В правилната посока. Какво знаем за конституционните промени на ПП-ДБ
Първият план за промени в Конституцията в 49-ото Народно заседание беше показан от ПП-ДБ. Той е отворен за полемика. Очакванията са обединението, дружно с ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи да се обединят към общ план и той да бъде признат до края на годината. Дебатите в този момент стартират. Какво знаем до момента?
Дългоочакваният първи за промени в Конституцията в 49-ото Народно заседание към този момент е реалност. Коалицията " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) . Основният акцент предстоящо е промяна в правосъдната система и ограничение на властта на основния прокурор.
В плана на ПП-ДБ обаче се появиха и нови хрумвания. Една от тях, която незабавно провокира реакции, е националният празник да бъде закрепен в Конституцията и това да е 24 май - " Ден на българското слово, култура и просвета, и на кирилицата ". 3-ти март би останал формален празник, записан в закон.
Други промени са свързани с пълномощията на президента в две посоки. Проектът планува правото му да назначава с декрет ръководителите на висшите съдилища, откакто са определени от Висшия правосъден съвет, да отпадне, както и да няма и право да назначава свое служебно държавно управление при неналичието на постоянно определен кабинет от Народното събрание.
ПП-ДБ желаят и ограничаване в мандатите на кметовете на общини - те да могат да бъдат преизбирани единствено един път - т.е. да имат най-много 2 мандата. " Спиране на феодализацията ", е претекстът, разгласен от обединението.
Проектът на ПП-ДБ е отворен за полемика, сподели няколко пъти съпредседателят на Демократична България Христо Иванов в неделя. От, че ще партията е подготвена да взе участие в смяна на Конституцията дружно с ПП-ДБ и Движение за права и свободи . Коментарите и на двете обединения всъщност занапред предстоят. Трите обединения имат болшинство от нужните най-малко 160 гласа в Народното събрание за конституционни промени.
Предложените промени за правосъдната власт са " в вярната посока ", а концепцията за нацоналния празник е " измежду по-странните оферти, тъй като до момента националният празник не е бил уреждан на конституционно равнище ". Това сподели пред Свободна Европа проф. Екатерина Михайлова, конституционалист и учител в Нов български университет. Тя напомни, че са уреждани герб, химн, знаме, само че " националният празник постоянно е бил на равнище закон ”.
Проф. Пламен Киров сподели, че 24 май “е вметнат в реториката около целените конституционни промени, с цел да отвлече вниманието от по-съществените неща, които се оферират ”.
В вярната посока
В частта промяна в правосъдната власт предложенията на ПП-ДБ са предстоящи. Висшият правосъден съвет се разделя на два обособени съвета - правосъден и прокурорски. Мандатът се понижава от 5 на 4 години. В правосъдния съвет по-големият брой членове - 8 от 15 - ще се избира измежду самите съдии. Шестима ще се избират от Народното събрание, а ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС) ще са членове по право, гласи планът.
В прокурорския съвет по-голям брой да са членовете от парламентарната квота - 6, да вземат участие още основният прокурор, двама членове, определени от прокурорите и един - от следователите. Министърът на правораздаването да е ръководител без право на глас, е предлагането на ПП-ДБ.
Тези оферти са в синхрон с рекомендациите, отправяни към България от европейските институции, напомня проф. Михайлова.
Висшият правосъден съвет ще назначава ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Сега финалният акт е в ръцете на президента, който издава декрет за назначенията и има право на еднократен отвод. Според министъра на правораздаването Атанас Славов това не е ограничение на функционалностите на президента, а концепцията е " да няма директна политическа интервенция в процеса по назначение на висшите ни магистрати ".
Това беше упованието за тази конституционна смяна - повече правдивост за българските жители, превъзмогване на някои от отрицателните процесиЕкатерина Михайлова
Проф. Михайлова сподели, че концепциите за промени за правосъдната власт са " в вярната посока ". " Това е нещото, което се чака и поначало това беше упованието за тази конституционна смяна - повече правдивост за българските жители, превъзмогване на някои от отрицателните процеси, които текат в правосъдната власт в кадрово отношение - въздействието на политиците над съд и прокуратура ", сподели тя.
Според проф. Киров има " много несъгласувани хрумвания, те са насипани в една торба, сред тях има несъгласуваност и несъгласие от позиция на планове, цели и средства за реализиране на тези цели ".
Екатерина Михайлова е скептична за премахването на пълномощието на президента - да има право един път да откаже предопределение, " тъй като там се получава едно разбалансиране в самата Конституция ". " Нека се абстрахираме от персоната на сегашния президент. При нас президентската институция е направена отвън трите управляващи, само че да има отношение с всяка една от тях. Ако това му бъде отнето, президентът няма да има никакво прикосновение със правосъдната власт ", сподели тя. И добави, че в множеството страни президентът има пълномощия в областта на правосъдната власт.
Главният прокурор - административен началник
Председателите на висшите съдилища и основният прокурор ще имат 5, а не 7-годишен мандат, съгласно предлаганите промени. Главният прокурор би трябвало да стане административен началник на висшата прокуратура, а не главата на една пирамидално устроена система, сподели Славов в неделя.
Киров не е склонен с претекстовете на министъра. Според него " желанието да бъде минимизирано въздействието на основния прокурор и свеждането му до просто един административен началник не кореспондира с желанието да се реализира обществен надзор ". " Какво ще направляваме на един административен началник, в случай че в действителност го сведем до подобен? ", попита той.
Националният празник
От ПП-ДБ стимулират записването на 24 май като народен празник и " Ден на българското слово, култура и просвета, и на кирилицата " с това, че датата сплотява. В допълнение оферират в главния закон да се запише, че " българската държавност се основава на полезностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в концепциите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници, на Апостола на българската независимост Васил Левски и на възрожденските будители и революционери ".
Приоритети на страната като просвета и култура съгласно проф. Михайлова е добре да бъдат декларирани в Конституцията, само че мястото на тези промени е в преамбюла на главния закон, счита тя. За записване на националния празник на конституционно равнище напомни, че до момента това не е правено в нито една българска конституция. Според нея тематиката е не толкоз коя ще е датата, а дали мястото ѝ е в Конституцията, която изисква необятно единодушие, което би трябвало да надвишава настоящето парламентарно посланичество.
Темата към този момент е противоречива, а срещу записването на 24 май в Конституцията като народен празник към този момент се оповестиха от Българска социалистическа партия, проруската партия " Възраждане " и водачът на " ИТН " Слави Трифонов.
Темата за кметовете също е дискусионна
Темата за ограничение на броя на мандатите за кметовете до два също е дискусионна, сподели проф. Михайлова. Един от въпросите е за какво това да важи единствено общинските кметове, каквото е предлагането, откакто се избират директно и районни, и кметове на обитаеми места.
Тя допуска, че неналичието на органичение за дребните обитаеми места евентуално е, че мъчно ще се намерят задоволително претенденти. " Вторият аспект е дали би трябвало да се лимитира срокът, причините са ясни - да няма феодализация. От друга страна, това поставя съществени ограничавания за упражняването на изпълнителната власт ", сподели Михайлова. Според нея не би трябвало да се подхожда по образеца с рестриктивните мерки за президенските мандати, тъй като в общините властта е по-ограничена - има общински съвет.
" В Седмото Велико национално заседание дебатът е бил дали изобщо да бъдат директно избирани кметовете, дали не би трябвало да се прави както с министър председател и държавно управление - избираме общински съвет, а той избира кмет. Има записка на една от депутатките, че “има заплаха да създадем локални царе ”, сподели Екатерина Михайлова. По думите ѝ виждаме, че този проблем се е появил, само че това е политическа полемика, не юридическа.
И едно предизвестие
Проектът на ПП-ДБ за конституционни промени е първият, разгласен в 49-ото Народно заседание и във вторник стартира полемика в комисията по конституционни въпроси. Очакват се предложенията на ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи. Идеята на декларираното съдружно болшинство е да се стигне до общ план и приемането му до края на годината.
Проф. Михайлова счита, че би трябвало доста да се внимава, " тъй като последната смяна на Конституцията стартира с една поръчка в тази посока и приключи по напълно друг метод ".
Става дума за " ремонта " на главния закон през 2015 година Тогава министърът на правораздаването Христо Иванов в държавното управление на ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ) подаде оставка, откакто всички партии като се изключи част от Република България неодобряваха препоръчаната от него правосъдна промяна. Това се случи, откакто от ГЕРБ се отметнаха от обещаната поддръжка и гласоподаваха промени, утвърждаващи " господство на основния прокурор ".
Дългоочакваният първи за промени в Конституцията в 49-ото Народно заседание към този момент е реалност. Коалицията " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) . Основният акцент предстоящо е промяна в правосъдната система и ограничение на властта на основния прокурор.
В плана на ПП-ДБ обаче се появиха и нови хрумвания. Една от тях, която незабавно провокира реакции, е националният празник да бъде закрепен в Конституцията и това да е 24 май - " Ден на българското слово, култура и просвета, и на кирилицата ". 3-ти март би останал формален празник, записан в закон.
Други промени са свързани с пълномощията на президента в две посоки. Проектът планува правото му да назначава с декрет ръководителите на висшите съдилища, откакто са определени от Висшия правосъден съвет, да отпадне, както и да няма и право да назначава свое служебно държавно управление при неналичието на постоянно определен кабинет от Народното събрание.
ПП-ДБ желаят и ограничаване в мандатите на кметовете на общини - те да могат да бъдат преизбирани единствено един път - т.е. да имат най-много 2 мандата. " Спиране на феодализацията ", е претекстът, разгласен от обединението.
Проектът на ПП-ДБ е отворен за полемика, сподели няколко пъти съпредседателят на Демократична България Христо Иванов в неделя. От, че ще партията е подготвена да взе участие в смяна на Конституцията дружно с ПП-ДБ и Движение за права и свободи . Коментарите и на двете обединения всъщност занапред предстоят. Трите обединения имат болшинство от нужните най-малко 160 гласа в Народното събрание за конституционни промени.
Предложените промени за правосъдната власт са " в вярната посока ", а концепцията за нацоналния празник е " измежду по-странните оферти, тъй като до момента националният празник не е бил уреждан на конституционно равнище ". Това сподели пред Свободна Европа проф. Екатерина Михайлова, конституционалист и учител в Нов български университет. Тя напомни, че са уреждани герб, химн, знаме, само че " националният празник постоянно е бил на равнище закон ”.
Проф. Пламен Киров сподели, че 24 май “е вметнат в реториката около целените конституционни промени, с цел да отвлече вниманието от по-съществените неща, които се оферират ”.
В вярната посока
В частта промяна в правосъдната власт предложенията на ПП-ДБ са предстоящи. Висшият правосъден съвет се разделя на два обособени съвета - правосъден и прокурорски. Мандатът се понижава от 5 на 4 години. В правосъдния съвет по-големият брой членове - 8 от 15 - ще се избира измежду самите съдии. Шестима ще се избират от Народното събрание, а ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС) ще са членове по право, гласи планът.
В прокурорския съвет по-голям брой да са членовете от парламентарната квота - 6, да вземат участие още основният прокурор, двама членове, определени от прокурорите и един - от следователите. Министърът на правораздаването да е ръководител без право на глас, е предлагането на ПП-ДБ.
Тези оферти са в синхрон с рекомендациите, отправяни към България от европейските институции, напомня проф. Михайлова.
Висшият правосъден съвет ще назначава ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Сега финалният акт е в ръцете на президента, който издава декрет за назначенията и има право на еднократен отвод. Според министъра на правораздаването Атанас Славов това не е ограничение на функционалностите на президента, а концепцията е " да няма директна политическа интервенция в процеса по назначение на висшите ни магистрати ".
Това беше упованието за тази конституционна смяна - повече правдивост за българските жители, превъзмогване на някои от отрицателните процесиЕкатерина Михайлова
Проф. Михайлова сподели, че концепциите за промени за правосъдната власт са " в вярната посока ". " Това е нещото, което се чака и поначало това беше упованието за тази конституционна смяна - повече правдивост за българските жители, превъзмогване на някои от отрицателните процеси, които текат в правосъдната власт в кадрово отношение - въздействието на политиците над съд и прокуратура ", сподели тя.
Според проф. Киров има " много несъгласувани хрумвания, те са насипани в една торба, сред тях има несъгласуваност и несъгласие от позиция на планове, цели и средства за реализиране на тези цели ".
Екатерина Михайлова е скептична за премахването на пълномощието на президента - да има право един път да откаже предопределение, " тъй като там се получава едно разбалансиране в самата Конституция ". " Нека се абстрахираме от персоната на сегашния президент. При нас президентската институция е направена отвън трите управляващи, само че да има отношение с всяка една от тях. Ако това му бъде отнето, президентът няма да има никакво прикосновение със правосъдната власт ", сподели тя. И добави, че в множеството страни президентът има пълномощия в областта на правосъдната власт.
Главният прокурор - административен началник
Председателите на висшите съдилища и основният прокурор ще имат 5, а не 7-годишен мандат, съгласно предлаганите промени. Главният прокурор би трябвало да стане административен началник на висшата прокуратура, а не главата на една пирамидално устроена система, сподели Славов в неделя.
Киров не е склонен с претекстовете на министъра. Според него " желанието да бъде минимизирано въздействието на основния прокурор и свеждането му до просто един административен началник не кореспондира с желанието да се реализира обществен надзор ". " Какво ще направляваме на един административен началник, в случай че в действителност го сведем до подобен? ", попита той.
Националният празник
От ПП-ДБ стимулират записването на 24 май като народен празник и " Ден на българското слово, култура и просвета, и на кирилицата " с това, че датата сплотява. В допълнение оферират в главния закон да се запише, че " българската държавност се основава на полезностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в концепциите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници, на Апостола на българската независимост Васил Левски и на възрожденските будители и революционери ".
Приоритети на страната като просвета и култура съгласно проф. Михайлова е добре да бъдат декларирани в Конституцията, само че мястото на тези промени е в преамбюла на главния закон, счита тя. За записване на националния празник на конституционно равнище напомни, че до момента това не е правено в нито една българска конституция. Според нея тематиката е не толкоз коя ще е датата, а дали мястото ѝ е в Конституцията, която изисква необятно единодушие, което би трябвало да надвишава настоящето парламентарно посланичество.
Темата към този момент е противоречива, а срещу записването на 24 май в Конституцията като народен празник към този момент се оповестиха от Българска социалистическа партия, проруската партия " Възраждане " и водачът на " ИТН " Слави Трифонов.
Темата за кметовете също е дискусионна
Темата за ограничение на броя на мандатите за кметовете до два също е дискусионна, сподели проф. Михайлова. Един от въпросите е за какво това да важи единствено общинските кметове, каквото е предлагането, откакто се избират директно и районни, и кметове на обитаеми места.
Тя допуска, че неналичието на органичение за дребните обитаеми места евентуално е, че мъчно ще се намерят задоволително претенденти. " Вторият аспект е дали би трябвало да се лимитира срокът, причините са ясни - да няма феодализация. От друга страна, това поставя съществени ограничавания за упражняването на изпълнителната власт ", сподели Михайлова. Според нея не би трябвало да се подхожда по образеца с рестриктивните мерки за президенските мандати, тъй като в общините властта е по-ограничена - има общински съвет.
" В Седмото Велико национално заседание дебатът е бил дали изобщо да бъдат директно избирани кметовете, дали не би трябвало да се прави както с министър председател и държавно управление - избираме общински съвет, а той избира кмет. Има записка на една от депутатките, че “има заплаха да създадем локални царе ”, сподели Екатерина Михайлова. По думите ѝ виждаме, че този проблем се е появил, само че това е политическа полемика, не юридическа.
И едно предизвестие
Проектът на ПП-ДБ за конституционни промени е първият, разгласен в 49-ото Народно заседание и във вторник стартира полемика в комисията по конституционни въпроси. Очакват се предложенията на ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи. Идеята на декларираното съдружно болшинство е да се стигне до общ план и приемането му до края на годината.
Проф. Михайлова счита, че би трябвало доста да се внимава, " тъй като последната смяна на Конституцията стартира с една поръчка в тази посока и приключи по напълно друг метод ".
Става дума за " ремонта " на главния закон през 2015 година Тогава министърът на правораздаването Христо Иванов в държавното управление на ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ) подаде оставка, откакто всички партии като се изключи част от Република България неодобряваха препоръчаната от него правосъдна промяна. Това се случи, откакто от ГЕРБ се отметнаха от обещаната поддръжка и гласоподаваха промени, утвърждаващи " господство на основния прокурор ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ