Първият по рода си бейзболен мач се състои в Хобокен,

Първият по рода си бейзболен мач се състои в Хобокен, Ню Джърси, на 19 юни 1846 година, когато нюйоркските Knickerbockers играят против по-прозаично кръстения ew York Baseball Club (Нюйоркски бейзболен клуб). Сигурно има надпревари с бухалки и ръкавици в целия североизток, само че Knickerbockers вършат нещата публични, като официално дефинират броя на играчите, разпоредбите на играта и униформата: тимът идва на стадиона, Елисиън Фийлдс, облечени в еднакви ризи и панталони, както и шапки, направени от тънки, сплетени ленти.

Knickerbockers означава „ торбести панталони “, с каквито едно време са се играли редица спортове, в това число бейсбол

Играта този ден се играе по правилата, по които се държат и до през днешния ден. Въпреки че изискването им, че всеки състезател „ би трябвало да има и репутацията на благородник “, през годините е леко пренебрегвано от кавги и измами, да не приказваме за използването на стероиди, актуалната игра към момента се дължи значително на уговорките от средата на 19 век.

Knickerbockers минават към вълна в границите на няколко години и дизайнът в последна сметка се трансформира. Новият модел е планиран не за жанр, а по-скоро с цел да защищава очите на играчите от слънцето. След това през 1901 г. Detroit Tigers въвеждат може би най-силната иновация в историята на играта: Слагат едноименното животно на шапките си, трансформирайки потребния сенник в бойно знаме. Полезността и марката на шапката ще я трансфорат в може би най-големия фешън експорт на Америка, променяйки метода, по който хората се обличат във всяка страна по света.

„ Филаделфийският жанр “, със по-здрава външна страна, дебютира през 1908 година и бързо е признат от тимовете на висшата лига. Дизайнерите не престават да ги създават и правят короните по-високо, а материалите стават по-здрави. Появата на малкия екран – първата игра в огромната лига е излъчена по малкия екран на 26 август 1939 година – донася напълно нова аудитория в спорта и форсира редизайни на екипите и преместването на тимовете в други градове. Към 1945 година към този момент всеки тим носи лична брандирана шапка и този аксесоар скоро проникна в сърцата на децата, изключително на тези, които играят в „ Малката лига “. Те ще продължат да носят бейзболната шапка и като възрастни.

През 60-те и 70-те години земеделските компании стартират да украсяват шапките си начело с фирмени лога и евтини, пластмасови регулируеми клипси. Мрежовата част също по този начин направи шапките по-дишащи за служащите, а и водачите на дълги разстояния също приемат тези нови аксесоари, което основава феномена на тираджийската шапка.

През 80-те години New Era, компанията, която доставя шапки за Мейджър Лийг Бейзбол в продължение на десетилетия, стартира да продава достоверни шапки с логата на тимовете на почитателите. Скоро те стават част от общото облекло в обществото. Персонажът на Том Селек в „ Magnum, P.I. “, ситуиран на Хаваите, носи шапка на Tigers. Можете да видите бейзболни шапки на корицата на френското списание Elle, в рап клипове и на главата на принцеса Даяна, чиято инцидентна поява по дънки и бейзболна шапка оказва помощ да се подхрани репутацията й на „ принцесата от народа “: Това алармира за досегаемост, даже за особи от този сан.

По същия метод, когато Джей Зи издава дебютния си албум Reasonable Doubt през 1996 година, той се появява на обложката, прикрит под федора и с шал, подобаващ за мафиотски дон. Десет години по-късно, по пътя си да стане първият хип-хоп милиардер, албумът му Kingdom Come го демонстрира в шапка на Yankees. След като към този момент е същински крал, рапър-магнат би трябвало да комуникира досегаемост, а не да се хвали.

Бейзболната шапка стопява величието толкоз добре, тъй като теоретично всеки може да я носи; тя е по-евтина от почти всяко облекло и се съчетава с всевъзможен тоалет. Политиците, без значение дали Джордж Буш от Texas Rangers или Барак Обама от Chicago White Sox, употребяват шапката всекидневно. Това демонстрира, че те въпреки всичко са елементарни хора, с аполитични ползи, което надвишава и облагородява политическите им упоритости. За тези, които избират въпреки всичко да наподобяват специфични, даже с подобен вид шапка, могат да намерят шапки от дизайнери и фешън къщи като Louis Vuitton за над 1000 $. Дизайнерите знаят, че в шапката даже супермодел може да наподобява като елементарна съседка.

Въпреки че най-големите звезди на бейзбола постоянно сменят шапките си, когато преминат в различен тим, самата шапка, без значение дали е маркова от Италия или модел от New Era, създаден в Азия, остава знак на принадлежност: нейното обръщение се намира безусловно на върха на съществото ни. Можете незабавно да видите, даже от разстояние, дали човек е деец от войната, почитател на някой отбор или политически деятел. Дори във футбола, баскетбола и хокея първото нещо, което спортистите вършат, когато завоюват шампионат, е да сложат нова шапка на главите си. Това е корона за всеки човек.