Първият парламентарен ден започна. И мнозина, както и при предишното

Първият парламентарен ден стартира. И мнозина, както и при предходното и малко Народно заседание, го преоткриха като нов вид развлечение. Ток шоу с доста участници, вълнуваща и бълбукаща комбинация сред остарели и нови, сред партии на статуквото и партии на митинга. Ако човек се назори в осмислянето даже ще види известни разлики - партиите на статуквото се разделят на баш статукво и леко статукво, в зависимот от това кое статукво е управлявало по-скоро и до каква степен предходното е взело да избледнява. Партиите на митинга също - там може да избереш сред ултра протестни партии, приблизително протестни партии и тихомълко примъкващи се към митинга партии. Във всеки случай се чакат доста дюдюкания и доста ръкопляскания, а най-много се чакат брандирани маски с логото на всяка политическа мощ, без значение от това дали тя е признавала вируса за заплаха или не. 

Големият въпрос обаче е друг; и той е дали новият парламент и надлежно оферти от него кабинет ще успее да се приближи най-малко малко до свършеното от служебното държавно управление. Ще може ли да назначи онази мъчно срещана композиция сред експертност и харизма, която имат Кирил Петков и Атанас Пеканов, или ще остане на равнище " Джипко Бибипков ", до момента в който самият Джипко бибипка прескоференции, в които се разплаща на враговете с сходни лафове, а до него фалцетно припяват " Мадуро, Мадуро " репресирани колеги-страдалци. Да не приказваме, че към този момент мощно се усеща една огромна липса - Цвета Караянчева  парламентарната естрада и няма да дава мотиви за размисъл върху човешката природа, както и за свързното с този размисъл изтощено разтриване на слепоочията след всяко изявление. 

Но да се върнем към служебния кабинет. Бяха задоволителни единствено няколко месеца, с цел да се уверим, че в последна сметка нито времето, нито настоящата политическа обстановка, са проблем, в случай че има някаква воля за деяние и първокласен политически запас, който да го реализира. Ако сравните да вземем за пример на Николай Василев с отговорите, които му дадоха  и, ще забележите, че разликата в класата е задоволително огромна, с цел да изпитаме не вдъхновение към новия парламент, а страдание, че служебното държавно управление скоро ще спре работа. Бе в действителност по едно и също време смешно и по едно и също време злокобно да се чуват мнения, че " служебното държавно управление няма такава задача, каквато са си сложили " и би трябвало най-служебно и безшумно да провежда изборите и да си върви. В това отношение може да се ориентирате по доста елементарен маркер - тези, против които най-съсредоточено приказва Борисов са и тези, които имат максимален капацитет да ръководят. А даже в изборния ден някогашният министър председател отдели доста по-малко внимание на партиите на митинга и бе същински фрустриран от " комунистите ", които го гонят. Въобще следете кои са " комунистите " и множеството неща ще ви станат ясни. 

Продължава да стои въпросът какво би станало в бъдеще, в случай че водещите фигури от служебния кабинет се озоват в съсредоточена към тях партия. В случай, че сегашният парламент не откри метод да ги сложи във властта, точно те биха имали най-големия капацитет за това, което Движение за права и свободи смешно назовава " рестарт на държавността ", ГЕРБ смешно назовава " Ред в хаоса ", а ние съществено назоваваме - за какво не - завършек на прехода. Този край би могъл да се случи единствено в случай че въпросните три месеца, в които хора като Кирил Петков бяха отпред на страната, се разтеглят в години. Това, колкото и човек да би трябвало да е деликатен с оптимизма, щом става дума за българска политика, наподобява не толкоз невероятно. 

 

Автор: Райко Байчев