Проф. д-р Александър Оскар: Амблиопията се лекува преди училище
Първият очен обзор би трябвало да е на 6-месечна възраст, вторият – на 3,5 години
Всяко последващо потомство е с по-тежко късогледство от предходното
Над 2 милиарда души по света живеят със зрителни увреждания или слепота. При половината от тях уврежданията биха могли да бъдат предотвратени. Такива са да вземем за пример некоригираните рефракционни аномалии и катарактата. По една или друга причина засегнатите не носят очила или не се оперират и са на процедура инвалидизирани.
Зрителните нарушавания са третата причина за неработоспособност в света. Очаква се половината от международното население да бъде с повредено зрение до 2050 година Тези данни бяха изнесени на семинар на тематика „ Каква е цената на зрителните нарушавания и по какъв начин да я понижим? “, проведен от Българската асоциация по фармакоикономика и ISPOR Bulgarian Chapter.
Според водещи специалисти в региона на офталмологията и ендокринологията в Европа катаракта, възрастово обусловена макулна недъгавост, глаукома и диабетен макулен едем са главните очни болести, водещи до понижаване на зрението и слепота, изключително измежду хората на 50 или повече години.
Голяма част от очните болести могат да бъдат предотвратени, в случай че се открият в точния момент. Въпреки това скринингови проучвания, направени в Северозападна България по плана „ Направи положително “, демонстрират, че за 90% от учениците това е първият им офталмологичен обзор, споделя проф. доктор Александър Оскар, началник на Катедра по офталмология в Медицински университет – София.
„ Един от най-големите проблеми, с който се сблъскваме в детската офталмология, е лекуването на амблиопията или мързеливото око. Това е доста сериозен обществено важен проблем, който визира 5% от общата популация. Амблиопията е допустимо да се излекува, единствено в случай че се диагностицира в точния момент, преди да приключи интервалът на съзряване на зрителната система на децата, което става на 8-9-годишна възраст. С други думи, в случай че едно дете го диагностицираме на 8 години, то няма съвсем никакви шансове да развие своето зрение. Затова предлагаме първият очен обзор да бъде още на 6-месечна възраст. Разполагаме с нужната инсталация за определяне на рефракционни аномалии, кривогледство или някакъв различен проблем. Ако всичко е наред, идващият целесъобразен обзор е на 3 години и половина, тогава децата към този момент би трябвало да дават отговор какво виждат. Те би трябвало да бъдат прегледани преди започване на учебно заведение и по-късно - всяка година до довеждане докрай на интервала на напредък “, поучава проф. Оскар и припомня, че зрението е единственото осезание, което стартира да се развива едвам след раждането.
В 85% от случаите амблиопията визира единствено едното око и е доста подла – децата гледат с двете очи, не осъзнават, че имат проблем, не споделят с родителите и надлежно биват късно диагностицирани. А това е доста значимо, тъй като ние получаваме 90% от информацията от заобикалящия ни свят точно посредством зрителния анализатор. Така че повреденото зрение значи съществено влошено качество на живот. Много постоянно да вземем за пример казусът с прохождането в действителност е в зрението (кривогледство), а не в двигателните качества. Зрението е значимо за учениците да се развиват, за младежите да вземат участие интензивно в пазара на труда, за възрастните – да имат обикновено качество на живот.
Миопията (късогледството) е един от сериозните проблеми, с който ще се сблъскваме в бъдеще, планува офталмологът. Очаква се през 2050 година всеки втори човек да бъде обиден от нея и това е отражение на актуалния метод на живот с прекомерната експозиция на цифрови устройства, най-много мобилни телефони, и все по-малко прекарано време на открито. През последните три години късогледството и в България придобива застрашителни размери – освен като периодичност, само че и като тежест. Децата имат доста по-голямо късогледство от родителите, а самото то по-често става високостепенно (над 6 диоптъра).
„ Препоръчваме децата да употребяват стационарни компютри, а не мобилни телефони – споделя проф. Оскар. - Друг рисков фактор е дефицитът на витамин Д, който има директно отношение към прогресията на късогледството. Затова в есенно-зимния интервал е добре децата до 16-годишна възраст да одобряват в допълнение този витамин. Генетичната предразположеност също е сериозен фактор. Ако единият от родителите има късогледство, 50% е рискът за децата, при двама родители – съвсем 100%, и то по-голямо, в сравнение с е това на родителите. Миопията може да бъде сполучливо повлияна с нужната промяна. Добра вест е, че през последната година навлязоха специфични стъкла, които управляват прогресията на късогледството с доста положителни резултати. “
Всяко последващо потомство е с по-тежко късогледство от предходното
Над 2 милиарда души по света живеят със зрителни увреждания или слепота. При половината от тях уврежданията биха могли да бъдат предотвратени. Такива са да вземем за пример некоригираните рефракционни аномалии и катарактата. По една или друга причина засегнатите не носят очила или не се оперират и са на процедура инвалидизирани.
Зрителните нарушавания са третата причина за неработоспособност в света. Очаква се половината от международното население да бъде с повредено зрение до 2050 година Тези данни бяха изнесени на семинар на тематика „ Каква е цената на зрителните нарушавания и по какъв начин да я понижим? “, проведен от Българската асоциация по фармакоикономика и ISPOR Bulgarian Chapter.
Според водещи специалисти в региона на офталмологията и ендокринологията в Европа катаракта, възрастово обусловена макулна недъгавост, глаукома и диабетен макулен едем са главните очни болести, водещи до понижаване на зрението и слепота, изключително измежду хората на 50 или повече години.
Голяма част от очните болести могат да бъдат предотвратени, в случай че се открият в точния момент. Въпреки това скринингови проучвания, направени в Северозападна България по плана „ Направи положително “, демонстрират, че за 90% от учениците това е първият им офталмологичен обзор, споделя проф. доктор Александър Оскар, началник на Катедра по офталмология в Медицински университет – София.
„ Един от най-големите проблеми, с който се сблъскваме в детската офталмология, е лекуването на амблиопията или мързеливото око. Това е доста сериозен обществено важен проблем, който визира 5% от общата популация. Амблиопията е допустимо да се излекува, единствено в случай че се диагностицира в точния момент, преди да приключи интервалът на съзряване на зрителната система на децата, което става на 8-9-годишна възраст. С други думи, в случай че едно дете го диагностицираме на 8 години, то няма съвсем никакви шансове да развие своето зрение. Затова предлагаме първият очен обзор да бъде още на 6-месечна възраст. Разполагаме с нужната инсталация за определяне на рефракционни аномалии, кривогледство или някакъв различен проблем. Ако всичко е наред, идващият целесъобразен обзор е на 3 години и половина, тогава децата към този момент би трябвало да дават отговор какво виждат. Те би трябвало да бъдат прегледани преди започване на учебно заведение и по-късно - всяка година до довеждане докрай на интервала на напредък “, поучава проф. Оскар и припомня, че зрението е единственото осезание, което стартира да се развива едвам след раждането.
В 85% от случаите амблиопията визира единствено едното око и е доста подла – децата гледат с двете очи, не осъзнават, че имат проблем, не споделят с родителите и надлежно биват късно диагностицирани. А това е доста значимо, тъй като ние получаваме 90% от информацията от заобикалящия ни свят точно посредством зрителния анализатор. Така че повреденото зрение значи съществено влошено качество на живот. Много постоянно да вземем за пример казусът с прохождането в действителност е в зрението (кривогледство), а не в двигателните качества. Зрението е значимо за учениците да се развиват, за младежите да вземат участие интензивно в пазара на труда, за възрастните – да имат обикновено качество на живот.
Миопията (късогледството) е един от сериозните проблеми, с който ще се сблъскваме в бъдеще, планува офталмологът. Очаква се през 2050 година всеки втори човек да бъде обиден от нея и това е отражение на актуалния метод на живот с прекомерната експозиция на цифрови устройства, най-много мобилни телефони, и все по-малко прекарано време на открито. През последните три години късогледството и в България придобива застрашителни размери – освен като периодичност, само че и като тежест. Децата имат доста по-голямо късогледство от родителите, а самото то по-често става високостепенно (над 6 диоптъра).
„ Препоръчваме децата да употребяват стационарни компютри, а не мобилни телефони – споделя проф. Оскар. - Друг рисков фактор е дефицитът на витамин Д, който има директно отношение към прогресията на късогледството. Затова в есенно-зимния интервал е добре децата до 16-годишна възраст да одобряват в допълнение този витамин. Генетичната предразположеност също е сериозен фактор. Ако единият от родителите има късогледство, 50% е рискът за децата, при двама родители – съвсем 100%, и то по-голямо, в сравнение с е това на родителите. Миопията може да бъде сполучливо повлияна с нужната промяна. Добра вест е, че през последната година навлязоха специфични стъкла, които управляват прогресията на късогледството с доста положителни резултати. “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ