете
Гледайте „ Леонс и Лена “ на на 27 и 28 февруари в YALTA ART ROOМ.
Във втората част от диалога се срещаме със сценографите Елис Вели и Иван-Александър Тодоров, които благодарение на свои съученици от НАЦИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ ЗА ИЗЯЩНИ ИЗКУСТВА “ИЛИЯ ПЕТРОВ ”, основават галерия в памет и с задача да отпразнуват живота на техния безценен учител Катя Фотева.
Може да посетите изложбата „ Катя Фотева – живопис и графика “в изложба „ Дебют “ до 31 януари.
Иван-Александър: " Искам да стартира с това, че художествената гимназия е доста особено място и ми е доста мъчно да приказвам за Катя Фотева в минало време. Тя една от най-колоритните, една от най-важните персони съгласно менна това място. Тя си отиде преди три години, в този момент ще станат толкоз на 15.01, и поради пандемията ние забавихме основаването на тази галерия. Снощи откриването й беше празник. Дойдоха стотици хора, нейни възпитаници, част от тях към този момент с децата си. Това беше безусловно наслаждение и мога да кажа, че усетих нейния дух във всеки един от тях.
Елис Вели: " Когато отидох там, с леко забавяне, се разплаках, тъй като видях към 300 индивида, които чакаха начело, с цел да влязат в тази дребна изложба и да видят работите й. […] Нека всички, които желаят, които не я познават и които се занимават с това изкуство, да отидат и да видят изложбата, тъй като през нейните картини може да се усети нейният дух и каква е била тя.
Елис Вели: " Аз мога да кажа какво я отличаваше. Тя нямаше нищо общо с никой различен. Една единствена, феномен. Не знам дали може да има други хора като нея, в този момент знам, че няма. Катя Фотева беше освен учител, само че и наставник на хиляди възпитаници. Тя живееше за хората, за учениците си. И сама по себе си е неповторима със своя темперамент, със своя манталитет и гений.
Иван–Александър: " Бих добавил, че Катя в никакъв случай не взе себе си насериозно, поставяше учениците си пред себе си. Живееше с техните проблеми. Това може би е и повода тя в никакъв случай да не участваше в изложения, да не излагаше работата си пред хора. Не членуваше на никое място, не приемаше тези неща съществено. Много съм признателен на фамилията на Катя, че показа работите й, те бяха безспорна изненада за нас. Живописните работи са рисувани през последните години от живота й, сред 2016 – 2020, и нощес доста хора бяха сюрпризирани от това.[...] Снощи продадохме принтове на нейни работи на стойност над 3 хиляди лева.и в този момент тези пари ще бъдат вложени в основаването на книга за нея, включваща нейни работи, фотоси от пленери, истории от гимназията и практики, и всички пари от това ще отидат като подаяние за възпитаници, които не могат да си разрешат покриването на практики, закупуването на материали. Знам, че художествените материали са доста скъпи. Мисля, че Катя ще бъде доста удовлетворена от това ".
Елис Вели: " Да, тъй като преди товатя ни ги купуваше ".
Целият диалог чуйте тук или посетете
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ