Първият път, когато се обърнах към вярата в Бог, е

Първият път, когато се обърнах към вярата в Бог, е доста отдалечен. Тогава бях на 4 годинки и баба ми Стоянка ме водеше на Илинден на църква. Молитвата е нещо, от което всеки човек има потребност. Когато се обърнеш към тази необятна мощ и която надали в миналото ще разберем, и се случи чудото да ти се сбъдне молитвата, тогава към този момент ти се вкпочваш във вярата и постоянно се обръщаш към нея, когато имаш потребност. Истираната е, че ние би трябвало да благодарим на Бог за всяко нещо, което претърпяваме във всеки един момент. Всичко е знамение, даже и компликациите. 

Това показа Илияна Раева пред Деси Банова по Нова нюз. 

Не рядко съм казвала, че колкото повече компликации и препатствия имаш, толкоз си по-богопомазан, тъй като по този начин, както могат да те научат тестванията и компликациите, в никакъв случай не може да научи триумфа. Успехът е единствено едно благополучие, до момента в който компликациите, болката е това, което ни учи и ни кара да израстваме, разкрива тя житейската си философия. 

Изпитанието, наречено художествена гимнастика, ми даде голяма мощ и храброст. Да се състезаваш, а на гърба ти да написа България, да знаеш, че сега цялата страна стои пред тв приемника и те гледа и чака от теб да победиш, по никакъв начин не е елементарно. Отговорността, когато си толкоз млад, е голяма. Сърцето ти е в гърлото. Аз имах щастието да бъда играч, който обича да се състезава и не се опасявах от това, обичах големите зали и камерите, обичах спорта като сцена, като изява. В един миг даже се усещах като актриса, споделя тя.